Това беше невиждана в историята глобална акция, в чиято основа са знаменателни събития от отиващата си година: "Арабската пролет", Гръцките протести, Испанските "Възмутени" и Движението "Окупирай" в САЩ.
Датата 15 октомври беше избрана, за да бъде отбелязан петият месец от началото на демонстрациите в Испания. Организацията и координацията на събитията стана възможно главно през "Фейсбук" и други социални мрежи. Участниците бяха от няколкостотин до няколкостотин хиляди, а върхът - половин милион в Мадрид. (Вижте фотогалерия)
Но
Годината на протестите, каквато 2011-а без съмнение ще остане в историята,
започна още в края на 2010-а с "Жасминовата революция" в Тунис. Стотици хиляди араби излязоха по улиците, защото им беше дошло до гуша от техните корумпирани правителства и липсата на всякаква житейска перспектива.
"Арабската пролет" стана образец за движението "Окупирай Уолстрийт". Дълговата криза в развитите и не съвсем развитите държави ликвидира окончателно доверието към политиката и доведе до взрив срещу социалната несправедливост.
Тунизийският диктатор Бен Али избяга от народа си в тъмна нощ, Египетският самодържец Хосни Мубарак бе принуден да даде оставка и ще застане пред съда. Обявилият се преди 42 години за лидер на либийската революция Мумар Кадафи бе убит.
В Сирия потъналото в кръв насилие, упражнявано от непреклонния президент Башар Асад, вече е осъдено не само от демократичните държави, а дори от Москва, а вече и от Арабската лига.
В Йемен,след месеци на жестоко насилие, президентът Али Абдулах Салих също беше принуден да се оттегли.
Причините са сходни навсякъде: непосилни разходи, никаква перспектива за младите хора, тоталитарни корумпирани режими. В арабски държави станаха най-бурните протести и най-тежките сблъсъци. Символ еплощад "Тахрир" в Кайро.
Но още стотици места по света се превърнаха в сцени на протести и вълнения. И в Европа, и в САЩ, и в Азия, и в Южна Америка хората излязоха на улиците на демонстрации срещу социалната несправедливост и със страх и грижа за бъдещето си.
Цел на демонстрантите в богатите държави бяха финансови центрове: "Уолстрийт", лондонското Сити, Европейската централна банка във Франкфурт.
В Мадрид десетки хиляди окупираха за месец през пролетта площад "Пуерта дел Сол". Подобно нещо се случи в Ню Йорк и в други градове в Съединените щати.
Испанските протести започнаха на 18 май в 58 града, а на 27 май се стигна до насилие, когато полицията разчисти "Пласа ди Каталуня" в Барцелона.
В Гърция през цялата година, почти всяка седмица протестите бяха срещу наложените строги мерки за икономии в една държава, която трябваше да признае, че години наред е харчила без мисъл и без мярка.
Но навсякъде
отсъствието на изявен водач, гневното отхвърляне на каквато и да е форма на политическа структура,
крайната демократичност на участието поставиха под съмнение жизнеспособността на подобни инициативи.
Т. нар. "Движение на възмутените" не стигна до ясно определена политическа позиция. Критиката най-често беше отправена срещу действащите в много държави двупартийни системи (напр. консерватори и социалдемократи) и срещу изключително високата безработица, напр. в Испания.
Протестиращите издигаха лозунги с искания за основни права
на жилище, работа, култура, здравеопазване, образование, политическа активност.
В Гърция и Исландия за трета поредна година в центъра на обвиненията на демонстрантите продължават да са властите, неспособни да се справят със стопанската и финансова криза.
Повлияни от случващото се в Испания, подобни демонстрации имаше и във Франция, Германия, Италия. На 20 август протестен лагер беше организиран на берлинския „Александер платц". Полицията го разчисти и разгони демонстрантите след седмица, а в края на годината обобщи, че през 2011-а в Берлин е имало над 4000 протестни прояви.Мотото на тези протести - "Възмутени" - възникна от есето на 94-годишния французин Стефан Хесел "Възмутете се", който призовава за бунт срещу финансовата олигархия.
Мнозинството протестиращи са на възраст 20-30 години, които осъзнаха по време на финансовата и дълговата криза липсата на перспективи и се определиха за "загубено поколение" - независимо къде по света живеят.
Площад „Тахрир" в Кайро стана образец за "Окупирай Уолстрийт",
движение, предизвикано от канадското списание Adbusters, което критикува консуматорското общество и не публикува никакви реклами. Редакторите призоваха към масова акция на 13 юли, когато написаха на своя уебсайт: "Готови ли сте да постъпите като на "Тахрир"? Нахлуйте на 17 септември в долен Манхатън, вдигнете палатки, кухни и барикади и окупирайте Уолстрийт."
В началото, когато протестиращите завзеха нюйоркския парк "Дзукоти", властите не им обърнаха внимание. Положението се промени, когато на 24 септември беше окупиран "Юниън скуайър", а на 1 октомври - Мостът за Бруклин. Полицията се намеси брутално, а движението възбуди световна подкрепа.
Започна да става ясно, че протестът не е насочен срещу едно национално правителство, а срещу структури обхващащи света. "Окупирай" се обяви срещу прекомерното влияние на икономиката и банките върху политиката и социалната несправедливост.
В средата на ноември полицията в редица държави разруши много лагери на движението "Окупирай". Но това не означава край на протестите и акциите. Редица медии и авторитети, напр. нобеловият лауреат за икономика Пол Кругман, тълкуват разчистването като успех на активистите. Критиката сега е насочена срещу полицейското насилие, което се проявява и при опити да бъде ограничена свободата на журналисти.
А площад "Тахрир", откъдето през януари започна бунтът срещу Мубарак, оттново привлече вниманието на света в края на ноември. Тогава млади египтяни се почувстваха отново излъгани и се обявиха срещу властта на военните.
Сблъсъците в лондонския квартал "Тотнъм" имаха друг характер. На 6 август бедни младежи се отдадоха на разрушение и плачкосване. Повод беше неизяснената гибел на цветнокожия 29-годишен Марк Дъгън, убит при неизяснени обстотяелства от полицай.
Вандали се активизираха и в Манчестер, Ливърпул, Бирмингам и Бристъл. Разбиваха, ограбваха и палеха магазини и автомобили и за да бъде ликвидаран хаосът трябваше да се намесят 16 000 полицаи.
По-рано през годината в Лондон имаше студентски протест срещу вдигането на таксите за следване.
Близо 150 000 души излязоха по улиците в Чили в протест срещу състоянието на образователната система и с искане правителството да увеличи разходите за държавните училища и да осигури равноправно и безплатно държавно образование.
Светът бе особено впечатлен от невиждани до този момент демонстрации срещу неограничената от нищо власт на Владимир Путин в Русия. На 10 декември беше кулминацията. Както обикновено полицията арестува и затвори опозиционни политици и активисти.
В Германия особено активни бяха протестите срещу атомните електростанции. Под лозунга "Фукушима предупреждава: Спрете всички АЕЦ" на 26 март на улиците излязоха над 250 000 дущи - 100 000 от тях в столицата Берлин. Протестте бяха чути - през юни правителството одобри план за излизане от атомната енергетика, който предвижда поетапно спиране на дейността на АЕЦ до 2022 г.
В Норвегия, три дни, след като десният екстремист Андерш Беринг Брайвикуби 76 младежи, на 25 юли 200 000 души мълчаливо, с по една роза в ръка, излязоха в Осло, за да поискат силна намеса на властите в битката срещу насилието и екстремизма.
На 2 декември Брюксел бе блокиран от общонационална стачка на трите големи синдиката срещу предвижданите икономии на социалните разходи в бюджета на Белгия за следващата година.
През ноември непокорните сърби в Северно Косово няколко пъти издигаха барикади в знак на протест срещу опитите на косовските власти да поемат контрола над граничните пунктове на границата със Сърбия.
На 19 октомври около 100 граждани се събраха пред сградата на правителството в Белград, за да протестират срещу хомофобията и насилието. Повод беше нападение над представителка на гей-лесбийската общност.
Няколко пъти през годината украински красавици, се събличаха повече или по.малко, за да протестират - веднъж в съблазнителни камериерски униформи - пред парижкия дом на бившия директор на Международния валутен фонд (МВФ) Доминик Строс-Кан. Активистките бяха от феминистката организация ФЕМЕН, която често привлича внимание към каузите си с грабващи окото голи протести.
Друг път украинки се съблякоха, за да се обявят срещу очакваната инвазия на чуждестранни проститутки по време на финалите на Европейското първенство по футбол през лятото на 2012 г.
Към края на годината очевидно разглезени затворници в Киргизстан обявиха гладна стачка в знак на протест срещу ново правило, което им забранява срещи с проститутки.
Протести имаше и в:
Държави, повлияни от "Арабската пролет" - Бахрейн, Йордания, Ирак, Йемен, Алжир, Мароко, Кувейт, Ливан, Мавритания, Саудитска Арабия, Судан, Западна Сахара;
Азербайджан - започнаха на 11 март и не са спирали - срещу режима на президента Илхам Алиев и корупцията на властите;
Иран - започнаха на 14 февруари под влияние на събитията в Тунис и Египет; опозиционни водачи изчезнаха и вероятно са били убити от специалните служби;
САЩ - през февруари в 18 щата започна протест на държавните служители срещу опитите за отслабване на влиянието на профсъюзите;
Португалия - поредица протести които започнаха на 12 март и бяха организирани през "Фейсбук", без връзка с партии, синдикати или каквито и да било организации. Искания за регулиране на трудовоправните отношения, особено за младите работници, и срещу правителствените мерки за икономиии;
Израел - протести започнаха през юли, вероятно също вдъхновени от "Арабската пролет", но насочени към чисто изрелски вътрешни проблеми, например, състоянието на пазара на жилища;
Малави - протест започна на 20 юли с искания за смяна на икономическия екип на правителството; приключи след намеса на властите и 18 убити, 98 тежкоранени и 275 арестувани;
Мексико - протести започнаха на 28 март в над 40 града, предизвикани от кървавата война на наркокартелите в страната и корупцията на властите. Повод стана убийството на сина на популярния поет и борец срещу завладения от дрога обществен и стопански живот Хавиер Сицилиа;
Боливия - протест започна през август заради строителството на автомагистрала, преминаваща през територии, в които живее коренно индианско население;
Армения - през януари започнаха и продължават през цялата година - протести срещу режима на президента Серж Саргсян, против корумпираната администрация с искания за демократични реформи, освобождаване на политическите затворници и предсрочни избори;
Колумбия - през ноември - с искания за реформа в образователната система;
Република Македония - през юни срещу полицейската бруталност, предизвикани от убийството на Мартин Нешковски от служител на специалните сили на полицията "Тигри";
Беларус - Революция на социалните медии - форма на мълчалив протест на гражданите, недоволни от тоталитарния режим на управляващия от 15 години президент Лукашенко, който доведе държавата до финансова криза, дефицит, девалвация на рублата и катастрофална инфлация;
Полша - на 14 декември над 5000 души манифестираха в "Марш на независимостта" срещу последните решения на срещата на върха на ЕС;
Протести срещу въстанието в Либия - през цялата година, до убийството на диктатора Кадафи, в редица държави имаше протести на привърженици на режима в Триполи, главно леви радикали, срещу бунтовниците и действията на ЕС и НАТО. Най-шумни тези протести бяха в държави като Русия, Сърбия, Гърция Италия, Бразилия, Индия, Испания, Турция, Великобритания, САЩ и др.
В поредицата протести се вписа и България.
Върхът беше след трагедията в село Катуница, когато избухна истинска война на местното население с фамилията на самообявилия се за ромски цар Кирил Рашков. Повод за сбиването между българи и роми беше гибелта на 19-годишния Ангел Петров, прегазен от микробус,в който са били хора на Рашков. Последваха акции на футболни фенове, екстремисти и организации, представящи се за патриотични.
Редица протести в България особено се активизираха след втория тур на президентските и местните избори, което накара редица наблюдатели да коментират, че изглежда става дума за политически организирани акции, целящи дестабилизация на държавата.
Веднага след изборите загубилите кметове от различни политически сили, както и загубилият кандидат на БСП за президент протестираха и поискаха касиране. Съдът не оправда нито едно такова искане.
На 30 ноември пред Народното събрание имаше митинг - протест на синдикални активисти срещу пенсионната реформа.
23 дни продължистачка на служители в БДЖ срещу съкращенията и неотложните реформи там.
Няколко акции имаше срещу идеята американска фирма да получи разрешение от правителството да търси шистов газ в Североизточна България. Природозащитници обявиха, че са събрали над 10 хил. подписа в подкрепа на искането за налагане на меморандум върху добива на шистов газ.
Зърнопроизводители блокираха пътища заради намалените им субсидии за сметка на други селскостопански отрасли. Животновъди и зеленчукопроизводители пък протестираха срещу протеста на зърнопроизводителите.
С тежки селскостопански машини за известно време няколко дни бяха блокирани Дунав мост, "Петолъчката" край Сливен, път Е-79 при Мездра, пътят Пловдив-Карлово, ГКПП Капитан Андреево и ГКПП Лесово.
На 6 декември машините влязоха в София след 22.00 ч. и бяха паркирани пред храм-паметника "Св. Александър Невски". До Министерския съвет протестиращите отидоха пеш, а там не се разбра какво точно искат.
На 23 ноември протестираха 30-40 родители на загинали при пътни злополуки деца. Те поискаха доживотни присъди за шофьори убийци, употребили алкохол и внесоха днес подписка в Народното събрание за законодателни промени в Наказателния кодекс.
На 13 ноември около 100 души се събраха на протест пред Народното събрание срещу лекарските грешки. Митингът бе в памет на 19-годишната Деяна Георгиева, която почина, след като в продължение на 42 дни четири болници така и успяха да се преборят с инфекцията, причиняваща непрекъснато влошаване на състоянието й.
На 3 ноември кметът на град Белица Ибрахим Палев, човек на ДПС, положи клетва за третия си пореден мандат, докато събрали се пред общината жители на града протестираха и скандираха "Долу ДПС!". Палев победи опонента си Хасан Илан от коалиция "Европейско бъдеще за община Белица", чиито привърженици започнаха истински бунт още след обявяването на резултатите.
На 27 октомври с черни знамена по прозорците на Българската академия на науките бе обявен протест срещу орязания с 9% бюджет на академията, която трябваше получи около 5 млн. лв. по-малко през 2012 г. След намеса на избрания за президент Росен Плевнелиев и сговорчивост, проявена от финансовия министър Симеон Дянков, тези няколко милиона бяха дадени на академията.
* Моля, коментирайте конкретната статия и използвайте кирилица! Не се толерират мнения с обидно или нецензурно съдържание, на верска или етническа основа, както и написани само с главни букви!