Екологична катастрофа? Застрашени видове са в капана на войната срещу Украйна

П ясъчната сляпа къртица (Spalax arenarius) е застрашен вид, ендемичен за района на Долни Днепър в Южна Украйна. Районът е окупиран от Русия от февруари 2022 г., а на 6 юни 2023 г. хидроенергийният резервоар и язовир "Каховка" в региона се срутват, което води до широкомащабни наводнения и разрушения. Украинските военни и НАТО обвиняват Русия, а експертите предполагат, че щетите могат да бъдат или умишлена, или непреднамерена последица от руската окупация.

Shout out today for #Ukraine's sandy blind mole-rat. An endangered species with only 20,000 left, it along with other rare wildlife are in great danger - due to potential damage to wildlife parks along the flooded & now polluted Dnipro river https://t.co/5F2orNbGTf #NovaKakhovka pic.twitter.com/58YEZhIEli

— Glasnost Gone (@GlasnostGone) June 7, 2023

Понастоящем е невъзможно да се оценят пълните последици от бедствието, тъй като районът продължава да е под руска окупация. Въпреки това събитието, което разруши къщи и засегна природни обекти с международно значение, беше обявено в Украйна за най-голямата екологична катастрофа след експлозията в атомната електроцентрала в Чернобил през 1986 г. Изчислено е, че 18 куб. км вода от язовира са се пропукали, отмивайки замърсители и отпадъчни води надолу по течението към Черно море и измествайки мини. Загубата на вода за напояване в селското стопанство засегна и световната продоволствена сигурност, а загубата на биоразнообразие беше значителна.

Какво представлява язовирът "Нова Каховка" в Украйна?

Смята се, че на фона на това унищожение популацията на ендемичната сляпа пясъчна къртица е намаляла с 50%. За някои хора животното е възприето като поредната жертва на руската агресия.

Херсонска област, в която се намира "Каховка", не е единствена сред екологичните жертви на войната в Украйна. Понастоящем Украйна е най-голямата миньорска територия в света и около 2000 екологично защитени зони са били под руска окупация. Степента на екологичните щети може да се види на Ecodozor - платформа, разработена от Zoi Environment Network с подкрепата на Програмата на ООН за околната среда и други, за да се картографират последиците и рисковете от военните действия.

В момента украинското правителство се опитва да разследва и каталогизира щетите. Но разрушенията може би не са единственото екологично наследство от руската инвазия. Дори сред скръбта призивите за екологична справедливост също станаха част от съпротивата на Украйна срещу руската агресия. И бавно, чрез различни правителствени инициативи и художествени изложби, обществената осведоменост за последиците от унищожаването на околната среда нараства.

Това е реакция, която има дълбоки корени: възмущението от екологичните щети, причинени от ядрения взрив в Чернобил, допринесе за разрастването на движенията за независимост в тогавашна съветска Украйна.

И все пак докъде може да стигне днешната екологична загриженост, докато войната продължава?

*Повече вижте във видеото: "След взрива в Каховка: Опасност от екологична катастрофа в Украйна"

Нарастващо екологично съзнание

След катастрофата в "Каховка" имаше широко разпространена скръб: не само за загубата на човешки животи и домове в наводнението, но и за изчезването на цели светове, които са били под вода. В интернет се разпространяваха филмови клипове и видеозаписи, в които се вижда как хората се провират през високата до кръста вода, за да спасяват животни и да евакуират домашни любимци. Няколко часа след бедствието известни украински медии писаха за потенциалните последици за застрашени видове, като дебелоопашатата джербоа (Stylodipus telum) и пясъчната сляпа къртица.

В света на културата интересът към екологичните последици от войната също изглежда се е увеличил. Павилионът на Украйна на миналогодишното архитектурно биенале във Венеция отразяваше тераформирането на отбранителните структури и въздействието на войната върху околната среда. В Украйна най-голямото събитие в областта на изкуството в страната - Киевското биенале 2023 - включваше изложба, посветена изцяло на река Днепър, на която е разположен язовирът "Каховка".

#Russia-made ecocide 💔#StopEcocideUkraine pic.twitter.com/NKSNWJpYoc

— MFA of Ukraine 🇺🇦 (@MFA_Ukraine) June 7, 2023

Подобно на много други каузи, наличието на финансиране е от решаващо значение за осигуряване на продължаването на усилията за опазване на околната среда на място. Но активисти, учени и природозащитници продължават да намират иновативни начини за организиране и набиране на средства въпреки трудностите. Сред най-ярките примери е международната кампания на Украинската група за опазване на природата (УГПД) за най-стария природен резерват в Украйна - "Аскания-Нова". UNCG е неправителствена организация и когато "Аскания-Нова" е окупиран от руските военни, тя събира дарения за резервата. В продължение на почти една година те успяха да осигурят поддръжката на парка и големия брой животни, които го обитават, включително антилопи сайга, онгери, коне на Пржевалски, американски бизони и благородни елени.

През ноември 2023 г. UAnimals, една от най-големите организации за защита на животните в Украйна, дори стартира благотворителен онлайн магазин, наречен Animalism. На сайта се продават тениски, шалове, буркани, потници и други стоки с участието на застрашени животни от Украйна - а парите се влагат за спасяване на животни от фронтовата линия. Това е само една от многото организации, които събират средства за животните в Украйна по време на войната.

Ужасяващи екологични проблеми вследствие на войната в Украйна

Екологична справедливост

По начини като горепосочените украинците демонстрират изключителна гражданска мобилизация за околната среда и продължават да се борят за по-справедливо от екологична гледна точка бъдеще.

Понякога това може да доведе до вътрешни дебати в страната. Например след бедствието в "Каховка" някои природозащитници се противопоставят на плановете на правителството и на главната държавна компания за производство на електроенергия в Украйна - "Укрхидроенерго", да възстановят язовира. Природозащитниците твърдят, че първоначалното изграждане на язовира през 50-те години на ХХ век е нанесло сериозни щети на екосистемите и е донесло малко икономически и енергийни ползи. През юли 2023 г. многобройни организации създават гражданска коалиция "Платформа "Каховка", за да се противопоставят на потенциалното възстановяване на язовира и вместо това да се борят за естествено възстановяване на екосистемите. От BBC са се свързали с Министерството на икономиката на Украйна за коментар, но до публикуването на статията не е имало отговор.

В същото време в международен план правителството на Украйна води борба за включване на "екоцида" в престъпленията, признати от Римския статут на Международния наказателен съд. Като една от 13-те държави, които имат член за екоцид или умишлено престъпление срещу околната среда в своя Наказателен кодекс (член 441), случаи като катастрофата в "Каховка" и масовата смърт на китоподобни в Черно море сега се разследват от Специализираната прокуратура по околната среда на Украйна. На 14 февруари 2024 г. главният прокурор Андрий Костин обяви, че на руски генерал-полковник и четирима негови подчинени е връчено уведомление за подозрение в извършване на престъпление екоцид. Това е първото подобно обвинение в Украйна.

Украйна е опустошена от екоцида на Путин

Ограничения на работата по време на война

Колкото и нови форми на екологична ангажираност да се развиват в отговор на разрушенията, продължаващата руска агресия обаче поставя и граници на това, което може да се постигне.

Екологичната справедливост за Украйна зависи от често по-малко видимата, често рутинна работа на природните резервати, изследователите на околната среда и организации като UNCG за поддържане и разширяване на съществуващите защитени територии. Но две години след пълномащабната инвазия хората в Украйна са изтощени, а ресурсите - изчерпани.

И "докато броят на възможностите за международни безвъзмездни средства се е увеличил от февруари 2022 г. насам, броят на получателите на безвъзмездни средства се е свил. Много от тях са в армията или са напуснали страната. Част от гражданското общество е изчезнало", казва Олексий Василюк, изследовател в Института по зоология "И. И. Шмалхаузен" и председател и съосновател на UNCG.

Много от предизвикателствата, с които се сблъскват учените и природозащитниците, са същите като тези преди пълномащабната инвазия, като бракониерството или незаконната сеч, но сега те често са изострени.

"На международно ниво навсякъде се говори за екоцид, което е чудесно, но ако погледнете на местно ниво, нищо не се е променило: предприемачи се опитват да добиват ресурси в защитените територии, фермери, които са били изселени от окупираните територии, се опитват да намерят начини да разорат защитените територии. В условията на война бизнес лобито е много активно. Когато има избор между ценностите на околната среда и бизнес интересите, най-често се дава приоритет на последните", казва Василюк.

Съществуват и нови пречки. Наред с пряката загуба, окупирането и унищожаването на защитените територии, отговорните за управлението на природните пространства трябва да се справят с недостига на персонал, както и със загубата на достъп до териториите, разположени в близост до границите с Беларус и Русия. Понякога заплахите се усещат пряко от природозащитниците. Например резерват на природозащитник, който е под руска окупация от началото на пълномащабната инвазия, е превърнат във военна база и непрекъснато гори. Самият той се намира на място, което се бомбардира почти всяка седмица.

За активистите също има нови предизвикателства пред гражданската организация.

"Не можем да провеждаме протести, повечето ни активисти са във въоръжените сили, [а] голяма част от информацията е недостъпна поради затварянето на достъпа до обществени услуги, като например Държавния поземлен регистър. Често ни се налага да работим и в опасни условия", казва Инна Тимченко, доцент по екология в Националния университет по корабостроене "Адмирал Макаров" в Николаев, която също участва в екологичния активизъм.

Ukrainian diaspora gathered in a #StopEcocideUkraine rally in Helsinki

The demonstrators urged the international community to hold Russia accountable for its crimes and sign "Stop Ecocide in Ukraine" petition https://t.co/vImk07xBxX
📷 by Ukrainian Association in Finland pic.twitter.com/z4uj6CwaS7

— Euromaidan Press (@EuromaidanPress) April 26, 2023

Надежда за следвоенно бъдеще

От опита си да живее с последиците от ядрената катастрофа в Чернобил Украйна знае твърде добре, че въздействието върху околната среда е дълготрайно и засяга екосистемите извън границите на държавата. Необходим е дългосрочен план за екологични компенсации и възстановяване, както и устойчиви структури за работата на еколозите и учените по околна среда на място.

Въпреки това, тъй като гражданското общество остава силно и ангажирано в борбата за екологична справедливост, има причини за надежда. През последните две години от пълномащабното нахлуване на Русия Украйна твърдо постави програмата за екологична справедливост в центъра на визията за следвоенното бъдеще на страната. Планът за мир от 10 точки на президента Зеленски, който включва защита на околната среда и търсене на отговорност за екоцид, е ярко олицетворение на това. Друг пример е стремежът на Украйна за международно признаване на екоцида. Както и нарастващата обществена осведоменост за разнообразните екосистеми в страната.

Преди "Каховка" повечето украинци вероятно не са чували за пясъчен сляп къртичинов плъх. Сега това се е променило: животът и смъртта на един застрашен плъх се е заплел със съпротивата на Украйна срещу руската агресия.

Затова е изкушаващо да се надяваме на екологичното бъдеще днес. И все пак истинската екологична промяна може да настъпи само в следвоенното бъдеще и то само ако природозащитниците са част от следвоенното възстановяване. Днес всяка екологична работа зависи от безопасността на украинските пейзажи и на всички - човешки и нечовешки - които ги обитават.

Не пропускайте най-важните новини - последвайте ни в Google News Showcase