ЕС ще намали потреблението на енергия, извънредни данъци

М инистрите на ЕС се споразумяха днес за намаляване на потреблението на електроенергия в пиковите часове и за извънредни данъци за енергийните компании в спешни усилия за намаляване на високите цени на енергията.

Споразумението предвижда доброволно намаляване на консумацията на ток с 10% и 5% в пиковите часове. Всяка държава членка ще може свободно да избира методите за намаляване на потреблението. Новите мерки ще важат в рамките на 4 месеца и ще влязат в сила от 1 декември 2022 година.

Решението, оповестено от Чехия в качеството ѝ на председател на ЕС, има за цел да намали разходите за енергия, които се повишиха заради войната на Русия в Украйна и с настъпването на зимата в северното полукълбо, съобщи БГНЕС.

Руското разузнаване: Имаме доказателства, че Западът е замесен в саботажа на "Северен поток"

Европейските домакинства и предприятия вече са затруднени от нарастващите сметки за електроенергия, които подхранват рекордната инфлация.

Допълнителен напрежение внесоха няколко необясними течове тази седмица от руско-германските подводни газопроводи "Северен поток 1" и "Северен поток 2", които бяха възприети като "саботаж".

Споразумението на министрите от ЕС дойде ден, след като Германия - експортната сила на блока, която дълго време беше зависима от руския газ, обяви пакет от енергийни помощи на стойност 200 млрд. евро, за да предпази потребителите си.

Отнеха временно лиценза на оператора на "Турски поток"

Други държави от ЕС предприеха по-незначителни национални мерки със същата цел, но няколко от тях поискаха съгласуване на европейско равнище, отчасти за да се ограничи конкуренцията между държавите от ЕС при закупуването на енергия.

Двете приети мерки бяха предложени от Европейската комисия.

Изпълнителният орган на ЕС смята, че може да събере 140 млрд. евро от налозите върху производителите на електроенергия, които не използват газ, и върху големите енергийни компании, които извличат огромни печалби от световното търсене на енергия.

В обявените мерки обаче липсва идеята, подкрепена от 15 държави от ЕС, сред които Франция, Испания, Италия, Гърция, Малта и Полша, за ограничаване на цените на вносния газ.

Енергийната криза, която започна още преди войната в Украйна, придоби още по-големи размери, когато Русия ограничи силно доставките на природен газ за Европа в отговор на западните санкции заради инвазията си.

Цените на енергията в ЕС се изчисляват въз основа на най-скъпия източник, в случая газ, който през последната година поскъпна около пет пъти.

Някои министри от ЕС отидоха на срещата с желание да се обсъди таван на цените на газа.

"Има голямо разочарование, че в предложението, което е представено, няма нищо за цените на газа", заяви полският министър на климата Анна Москва.

"Тази максимална цена на газа ще бъде подкрепена от мнозинството европейски държави" и "не може да бъде пренебрегната", каза тя.

Германия обаче се противопостави, опасявайки се, че при въвеждането на таван на цените доставчиците на втечнен природен газ (LNG) просто ще избегнат Европа и ще се насочат към по-доходоносни пазари, което ще влоши кризата с доставките за ЕС.

Европейската комисия споделя тези опасения, въпреки че еврокомисарят по енергетиката Кадри Симсон заяви, че трябва да има начин да се насочи само към руския газ, който пристига в ЕС по тръбопроводи, а не под формата на втечнен природен газ.

"Трябва да премахнем стимулите, които съществуват за Русия да манипулира тези обеми, и отговорът е ясен: трябва да предложим ценови таван за целия руски газ."

Тя и други участници, сред които ирландският министър по въпросите на климата Еймън Райън, заявиха, че за да бъде ефективен таванът на цените на газа, е необходимо други големи купувачи като Япония и Южна Корея да си сътрудничат с ЕС.

Германската опозиция

Германският министър на икономиката Роберт Хабек заяви, че макар Берлин да е отворен за идеята за ограничаване на цените на руския газ "като санкция", по-широкото приложение, за което се настоява, е "коварно".

Той настоя, че "приоритетно трябва да намалим потреблението" и "не трябва да допускаме до Европа да достига недостатъчно количество газ".

Въпреки че договорените в петък мерки са стъпки в правилната посока, брюкселският мозъчен тръст Bruegel предупреди в свой анализ, че те "не са достатъчни".

"Един по-всеобхватен план трябва да гарантира, че всички страни ще използват всички налични гъвкави възможности за предлагане, ще положат реални усилия за намаляване на търсенето на газ и електроенергия, ще запазят енергийните си пазари отворени и ще обединят търсенето, за да получат по-добра оферта от външните доставчици на газ", се казва в доклада.

По-нататъшните мерки на ЕС вероятно ще бъдат обсъдени на неофициална среща на върха в Прага следващата седмица, както и на друга среща на министрите на енергетиката на ЕС на 11 и 12 октомври.

"Трябва да продължим да работим по тези въпроси и да стигнем до бързо заключение", заяви френският министър на енергетиката Агнес Пание-Рунашер.