Екстремното време, което заплашва Европа

П рез последните дни бурята „Борис“ предизвика невиждани наводнения в няколко европейски страни, сред които Румъния, Чехия, Австрия, Полша и Словакия. Обширни райони се оказаха в плен на проливни дъждове, които нанесоха огромни щети и отнеха живота на над 20 души. Пороите откъснаха от света редица населени места, хиляди хора бяха евакуирани, а полският премиер Доналд Туск дори обяви едномесечно извънредно положение. В същото време, експерти коментират, че заради климатичните промени, подобни бедствия ще се случват все по-често в различни части на Европа. Доколко основатели са подобни прогнози? 

Storm Boris batters Italy after wreaking havoc in central Europe https://t.co/AtcTv1kTKG

— BBC News (UK) (@BBCNews) September 19, 2024

Температурни рекорди и проливни дъждове

Бурята „Борис“ беше предизвикана от няколко фактора, един които е нахлуването на студен арктически въздух в Европа, отбелязват климатолози. В резултат, в Австрия бяха регистрирани няколко рекорда за тази част от годината, като температурите останаха под 10 градуса по Целзий в продължение на близо седмица. В Хохфилцен (курортно селище, намиращо се в провинция Тирол, Западна Австрия), например, термометрите показваха 0,8 градуса по Целзий – нещо, което досега не се беше случвало през септември. Необичайни студове имаше и в Швейцария, Италия и Германия. Освен това, арктическият въздух се сблъска с необичайно горещи и влажни въздушни маси, идващи от изток и юг. Показателен е фактът, че в руската столица Москва беше поставен рекорд за най-гореща септемврийска нощ (температурата там достигна 19,2 градуса по Целзий). 

В следствие на сблъсъка между студени и топли въздушни маси, образувалата се буря „Борис“ се оказа „хваната в капан“ между области с високо атмосферно налягане. Така, валежите в Централна и Източна Европа се оказаха особено проливни и предизвикаха тежки наводнения. Според учените, сред причините за екстремното време са и рекордните жеги, регистрирани през последните месеци. Те подчертават, че колкото по-топъл е въздухът, толкова повече влага задържа той, което на свой ред води до интензивни дъждове. Тук трябва да се отбележи, че експертите далеч не са оптимистично настроени – според тях ни очакват повече краткотрайни, но изключително проливни валежи, а не по-дълги периоди на умерени превалявания. Бурята „Борис“ предизвика именно това – рекордни порои, последиците от които се оказаха катастрофални.   

Central Europe is experiencing some of the worst floods in years, claiming lives and destroying homes.

EU governments need to act immediately to protect people from the effects of climate change and safeguard their rights. pic.twitter.com/MunXs1u7oi

— Human Rights Watch (@hrw) September 19, 2024

Мрачни прогнози

„Подобни бедствия ще зачестят през следващите 10 – 15 години, но ситуацията ще се влоши още повече в малко по-далечното бъдеще, т.е. след около 25 – 50 години“, заяви за Vesti.bg проф. Джеймс Милър от университета „Рътгърс“ в Ню Джързи, който е автор на редица изследвания, свързани с последиците от климатичните промени. „В момента е трудно да се правят категорични прогнози. Това, което знаем със сигурност, е, че колкото по-гореща и влажна е атмосферата, толкова по-опасни ще бъдат стихиите, които ще ни връхлитат през следващите години. Проблемът засяга всички нас и затова е изключително важно да вземем мерки, за да ограничим поне в известна степен глобално затопляне“, допълва той. 

На същото мнение е и друг експерт в сферата на климатологията – проф. Антъни Левковиц от университета в Отава. За Vesti.bg той подчерта, че всички компютърни модели, създадени до този момент, показват едно и също – колкото по-гореща става Земята, толкова повече изпарения ще има и съответно валежите ще стават по-проливни. „Това означава, че през следващите десетилетия силните бури, които в момента са рядкост, ще започнат да се случват значително по-често. Освен това, вероятно ще станем свидетели на стихии с невиждани досега мащаби“, подчертава проф. Левковиц. „Според мен, Европа несъмнено трябва да вземе мерки, за да бъде готова в случай, че бъде връхлетяна от мощни бури. Истината е, че това неизбежно ще се случи, но няма как да се каже кога точно. Най-важното задача пред европейските правителства е да бъде изградена инфраструктура, устойчива на подобни бедствия“, смята още експертът.  

Is climate change causing the deadly floods in Europe? https://t.co/pgUcBLUSQD

— TIME (@TIME) September 18, 2024

„Троен удар“

Според резултатите от проучване на Центъра за международни изследвания на климата CICERO и учени от университета в Рединг, близо три четвърти от населението на света може да бъде засегнато от проблеми като екстремни температури и необичайно интензивни валежи през следващите две десетилетия, ако не бъдат взети спешни мерки за ограничаването на емисиите парникови газове. Последиците от проливните дъждове и съпътстващите ги наводнения, както и от зачестяващите горещи вълни, могат да бъдат апокалиптични. Те крият редица рискове за здравето на хората, унищожават цели екосистеми и нанасят огромни щети на селското стопанство, което на свой ред оставя мнозина без храна, а в някои случаи и без достъп до питейна вода. В резултат на всичко това, все повече ще стават мигрантите, принудени да напуснат домовете си заради проблемите, свързани с глобалното затопляне. В търсене на по-добри условия за живот, много от тях ще се отправят към Европа. 

Експертите са единодушни, че най-бедните жители на планетата са и най-застрашени от климатичните промени. Питър Сандс, който е ръководител на Глобалния фонд за борба със СПИН, туберкулоза и малария, наскоро заяви, че „глобалното здравеопазване е донякъде засенчено от проблемите, свързани с изменението на климата и конфликтите в различни части на света. Най-бедните хора са силно засегнати от този троен удар“. По думите му, в резултат на все по-опасните природни бедствия през последните години, недохранването и разпространяването на някои смъртоносни болести са се превърнали в задълбочаващи се проблеми. Освен това, въоръжените конфликти неизбежно водят до пълен колапс на здравните системи, което на свой ред отнема живота на много повече хора, отколкото куршумите и бомбите, обобщава Сандс.  

Глобалното затопляне в кадри

10 снимки

Не пропускайте най-важните новини - последвайте ни в Google News Showcase 

Още от автора:

Най-абсурдното състезание в историята на Олимпийските игри

Тръмп или Харис – за кого ще гласуват младите американци

Подкрепят ли САЩ създаването на палестинска държава?

„Враждебен сексизъм“: Готови ли са САЩ да изберат жена за президент

Войната в Украйна и растящото влияние на Русия в Африка

Най-скандалните крайнодесни групировки, за които не сте чували

Непознатата история на Статуята на свободата

Атаката, която изненада Русия и новата тактика на Украйна

Конгресът на републиканците и звездният миг на Доналд Тръмп

Войната в Газа – голямото предизвикателство пред отношенията между САЩ и Израел

Звездният миг на крайната десница

Великобритания по пътя на промяната

Рискованият ход на Макрон – накъде ще поеме Франция след предсрочните избори

Технологиите, които могат да ни превърнат в супергерои

Севернокорейската авантюра на Путин

Опасната игра на Китай

Между популизма и недоволството на избирателите – възходът на крайната десница

Президентските избори в Украйна, които така и не се проведоха

Обречени на провал ли са преговорите за мир в Украйна

Марсианците, които нападнаха Еквадор

Изборите, които ще решат съдбата на ЕС

Разделената Европа – нападението срещу Роберт Фицо и задаващите се избори за ЕП

Война срещу природата – екологичните последици от конфликтите в Украйна и Газа

"Руският закон", който предизвика масови протести в Грузия

Застрашава ли дезинформацията предстоящите избори за ЕП

Дипломатическият ребус на Си Цзинпин

Избори в условията на глобална криза – накъде ще поеме Индия

Имигрантите, които спасиха американската икономика

Печели или губи Русия от ескалацията на напрежението в Близкия изток

Хуманитарният кошмар в Ивицата Газа

Сблъсъкът между Тайван и Китай и бъдещето на изкуствения интелект

Кой се страхува от Доналд Тръмп?

Избори по руски – несменяем ли е Владимир Путин

Между фактите и лъжите – конспирацията QAnon и „откраднатата победа“ на Тръмп

„Супер вторник“: Ключов ден за изборите в САЩ