Дипломатическият ребус на Си Цзинпин

Здравният министър на РСМ: Намалява броят на пострадалите в пожара в Кочани

Канада ще наложи ответни мита на САЩ

Джей Ди Ванс: Гренландия ще е в по-голяма безопасност при САЩ, отколкото като датска територия

Светът тази седмица: Дипломатически сблъсъци, природни бедствия и съдебни битки

Тръмп за трагедията в Мианмар: Ние ще помогнем

Адвокатът на арестувания Екрем Имамоглу е освободен

Балкански сблъсък на Miami Open 2025: Димитров се бори, но класата на Джокович бе непреодолима

Какво предизвика мощно земетресение в Мианмар

П реговори, споразумения и силен медиен интерес – така най-кратко може да бъде описана приключилата европейска обиколка на китайския президент Си Цзинпин. Очаквано, тя се превърна в обект на много коментари, а основният въпрос, който си задават експертите, е какви са резултатите от нея? Държавният глава посети Франция, Сърбия и Унгария, като сред обсъдените теми бяха търговията, инвестициите и продължаващата война в Украйна. Безспорно, визитата на Си демонстрира желанието на Пекин да засили влиянието си на Стария континент – задача, с която азиатската страна сякаш се справя все по-успешно.

Chinese President Xi Jinping met with French President Emmanuel Macron and EU Commission chief Ursula von der Leyen in Paris. Xi is in Europe for the first time in five years, at a time of growing economic and trade tensions https://t.co/Oznm8aFhKq pic.twitter.com/OxdCtHLOD1
— Reuters (@Reuters) May 7, 2024

Призиви за мир и „справедливи правила“

Европейската обиколка на Си започна от Франция, където той се срещна с президента Еманюел Макрон и председателя на ЕК Урсула фон дер Лайен. В акцент по време на разговорите се превърна войната в Украйна, като тримата лидери демонстрираха общото си желание да бъде сложен край на конфликта, но без да предложат конкретни мерки за постигането на тази цел. Очаквано, темата за търговските спорове също беше засегната. Макрон призова да бъдат приети „справедливи правила“, а фон дер Лайен допълни, че ЕС няма да се поколебае да вземе „твърди решения“, за да защити „своята икономика и сигурност“. По-рано тя разкритикува „нелоялната конкуренция“ на Пекин посредством „огромните субсидии“, които отпуска в различни сектори – като производството на електрически автомобили и стомана.

Си на свой ред отхвърли критиките и отбеляза, че страната му помага да бъде увеличено световното предлагане, което на свой ред допринася за смекчаването на инфлационния натиск в глобален мащаб. Търговските спорове между ЕС и Китай са многобройни и може да доведат до въвеждането на стриктни наказателни мита, а азиатската страна определя европейските мерки като несправедливи и протекционистки. Си все пак се опита да внесе известно успокоение, изразявайки надежда, че визията на Париж за „стратегическа автономия“ на ЕС може да се синхронизира със стремежа на Китай за „мултиполюсен свят“, в който ролята на САЩ не е така доминираща. Не бива да се забравя, че Макрон се стреми да влезе в ролята на балансьор между Пекин и Вашингтон – задача, която към момента изглежда, меко казано, сложна. В същото време, Си демонстрира, че въпреки обтегнатите отношения със Запада, неговата страна се е утвърдила като водещ фактор на международната сцена и няма как да бъде пренебрегвана, доказателство за което е топлото му посрещане във Франция – един от най-важните членове на ЕС.

Chinese leader Xi Jinping extended his tour of Europe with stops in Serbia and Hungary, the two countries on the continent that have embraced Beijing and Moscow most warmly https://t.co/Vx0qc2chWu https://t.co/Vx0qc2chWu
— The Wall Street Journal (@WSJ) May 9, 2024

„Стоманеното приятелство“ между Китай и Сърбия

Далеч по-тържествено беше посрещането на Си в Сърбия, отбелязват световните медии. Преди пристигането му, Белград беше украсен с внушителен брой знамена и послания на сръбски и китайски език, а хиляди хора се събраха в столицата, за да приветстват държавния глава. Самият президент отбеляза, че „стоманеното приятелство между Сърбия и Китай е пуснало по-дълбоки корени в сърцата на двата народа“. Думите му са внимателно подбрани – „стоманено приятелство“ е официалната формулировка, която Пекин и Белград използват, за да опишат двустранните си отношения. По време на визитата на Си бяха подписани редица споразумения, а президентът на Сърбия Александър Вучич подчерта, че от 2020 г. насам Китай е най-големият инвеститор в балканската държава.

Миналата година западната ни съседка сключи договор за свободна търговия с азиатската страна, който ще влезе в сила в началото на юли. Той ще гарантира безмитен износ на 95 процента от сръбските продукти към Китай през следващите пет до десет години, отбеляза Вучич. В същото време, визитата на Си имаше и символично значение – той посети Сърбия на годишнината от бомбардирането от НАТО на китайското посолство в Белград по време на военната операция в бивша Югославия (това се случи на 7 май 1999 г.). Алиансът определи атаката, при която загинаха трима китайски журналисти, като трагичен инцидент, а тогавашният американски президент Бил Клинтън поднесе своите извинения. „Китайският народ цени мира, но никога няма да позволи тази историческа трагедия да се повтори“, подчерта Си. Посланието на Пекин е очевидно – Западът трябва да се съобразява с Китай, тъй като страната днес е много по-голяма сила, отколкото беше преди 25 години. Освен това, Си намекна, че съюзите, в които САЩ участват, не са само отбранителни, но и представляват заплаха. Никак не е случайно, че това послание той отправи именно от Сърбия – страна, поддържаща добри отношения с Русия и често критикуваща Запада, въпреки че не крие амбициите си да се присъедини към ЕС.

Териториалните претенции са друга тема, сближаваща Пекин и Белград. Както сръбските власти не признават независимостта на Косово, така тези в Китай считат Тайван за част от територията си. Напълно логично, това превръща двете страни в партньори. Позициите на дипломатическата сцена по отношение на статута на Прищина са ясни – в единия лагер са ЕС и САЩ, които подкрепят младата държава, а в другия са Русия и Китай, смятащи, че отцепването ѝ от Сърбия през 2008 г. е незаконно. През октомври миналата година Си Цзинпин заяви след среща с Вучич, че Пекин „подкрепя Сърбия в защитата на нейния национален суверенитет и териториална цялост“. В същото време, Белград не крие подкрепата си за териториалните претенции на Пекин. „Тайван е Китай. И зависи от вас какво, кога и как ще направите. Точка“, коментира сръбският президент пред китайска телевизия.

Hungary is the first EU country to participate in Xi's signature Belt and Road Initiative.https://t.co/gf1hF3e4lD
— DW News (@dwnews) May 9, 2024

„Един от стълбовете на новия световен ред“

Особено голям интерес предизвика визитата на Си в Унгария. Там той се срещна с премиера Виктор Орбан, като двамата отбелязаха, че са издигнали връзките между Пекин и Будапеща до „всеобхватно и целогодишно стратегическо партньорство“. Показателни са думите на министър-председателя, според когото „Китай е един от

стълбовете на новия световен ред“. Това не е особено изненадващо, тъй като Орбан работи за сближаването на неговата страна с Китай още от 2010 г. Топлите политически отношения и споделянето на общи възгледи постепенно се превърнаха в конкретни договори, довели до значителни инвестиции.

Държавните лидери отбелязаха, че са подписали общо 18 споразумения, но без да разкриват подробности за тях. Все пак стана ясно, че унгарски селскостопански продукти вече ще бъдат изнасяни за Китай, а сътрудничеството в сферата на ядрената енергетика ще се задълбочи. Освен това, двете страни ще дадат тласък на ключови инфраструктурни проекти, сред които е реконструкцията на железопътната линия между Будапеща и Белград. Тя е на стойност над 2 млрд. долара, като по-голямата част от средствата идват именно от Китай. Въпросната линия е част от инициативата на Пекин „Един пояс, един път“. Тя стартира преди около десетилетие, а целта ѝ е да се изградят инфраструктурни и енергийни мрежи, свързващи Азия с Африка и Европа.

Темата за войната в Украйна не беше подмината. За никого не е тайна, че Орбан поддържа близки отношения с руския президент Владимир Путин, а освен това редовно критикува подкрепата на ЕС за Киев. По тази причина е напълно обяснимо защо министър-председателят заяви, че подкрепя мирния план, предложен от Китай преди близо година, коментират анализатори. Той се състои от 12 точки, като в него са изложени общи принципи за прекратяването на конфликта, но без да се навлиза в детайли. Въпросното предложение беше прието хладно както от Москва, така и от Киев. САЩ на свой ред разкритикуваха плана, отбелязвайки, че той отразява „фалшивия разказ“ на Кремъл, оправдаващ нахлуването в Украйна.

* Видеото е архивно!

Още от автора:

Избори в условията на глобална криза – накъде ще поеме Индия

Имигрантите, които спасиха американската икономика

Печели или губи Русия от ескалацията на напрежението в Близкия изток

Хуманитарният кошмар в Ивицата Газа

Сблъсъкът между Тайван и Китай и бъдещето на изкуствения интелект

Кой се страхува от Доналд Тръмп?

Избори по руски – несменяем ли е Владимир Путин

Между фактите и лъжите – конспирацията QAnon и „откраднатата победа“ на Тръмп

„Супер вторник“: Ключов ден за изборите в САЩ

Децата войници, които написаха историята на САЩ