Д вадесет и деветата Конференция на страните (COP) по Рамковата конвенция на ООН за изменението на климата (РКООНИК) започна в понеделник в столицата на Азербайджан - Баку, като основната точка в преговорите между представителите на 198-те държави по конвенцията ще бъде осигуряването на финансите, необходими, за да се помогне на развиващите се страни да се адаптират към променящия се климат и да въведат мерките, необходими за постигане на климатичните цели.
Очаква се преговорите да бъдат трудни предвид връщането на Доналд Тръмп в Белия дом и притесненията, че той може да изтегли за втори път САЩ от Парижкото споразумение за климата, както и на фона на продължаващите войни в Украйна и Близкия изток.
Същевременно учени предупреждават, че времето за намиране на решения на климатичната криза изтича, през 2024 г. бяха поставени редица нови температурни рекорди, а природни катастрофи, свързани с екстремни климатични събития, отнеха хиляди човешки животи, последният пример за което, са наводненията в Испания.
The 29th Conference of the Parties on #ClimateChange (COP29) commenced in Baku, the capital of Azerbaijan, with the participation of His Highness the Crown Prince Sheikh Sabah Khaled Al-Hamad Al-Sabah, representing His Highness the Amir of Kuwait Sheikh Meshal Al-Ahmad Al-Jaber… pic.twitter.com/YaYgUR8oEy
— KUWAIT TIMES (@kuwaittimesnews) November 12, 2024
"Финансовия КОП"
В края на тази година изтича ангажиментът на страните по конвенцията да осигуряват 100 млрд. долара годишно климатично финансиране за развиващите се държави. Тази цел обаче е била постигана само няколко пъти от 2020 г. насам, което води до нарастващо недоверие от страна на държавите, най-уязвими към последиците от климатичните промени, към формата и неговите възможности да постигне работещи решения. През август Папуа Нова Гвинея обяви, че няма да участва в СОР29 в знак на протест срещу липсата на "бърза подкрепа за жертвите на климатичните промени".
Целта, която преговарящите в Баку си поставят, е да договорят няколко пъти по-голямо финансиране от текущите ангажименти по т. нар. Нова колективна количествено определима цел (New Collective Quantified Goal - NCQG).
Развиващите се страни настояват за финансиране от 1 трлн. долара годишно до 2035 г., основавайки се на широкоприети оценки за финансовите нужди към момента. Богатите страни обаче вероятно ще одобрят много по-малка сума, може би близо половина от исканото, посочват анализатори.
Ще се преговаря също така и за източниците на финансирането - планира се само част от него да бъде осигурявана от държавните бюджети, а останалото да идва от многостранни институции като Световната банка, както и чрез множество инструменти като нови данъци за изкопаемите горива, диверсификация на съществуващи субсидии за чиста енергия и др.
Предмет на дискусии е и това кои страни трябва да осигуряват финансирането и разширяването на техния кръг. Към момента за официалното климатично финансиране все още допринасят само страните, определени като развити в Рамковата конвенция през 1992 г. Оттогава обаче много икономики са постигнали значителен растеж, включително Китай, който е втората по големина световна икономика след САЩ, както и най-големият световен източник на парникови емисии.
Като развиващи се все още се класифицират и богатите арабски петролни икономики от Залива като Саудитска Арабия, Катар и Обединените арабски емирства.
Cop29: 2024 has been ‘masterclass in climate destruction’, says UN chief – live updates https://t.co/d1o3VSCa9W
— The Guardian (@guardian) November 12, 2024
Преходът от изкопаеми горива
Знаковото постижение на миналогодишния СОР28 в Дубай бе договарянето за първи път на ангажимент на страните за "преход от изкопаемите горива в енергийните системи".
Оттогава обаче използването и износът на изкопаеми горива продължават да нарастват.
Макар че според оценките на Международната агенция по енергията (МАЕ) световният максимум в потреблението на изкопаеми горива ще бъде достигнат преди 2030 г. благодарение на разпространението на чистите технологии, множество страни и компании са уклончиви относно намеренията си за отказ от замърсяващите енергийни източници.
На СОР29 е малко вероятно да бъдат договорени крайни дати или по-категорични ангажименти по тази цел, въпреки че някои страни може да окажат натиск да бъде спряно издаването на разрешителни за нови въглищни централи.
#COP29 in Azerbaijan! #COP29Azerbaijan 🇦🇿 World Leaders Climate Action Summit! pic.twitter.com/SK9SNogPnt
— Elbrus (@elbrus_hemidov) November 12, 2024
Нови правила за пазара на въглеродни емисии
Друга посока, в която ще протичат преговорите в Баку, ще бъде договарянето на глобални правила за търговия с въглеродни кредити.
Въглеродните кредити дават възможност на държавите и компании да търгуват с тази своеобразна компенсация за отделяните в атмосферата въглеродни емисии в своите планове за действие в областта на климата, известни като национално определени приноси (НДП).
Парижкото споразумение за климата от 2915 г. полага основите за международно сътрудничество в тази област в своя член 6, предвиждайки два подхода. Единият позволява на две държави да определят собствени условия по двустранно споразумение за търговия с въглеродни емисии. Вторият има за цел да създаде централизирана, управлявана от ООН система, чрез която държавите и компаниите да започнат да компенсират своите въглеродни емисии и да търгуват с тези компенсации на отворения пазар.
Тези механизми се разглеждат като ключова възможност да се осигури климатично финансиране за развиващите се страни, а евентуалният глобален пазар на въглеродни емисии би могъл да функционира, дори ако САЩ под управлението на Тръмп отново се оттеглят от Парижкото споразумение.
Critics say approval of ‘climate credits’ rules on day one of Cop29 was rushed https://t.co/DkR9VEeuQp
— Richard Ingerstad (@xring59) November 12, 2024
Много по-малък СОР
През последните години мащабът на формата СОР се разрасна значително, предизвиквайки остри критики заради събирането на десетки хиляди хора от целия свят и отделяните за това средства и въглеродни емисии.
Миналата година СОР28 в Дубай бе посетен от близо 84 000 души и след този рекорден брой организаторите в Баку определиха лимит от 40 000 души, колкото присъстваха и на СОР26 в Глазгоу, Шотландия, през 2021 година.
По-слабо от миналогодишното се очаква да бъде и присъствието на държавни и правителствени ръководители. Макар по източници на ООН над 100 световни лидери да са потвърдили присъствието си, срещата в Баку ще пропуснат водещи фигури като председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен, която се готви за втория си мандат, френският президент Еманюел Макрон и германският канцлер Олаф Шолц, изправен пред правителствена криза.
Начело на делегацията на ЕС ще бъдaт председателят на Съвета на ЕС Шарл Мишел, еврокомисарят за климата Вопке Хукстра, който преди броени дни премина успешно изслушване пред Европейския парламент да води ресора и във втората комисия на Фон дер Лайен, и еврокомисарят по енергетика Кадри Симсон.
Президентът на САЩ Джо Байдън ще отсъства от КОП за втора поредна година, срещата ще препуснат също Луис Инасио Лула да Силва, президентът на Бразилия, която ще бъде домакин на юбилейното издание догодина, и кралят на Великобритания Чарлз Трети - дългогодишен поддръжник на климатичните каузи, който се възстановява от рак на простата.
Начело на руската делегация ще бъде премиерът Михаил Мишустин.
Лидерите на Китай и Индия Си Цзинпин и Нарендра Моди вероятно също ще пропуснат форума в Баку.
Le Président de la République, @SassouNGuesso_, reçu à la #COP29 par le Président azerbaïdjanais, Ilham Aliyev et le Secrétaire général des Nations unies, @antonioguterres. pic.twitter.com/lhCP7ZRKqp
— Présidence de la République du Congo - Officiel (@PR_Congo) November 12, 2024
Спешното намаляване на парниковите емисии, защитата на хората от последиците на климатичната криза и осигуряването на финансиране за развиващите се държави за адаптация към промените в климата са приоритетите, върху които генералният секретар на ООН Антониу Гутериш призова участниците в СОР29 да съсредоточат вниманието си.
Времето не е на наша страна и 2024 г. бе пример за това, отбеляза ръководителят на ООН, припомняйки някои от природните катастрофи, сполетели редица страни в света през изминалата година, и поставените температурни рекорди.
Никоя страна не е пощадена, а шоковете в световната икономика и веригите за доставки повишават цените на храните, отбеляза той. Гутериш посочи и неравенствата, заради които бедните страдат непропорционално по-силно от промените в климата, въпреки че "Оксфам" установява, "че най-богатите милиардери причиняват отделяне на повече въглерод за час и половина, отколкото средният човек за целия си живот".
Има обаче и основания за надежда, подчерта Гутериш.
Миналата година за първи път инвестициите в мрежи и възобновяеми енергийни източници са надминали похарченото за изкопаеми горива, а революцията на чистата енергия вече е факт и не може да бъде спряна, отбеляза той.
За да се ограничи глобалното затопляне до поставената цел от 1,5 градуса по Целзий спрямо прединдустриалната епоха, глобалните емисии трябва да бъдат намалявани с 9 процента всяка година, каза Гутериш, призовавайки делегатите на СОР29 да съгласуват правила за справедливи и ефективни пазари за въглеродни емисии. До следващия СОР, който ще се проведе през 2025 г. в Бразилия, страните трябва да представят нови планове за действия в областта на климата и ръководителят на ООН призова те да бъдат съобразени с целта за 1,5 градуса, както и да ускорят прехода към зелена енергия.
Начело с подкрепата на ООН трябва да застане групата Г-20, страните в която са най-големите емитенти и имат най-големи капацитети и отговорности, препоръча Гутериш.
Същевременно най-уязвимите общности трябва да бъдат защитени, като разминаването между средствата, необходими за адаптация към климатичните промени, и финансирането може да достигне до 359 млрд. д. годишно до 2030 година. Той призова развитите страни да увеличат финансирането за адаптация до поне 40 млрд. д. годишно до 2025 година.
Необходимо е и увеличаване на средствата, обещани за фонда за компенсиране на загуби и щети, причинени от климатичните промени, каза той.
Разширяването на кръга източници на необходимото климатично финансиране е от съществено значение, включително посредством дълбока промяна в начина на работа на многостранните инструменти и институции.
Rumen Radev (@PresidentOfBg), President of the Republic of Bulgaria, arrived in Azerbaijan to attend #COP29 pic.twitter.com/Xe5cqucaqv
— OMM Breaking News - #COP29 #NEWS (@Operativ_MM) November 11, 2024
Президентът Румен Радев откри събитие на високо равнище "Бъдещето на конкурентоспособността при нетна нула" в българския павилион на конференцията за климата на ООН СОР29 в Баку, Азербайджан.
Панелът, посветен на конкурентоспособността на икономиките в условия на нулеви въглеродни емисии, събра в българския павилион еврокомисаря по иновациите, научните изследвания, културата, образованието и младежта в Европейската комисия Илиана Иванова и заместник-председателят на Междуправителствената експертна група по изменение на климата (IPCC) Диана Юрге Форзац, вицепрезидентът на Европейската инвестиционна банка Амброаз Файол и Юрген Ригтеринк, първи вицепрезидент на Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР), Юлиян Попов, бивш министър на околната среда и водите.
За втори пореден път България участва на СОР със собствен павилион и това е ясна демонстрация за амбициите на страната ни да участва в климатичната дипломация и да даде своя принос в борбата с климатичните промени, каза държавният глава.
Климатичните промени вече застрашават не само хората и поминъка, не само хората и икономиката, но и мира и сигурността в глобален план. Екстремните метеорологични явления от наводнения до горски пожари и суша стават все по-чести и опустошителни. Тази критична ситуация изисква интегрирани действия и внимание от всички нас – от високото политическо до експертното ниво. Вярвам, че начинът да постигнем устойчиви решения е да постигнем успехи чрез трансфер на опит и знания. Сътрудничеството между държавите е от решаващо значение и постигане на успех в тези общи усилия и повишаване на конкурентноспособността в условията на преход в климатично неутрална икономика, посочи президентът Радев.
Припомняме и тази галерия от нашия архив:
* Във видеото: Експерти: Лидерите не правят достатъчно за справяне с глобалните климатични промени
Не пропускайте най-важните новини - последвайте ни в Google News Showcase
* Моля, коментирайте конкретната статия и използвайте кирилица! Не се толерират мнения с обидно или нецензурно съдържание, на верска или етническа основа, както и написани само с главни букви!