ЕП прие законодателен акт в защита на журналистите и медиите

В отговор на нарастващите заплахи за свободата и жизнеспособността на медиите, евродепутатите приеха позиция относно закон за повишаване на прозрачността и независимостта на медиите в ЕС.

В позицията си относно Европейския законодателен акт за свободата на медиите, приета с 448 гласа „за“, 102 гласа „против“ и 75 гласа „въздържал се“ във вторник, Парламентът изразява желанието си държавите членки да гарантират медийния плурализъм и да защитават независимостта на медиите от правителствена, политическа, икономическа или частна намеса.

Свободата на медиите: България се изкачи с 20 позиции в класацията

Членовете на ЕП искат да се забранят всички форми на намеса в редакционните решения на медиите. Целта е да се предотврати упражняването на външен натиск върху журналистите, като например те да бъдат принуждавани да разкриват своите източници. Не трябва да се позволява достъп до криптирано съдържание на техните електронни устройства и да се допуска следене с шпионски софтуер.

Според членовете на ЕП използването на шпионски софтуер може да бъде оправдано само като „крайна мярка“ в някои случаи, при условие, че има разпореждане от независим съдебен орган във връзка с разследване на тежко престъпление като тероризъм или трафик на хора.

За да може да се преценява независимостта на медиите, Парламентът иска да задължи всички медии, включително микропредприятията, да публикуват информация за структурата на своята собственост.

Според членовете на Европейския парламент медиите, включително онлайн платформите и търсачките, трябва да докладват за средствата, които получават от държавна реклама, както и за държавната финансова подкрепа. Това се отнася и за средства от държави извън ЕС.

Съвета на Европа: Български журналисти все по-често са съдени за клевета

За да се гарантира, че решенията за модериране на съдържание от страна на много големите онлайн платформи не оказват отрицателно въздействие върху свободата на медиите, членовете на ЕП призовават за създаването на механизъм за управление на заповедите за премахване на съдържание. Според евродепутатите платформите следва първо да прегледат направените декларации, за да разграничават независимите медии от източници, които не са независими. След това медиите следва да бъдат уведомени за намерението на платформата да изтрие или ограничи тяхно съдържание, като им се дава 24-часов срок за отговор. Ако след изтичането на този период платформата все още смята, че медийното съдържание не отговаря на нейните общи условия, тя може да пристъпи към изтриване, ограничаване на съдържанието или отнасяне на случая до националните регулаторни органи, които трябва без забавяне да вземат окончателното решение. Ако обаче доставчикът на медийни услуги счита, че решението на платформата не е достатъчно обосновано и накърнява свободата на медиите, той има право да отнесе случая до орган за извънсъдебно уреждане на спорове.

Според членовете на ЕП държавите членки трябва също да гарантират, че обществените медии разполагат с подходящо, устойчиво и предвидимо финансиране, разпределено чрез многогодишни бюджети.

За да се подсигури, че медиите не изпадат в зависимост от държавната реклама, евродепутатите предлагат таван за публичната реклама за всеки един медиен доставчик, онлайн платформа или търсачка в размер на 15% от общия бюджет за реклама, отпуснат от този орган в дадена държава от ЕС. Членовете на ЕП също така настояват критериите за разпределяне на публични средства за медиите да бъдат публично достъпни.

Независим медиен орган на ЕС

Парламентът също така иска Европейският съвет за медийни услуги — нов орган на ЕС, който ще бъде създаден чрез Законодателния акт за свободата на медиите, да бъде правно и функционално независим от Комисията и да може да действа самостоятелно. Членовете на ЕП също така настояват за създаването на независима „експертна група“, представляваща медийния сектор и гражданското общество, която да консултира този нов съвет.