Т ака наречените "Ленински сборници" и многотомовата "Биографична хроника" съдържат общо 24 хиляди документа, носещи почерка или подписа на Ленин - вожда на световния пролетариат, организатор на болшевишката революция и продължител на идеите на Маркс и Енгелс.
Но има и едни около 400 документа, които по времето на Съветския съюз са били "цензурирани". Тоест, засекретени и скрити от обществеността, разказва "Дойче веле".
"Вземете им всичкия хляб"
Възниква въпросът защо партията, наричаща себе си Ленинска, в продължение на десетилетия е държала под ключ стотици писма, статии и други документи, писани лично от Ленин. Причините за това са няколко.
Така например е щяло да бъде доста неприятно обществеността да научи, че вождът, за чиято доброта и любов към народа са съчинявани стихове и песни, всъщност е бил жесток човек. Затова е била засекретена негова телеграма, изпратена на 11 август 1918 до властите в Пензенска област по повод избухването на бунт в едно от селата, който бързо обхваща пет общини. В съобщението си Ленин пише следното:
"Другари!
Въстанието в пет кулашки общини трябва да бъде безпощадно потушено.
Първо. Да бъдат обесени (непременно да бъдат обесени така, че да ги виждат хората) не по-малко от 100 известни кулаци, богаташи, кръвопийци.
Второ. Да се оповестят имената им.
Трето. На хората да им бъде отнет всичкият хляб.
Четвърто. Вземете заложници. Погрижете се хората да видят, да треперят, да знаят.“
Ленин е говорел и писал и за "концентрационни лагери". През май 1919 година в телеграма до Григорий Зиновиев, който тогава е отговарял за евакуацията на Кронщат заради офанзивата на белогвардейците, Ленин нарежда:
"Другарю Зиновиев,
изпращайте неблагонадеждните в концентрационни лагери".
Жестокостта на Ленин често е оправдавана, при това съвсем не само от съветските пропагандисти, с кръвожадността на онези години: войната била на живот и смърт, червеният терор бил в отговор на белия и т.н. Но Ленин очевидно е воювал не само срещу Бялата армия и Антантата. В писмо от 1 август 1919 той пише: "Трябва да следим всички хора".
Писма на Ленин са били засекретявани и по друга причина: с цел да бъдат прикрити негови слабости. Това важи за голяма част от писмата на Ленин до френско-руската комунистка Инеса Арманд, с която Владимир Илич е имал близки отношения. На 13 ноември 1916 той ѝ пише следното от Люцерн, където си е почивал от революционерските премеждия:
"Скъпа другарко!
Исках да Ви кажа няколко приятелски думи и да Ви стисна ръката. Пишете, че ръцете и краката Ви са подути от студа. Това наистина е ужасно. Но Вашите ръце и бездруго винаги са били студени".
Изглежда като съвсем безобидно писмо, в което почти няма интимни подробности. Но тъй като в случая не става дума за законна жена на Ленин, писмата му до Инеса Арманд изчезват в секретните архиви. Там попадат и няколко документа с чисто битово съдържание, като например това описание на доходите на Ленин, изготвено от него самия:
"Четири стаи, кухня и помещение за прислугата"
"В началото на годината получихме жилище в Смолни (в Петроград), а след преместването на правителство в Москва - в Кремъл. Жилището е четиристайно, с кухня и с помещение за прислугата. Обитателите - трима души и един слуга".
От днешна гледна точка, разбира се, това изглежда като незначителна дреболия. Но нека не забравяме, че в онези смутни времена за експлоататори са били смятани дори онези граждани на младата съветска държава, които са наемали на работа членове на семейството, примерно собствените си синове. Да не говорим за представителите на буржоазията, които са имали прислуга. И изведнъж се оказва, че Ленин също си е имал слуга. Това определено не изглежда никак добре...
