С кубинска пура в ръка и облечен в характерния си бял костюм, емблематичният лидер на бивша Югославия от Втората световна война Йосип Броз Тито вероятно щеше да се усмихне сърдечно на огнения дебат, разпален от плановете за преместване на гроба му от сръбската столица до родното му място в Хърватия, пише Politico.
Кметът националист на Белград Александър Шапич настоява за ексхумация на югославския герой, като твърди, че преместването на Тито в родното му място в хърватския град Кумровец е ключов въпрос за Сърбия.
„Мисля, че преместването на гробницата на Йосип Броз от Музея на Югославия е изключително важен въпрос за сръбския народ и бъдещето на тази страна“, каза Шапич по време на среща на градската асамблея в понеделник, свикана за обсъждане на бюджета въпроси.
Но в интервю за Politico тази седмица сръбският президент Александър Вучич изля студена вода върху идеята.
„Няма да се случи“, каза Вучич.
„Никога не съм бил голям фен на комунистите и комунистическия режим, но Йосип Броз е част от нашата история, той е живял тук и е погребан тук и ще остане част от сръбската и югославската история.“, каза Вучич.
Сблъсъкът около костите на Тито подчертава деликатния баланс, който сръбският лидер, когото мнозина в чужбина смятат за националист, трябва да поддържа в собствените си редици, които включват много фигури далеч вдясно от него.
Тито беше титан на югославската история и управляваше страната десетилетия назад, когато беше комунистическа държава. Погребан е в Белград през 1980 г. в изящно държавно погребение. Въпреки че мнозина в региона все още го смятат за обединяваща фигура, сръбските националисти твърдят, че неговият хърватски и словенски етнически произход изисква останките му да бъдат преместени извън границите на Сърбия.
Шапич добави, че вместо да поддържа мавзолея на Тито, който е част от по-широкия комплекс на Музея на югославската история в столицата, Белград трябва да обмисли издигането на паметник на Драголюб „Дража“ Михайлович, сръбският лидер на сътрудничещото на нацистите четническо движение, който беше осъден до смърт от Тито след Втората световна война.
„Мисля, че той най-накрая трябва да има паметник в Белград, на достойно място в центъра на града“, каза Шапич.
Предложението за повторно настаняване на Тито предизвика разногласия в управляващата коалиция в Сърбия, която, въпреки че е водена от дясноцентристката Сръбска прогресивна партия (SNS), включва също Социалистическата партия на Сърбия и Движението на социалистите, както и ултранационалистите сръбски Пазители на клетва.
Извън правителството видни интелектуалци в Сърбия се възпротивиха на идеята за преместването на Тито, който все още е обичан в Сърбия и в целия регион.
Главната улица в Сараево, столицата на Босна, все още носи името на Тито, както и улици в Северна Македония, Черна гора и Словения. Дори места толкова далеч от Сърбия като Алжир, Бразилия и Египет имат пътища, носещи името на Тито, както и страни от ЕС Франция и Италия.
Като доживотен президент на Социалистическа федеративна република Югославия, Тито ръководи една нетипично умерена социалистическа страна, която поддържа близки отношения както със Запада, така и с Изтока. Фигури като консервативния британски премиер Уинстън Чърчил бяха сред близките му приятели, докато комунистическият кубински президент Фидел Кастро подхранваше пристрастяването му към най-добрия премиум тютюн от островната държава.
Най-забележителното е, че Тито пази Югославия от лапите на Съветския съюз и неговия твърд комунистически световен ред и основа така нареченото Движение на необвързаните. Третият световен ред изигра важна роля в подкрепата на постколониални страни като Индия на Джавахарлал Неру и вдъхнови фигури като южноафриканския лидер Нелсън Мандела.
Стотици хиляди са посетили гробницата на Тито и придружаващия го музей в Белград от места като твърдолинейната отшелническа държава Северна Корея, чието изпълнение на песен, посветена на лидера, буди любопитство.
Движението на необвързаните все още е активно, но бледнее в сравнение с разцвета си по време на Студената война. Сега до голяма степен е доминиран от авторитарни режими като Иран.
Президентът Вучич председателства първата сесия на срещата на движението в Белград през октомври 2021 г., тъй като неговият политически път — от член на антититовската Сръбска радикална партия до основател на Сръбската прогресивна партия — не е в съответствие с наследството на Тито.
Наблюдатели дори казаха, че Вучич канализира подхода на Тито към външната политика, като поддържа връзки както с Брюксел, така и с Москва, и че той използва носталгичния статут на югославския лидер, за да изгради връзки с африканските нации - всички, с изключение на Южен Судан, са членове на движението.
Представете си ужаса им тогава, когато откриват, че кметът на Белград възнамерява да пренесе останките на Тито през границата и да ги премести в Хърватия, пише Politico.
Не пропускайте най-важните новини - последвайте ни в Google News Showcase
* Моля, коментирайте конкретната статия и използвайте кирилица! Не се толерират мнения с обидно или нецензурно съдържание, на верска или етническа основа, както и написани само с главни букви!