Измина половин век от почти пълното търговско ембарго на САЩ срещу Куба, но изглежда то не е повлияло особено за промяната на политиката на Хавана, каквото бе намерението на Вашингтон, коментира ДПА.
Доста след края на Студената война
Куба, която е само на 150 км от американския щат Флорида,
остава комунистическа страна. Обикновените кубинци са тези, които понасят трудностите във всекидневието си, причинени от "блокадата" - както е известно ембаргото на острова.
Аграрната реформа в Куба след революцията на Фидел Кастро на 1 януари 1959 г., национализацията на активи и началото на преговори със Съветския съюз разпалват страховете от създаването на комунистически анклав край американските бреговете.
САЩ отговарят на национализацията на чуждестранните петролни рафинерии в Куба, като спират вноса на кубинска захар.
Хавана отвръща, като конфискува американската собственост на територията на острова.
След това президентът на САЩ Дуайт Айзенхауер (1953-61) одобрява през октомври 1960 г. частично ембарго.
След като Кенеди поема властта през 1961 г.,
скъсването на дипломатическите отношения
е последвано от провала на операцията в Залива на прасетата - десант с помощта на кубински имигранти, подкрепен от американското правителство.
Кенеди разширява санкциите, одобрени от Айзенхауер, до почти пълно търговско ембарго, влязло в сила на 7 февруари 1962 г.
През 2009 г. президентът Барак Обама одобри мерки за облекчаване на пътуванията на американците с кубински произход до острова и изпращането на средства в Куба.
На американските граждани обаче все още им е забранено да посещават Куба и те са застрашени от сериозни глоби, ако посетят острова, освен при някои много специални обстоятелства.
СПРИ!" />
