П утин вече не спира да се удивлява. Западът се разпада пред очите му - а Америка, единствената сила, с която Путин така или иначе се съобразява, изпълнява всичките му искания, без да иска нищо в замяна, пише Дирк Емерих за Deutsche Welle.
Има дни, които променят хода на историята. Един от тях беше 28 февруари 2025 година. Това е като нова игра на зарове, когато те току-що са хвърлени, но не се знае как ще паднат и какви числа ще покажат. В този миг обаче нищо повече не може да се промени.
Това сравнение с актуалната ситуация в света е едновременно и правилно, и погрешно. Правилно, защото никой не знае как всъщност ще изглежда светът след няколко месеца или година. Грешно, защото президентът на САЩ Доналд Тръмп не оставя нищо на случайността, а следва ясен план.
Тръмп иска нов световен ред
Тръмп иска да установи нов световен ред. Международното право ще бъде заменено от властта на големите играчи в световната политика. А големите играчи са Съединените щати, Китай и Русия. Всички останали са без значение. Всички, които не са сред големите играчи, трябва да се съобразяват с тях. Тези, които не са съгласни, ще бъдат наказани и унижени. Скандалът в Белия дом на 28 февруари (по време на разговорите между Тръмп и украинския президент Володимир Зеленски се случи точно по този сценарий. Първата жертва беше Зеленски.
„Уволнен си“ - посланието беше недвусмислено. Доналд Тръмп знае какво прави. Той го правеше години наред в своето телевизионно риалити шоу. Но сега не става въпрос само за Зеленски. Това е и сигнал към Европа: може да сте следващите, ако не приемете новите правила на играта.
На Мюнхенската конференция по сигурността, американският вицепрезидент Джеймс Дейвид Ванс за първи път шокира съюзниците на САЩ, като се нахвърли върху европейските демокрации по възможно най-острия начин. Но това, което първоначално изглеждаше като заплаха за прекратяване на трансатлантическото партньорство, всъщност беше осъществено на 28 февруари.
Трансатлантическият съюз е пред своя край
Последиците от всичко това все още не могат да бъдат предвидени. Заровете все още се търкалят на масата. Сега не е много ясно дали НАТО ще съществува в сегашния си вид след шест месеца. След шока от речта на Ванс в Мюнхен Европа изглежда е осъзнала това.
В Лондон британският министър-председател Киър Стармър и френският президент Еманюел Макрон призоваха за създаването на „коалиция на желаещите“ (в подкрепа на Украйна. - бел. ред.) и искат да разработят собствен план за прекратяване на огъня. Те също искат да предоставят гаранции за сигурността на Киев. Всичко това трябва да бъде изработено бързо и отново да бъде обсъдено с Доналд Тръмп. Дали обаче той ще пожелае да го направи, не е ясно.
Напълно възможно е екипът на Тръмп вече да разработва детайлите на много по-далечна сделка с Москва. Тръмп вече заяви, че е готов да съживи икономическите отношения с Русия и да върне президента Владимир Путин в Г-8. Домакинът на Белия дом също така заяви, че не иска да разполага американски войски в Украйна.
През последните седмици Путин не спира да се удивлява. Той просто наблюдава случващото се, без да е необходимо да прави нещо. Западът се разпада пред очите му - а Америка, единствената сила, с която Путин така или иначе се съобразява, изпълнява всичките му искания, без да иска нищо в замяна. В крайна сметка Путин може да поиска и още повече.
Повратен момент за Европа. Кой ще поеме ролята на лидер?
Германия все още не е намерила своята роля в новата система от геостратегически координати. Така желаната ос Берлин-Париж като двигател на обединена и решителна Европа сега се трансформира в ос Лондон-Париж. Берлин е в ролята на зрител. На срещата в Лондон на 2 март Стармър и Макрон седяха заедно със Зеленски на масата на президиума, а канцлерът на ФРГ Олаф Шолц – четири места по-нататък. Стармър и Макрон представиха резолюциите на срещата. Шолц каза само, че дискусията е била добра и информативна.
Фридрих Мерц, бъдещият федерален канцлер, изобщо не присъстваше в Лондон. Това може и да е било вярно от протоколна гледна точка, но със сигурност е трябвало да бъде на масата за преговори предвид извънредните обстоятелства. Олаф Шолц е можел да реши въпроса без проблем, но очевидно не е искал. Шолц прави впечатление на човек, който не иска да признае, че ще трябва да напусне поста си, той повтаря отдавна известните си позиции и продължава да говори колебливо: „Инициативата е на Франция и Великобритания, които не са били току-що на избори и са по-отворени по въпроса за военното присъствие“.
Фридрих Мерц, разбира се, не би се изразил по този начин. Той натиска участниците в преговорите бързо да постигнат съгласие за съставянето на ново правителство. Берлин няма никакво време за губене, в противен случай ще продължи да заема маловажни места на масата за преговори - не и в президиума.
Има дни, които променят хода на историята. Един такъв ден бе 28 февруари 2025 година.
СПРИ!" />
