Д атата 7 декември 1941 г. е един от най-мрачните моменти в американската история. Тогава Япония извършва изненадваща атака срещу военноморската база Пърл Харбър, намираща се на Хавайските острови. Без предварително обявяване на война, над 350 японски самолета нападат базата и унищожават голяма част от тихоокеанския военноморски флот на САЩ.
Малко по-късно Япония започва своята офанзива в Югоизточна Азия, с което Втората световна война придобива окончателния си характер на глобален конфликт.
On the 80th anniversary of the Pearl Harbour attack “The Intelligence” asks @AntonLaGuardia about America’s slow retirement from the role of world policeman https://t.co/A8qtaBVK27
— The Economist (@TheEconomist) December 7, 2021
Как обаче се стига до нападението над Пърл Харбър?
Военните амбиции на Япония
През по-голямата част от своята история Япония води политика на изолационизъм. Това обаче се променя в края на XIX и началото на XX век, когато започва нейната експанзия. Амбициите на страната са подхранени от успешните ѝ участия в две войни – срещу Китай (1894 – 1895 г) и срещу Русия (1904 – 1905 г.), както и от присъединяването ѝ към Антантата по време на Първата световна война.
През 30-те години на миналия век, по време на Голямата депресия, Япония се опитва да разреши своите икономически и демографски проблеми, насочвайки вниманието си към Китай. През 1931 г. японските войски нахлуват в Манджурия. Инвазията е осъдена от Обществото на народите, в резултат на което азиатската страна напуска международната организация.
На 7 юли 1937 г. избухва Втората Китайско-японска война. През декември същата година японската армия превзема тогавашната столица на Китай – Нанкин, и извършва масови убийства и изнасилвания, като точният брой на жертвите продължава да е обект на разпалени спорове и до днес.
Санкции и растящо напрежение
В началото на 1940 г. САЩ предупреждават Япония да не окупира Френски Индокитай и преместват тихоокеанския си флот от базата в Сан Диего към Пърл Харбър. Въпреки това през април 1940 г. азиатската страна струпва свои войски в района.
What is Pearl Harbour Remembrance Day and why do we observe it? https://t.co/uGRZtbbfzr
— The Independent (@Independent) December 7, 2018
Отговорът на Вашингтон не закъснява. Президентът Франклин Делано Рузвелт ограничава американските доставки на нефт и черни метали към Япония. Освен това САЩ започват да оказват помощ на Гоминдана (партията, ръководена от Чан Кайшъ, която по това време управлява Китай). Така се стига до датата 27 септември 1940 г., когато външният министър на Япония Сабуро Курузу слага подписа си под т. нар. Тристранен пакт. По този начин се формализира сътрудничеството между Токио, Рим и Берлин по време на Втората световна война. В документа се отправя и своеобразно предупреждение към САЩ да запазят неутралитет.
Напрежението продължава да расте и през 1941 г. Япония настанява още свои войски в Индокитай, а САЩ налагат пълна забрана на търговията с нефт. В месеците преди атаката над Пърл Харбър американски и японски представители провеждат няколко срещи, опитвайки се да постигнат някакво споразумение.
Надеждата на Вашингтон е, че наложените санкции ще принудят Токио да промени своята политика. Всъщност именно въпросните санкции се превръщат в основна причина за решението на японските власти да нападнат Пърл Харбър. В техните очи сблъсъкът със САЩ е неизбежен.
Тъй като шансовете им за успех в директен конфликт изглеждат незначителни, те решават да нанесат изненадващ удар, чрез който да намалят драстично американското влияние в Тихоокеанския район.
Подготовка за атаката
Тъй като Пърл Харбър се намира на около 6500 км. от Япония, никой не очаква Токио да нападне американската база, разположена там. С планирането на атаката се заема адмирал Исороку Ямамото. В продължение на месеци той обмисля как да унищожи американския флот, разположен в района на Тихия океан.
6th December 1941
— WW2Today ... stories from 1942 (@WW2Today) December 6, 2021
All is calm at Pearl Harbour on the USS California.
Ted Mason conducts his daily tasks in the ship's radio office.
In his diary he writes:
"The mighty Pacific Fleet was sleeping and dreaming until reveille."#otd #history #PearlHarbor #PearlHarbor80 pic.twitter.com/B85EALI80v
В интерес на истината адмирал Ямамото бил един от най-видните противници на идеята за обявяване на война на САЩ. Ето какво заявил самият той: „Получа ли заповед, без оглед на последствията, да проведа война, ще се боря с всички сили 6 месеца или 1 година, за да спечеля. Но ако войната трябва да продължи втора или трета година, не виждам добър изход“. Никой обаче не смятал, че войната може да бъде спечелена в рамките на една година.
Що се отнася до САЩ, техният план за евентуален конфликт с Япония дълго време се базира на т. нар. “War Plan Orange”. Според него, в случай на война, американският тихоокеански флот трябва да се придвижи от базата си в Сан Диего до Филипините, за да ги защити и да използва островната държава като отправна точка за настъпление към Япония. С преместването на флота в Пърл Харбър обаче ситуацията се променила значително. Тъй като според САЩ не съществувала реална опасност от японска атака, местата на бойните кораби, разположени в района, не били подсигурени.
Огънят под парните котли на плавателните съдове бил почти или изцяло угаснал. По тази причина корабите не разполагали с пара, необходима за работата на машините, а процесът по запалването на един котел траел няколко часа, докато се достигне необходимото налягане.
The Pearl Harbour attack transformed America’s place in the world. Eighty years on, is America still willing to uphold the global order it created? https://t.co/to5ACuS4x5
— The Economist (@TheEconomist) December 7, 2021
На всичкото отгоре войските, които трябвало да отговарят за защитата на Пърл Харбър, били напълно неподготвени за атаката, а шестте нови мобилни станции, доставени на Хаваите няколко месеца по-рано, работели единствено между 4:00 и 7:00 часа.
Последиците от нападението
Първоначално нападението над Пърл Харбър изглежда като голям успех за Япония. При атаката са разрушени или повредени осем кораба и над 300 самолета, а 2400 американски военни са убити. В резултат японската експанзия продължава с пълна сила. До началото на 1942 г. са превзети редица настоящи или бивши западни колонии – сред които Бирма (днешен Мианмар), Холандска Източна Индия (Индонезия) и Филипините. Япония обаче така и не успява да постигне основната си цел – да унищожи напълно тихоокеанския флот на САЩ. Показателен е фактът, че по време на атаката в Пърл Харбър нямало нито един американски самолетоносач.
През юни 1942 г. САЩ постигат важна победа в битката за Мидуей, което се оказва повратен момент в хода на бойните действия в Тихия океан. Американското надмощие продължава да нараства през следващите години и води до атомните бомбардировки над Хирошима и Нагасаки, след които Япония обявява своята капитулация през август 1945 г.
Още от автора:
Ужасяващата история на „жените за утеха“ на японската армия
Забравените битки, които промениха историята
Звездите, участвали във Втората световна война
