Е С е намалил зависимостта си от руските изкопаеми горива чрез няколко мерки. Сред тях са постепенното прекратяване на вноса на въглища, намаляването на вноса на петрол с 90%, на газ от 155 млрд. куб. м през 2021 г. до приблизително 80 млрд. куб. м през 2022 г. и до 40-45 млрд. куб. м през 2023 г.
Според доклада за състоянието на Енергийния съюз през 2023 г. ЕС е реагирал колективно и ефективно на агресията на Русия в Украйна и на нейното превръщането на енергийните доставки в оръжие, като е ускорил прехода към чиста енергия, диверсифицирал е доставките и е пестил енергия, съобщава БГНЕС.
Това е постигнато чрез европейското законодателство за зелени сделки и увеличеното използване на енергия от възобновяеми източници и подобрената енергийна ефективност, посочва Европейската комисия. Според нея ЕС е на път да постигне целите си по програмата REPowerEU и е по-добре подготвен да гарантира енергийната си сигурност преди зимата на 2023-2024 г.
Според доклада нетните емисии на парникови газове в ЕС са намалели с около 3% през 2022 г., достигайки 32,5% намаление спрямо нивата от 1990 г.
"ЕС е намалил търсенето на газ с над 18% в сравнение с последните пет години, спестявайки около 53 млрд. куб. метра газ", посочва ЕК.
Комисията съобщава още, че съоръженията за съхранение на газ са били запълнени до 95% от капацитета си преди зимата на 2022-2023 г., а сега са на повече от 98% от капацитета си преди предстоящата зима.
Върви ли Европа към енергийно отрезвяване?
Докладът показва, че 2022 г. е била рекордна година за нови фотоволтаични мощности (+ 41 GW), което е с 60% повече в сравнение с 2021 г. (+ 26 GW). Новият капацитет за вятърна енергия на сушата и в морето е бил с 45% по-голям от този през 2021 г. През 2022 г. 39% от електроенергията е произведена от възобновяеми източници, а през май вятърната и слънчевата енергия за първи път изпреварват изкопаемите горива в електроенергията на ЕС.
"Бяха договорени законодателни цели за минимален дял от 42,5% на енергията от възобновяеми източници в ЕС до 2030 г., както и амбициозната цел за достигане на 45%. Бяха увеличени и целите за енергийна ефективност, за да се намали крайното потребление на енергия с 11,7 % до 2030 г.", добави Комисията.
ЕС трябва да продължи да осигурява достъпна, надеждна и рентабилна енергия за домакинствата и да укрепва промишлената и икономическата конкурентоспособност на своята индустрия, като подкрепя инвестициите в чисти технологии. Комисията също така продължава да обръща голямо внимание на цените на енергията за гражданите и промишлеността. Същевременно ЕК показва, че държавите-членки трябва да изпълняват съвместните си ангажименти, а националните планове в областта на енергетиката и климата са ключов инструмент за планиране и наблюдение на този процес.
