"Чувствах се така, сякаш пикая стъкло": Агонията на пристрастяването към кетамин

К огато за първи път Ник (не е истинското му име) опитва кетамин, се чувства така, сякаш е попаднал в друго измерение. Въпреки че редовно пуши марихуана и експериментира с други наркотици, Ник никога не е чувал за кетамин. Но когато приятелят му извадил торбичка с бял прах, „направих това, което би направил всеки друг на 20 години. Опитах го“, казва той.

„И честно казано, беше много забавно“. Чувството, че е излязъл от собственото си тяло, е било „еуфорично. Сякаш си в приказен свят“, казва той.

Шестнайсет години по-късно реалността се стоварва върху него. Ник, който сега е на 36 години, е прекарал последните три месеца в лечение на кетаминова зависимост след повече от десетилетие на интензивна употреба. Пикочният му мехур е една пета от размера, който би трябвало да бъде, казва той.

„Повече от вероятно е той да бъде отстранен и заменен с торбичка за уростомия", казва той.

При това не са взети предвид всички други „жестоки неща“, които е преживял вследствие на пристрастяването към кетамин - от приковаването към леглото от болка до смущаващи пропуски на пикочния мехур. Вече шест месеца Ник не може да издържи и половин час, без да му се наложи да отиде до тоалетната.

The agony of ketamine addiction: ‘I felt like I was peeing glass’ https://t.co/pAKAk4LjjL

— The Guardian (@guardian) November 5, 2024

„Сега съм инвалид, а бях толкова здраво момче“, казва той.

Ник споделя историята си, за да предупреди другите за опасностите от кетамина, който бързо се превръща в предпочитан наркотик за развлечение на поколението Z. Широко използвано в хуманната и ветеринарната медицина като анестетик, незаконно веществото от клас В обикновено се смърка заради дисоциативния му ефект. Според най-новите правителствени данни употребата в Англия и Уелс се е увеличила повече от два пъти от 2016 г. насам; сред младежите на възраст между 16 и 24 години тя се е увеличила повече от три пъти, а има истории за пристрастени на 12 или 13 години. Подобна е историята и на други места. В Австралия се съобщава, че през миналата година употребата на кетамин за развлечение е достигнала рекордно високи стойности. В САЩ конфискациите на незаконен кетамин са нараснали с 349% между 2017 и 2022 г. Смъртта на актьора от „Приятели“ Матю Пери на 54-годишна възраст от „остри ефекти“ на кетамин повиши осведомеността за рисковете от пристрастяване.

Но повечето потребители са на възраст под 30 години, което отразява широката му достъпност и сравнително ниската му цена. Един грам кокаин обикновено струва 80 или повече лири в Обединеното кралство, но същото количество кетамин може да струва само 30 лири. Лекарите все по-често се сблъскват с хора на 20 години и дори по-млади, които имат инконтиненция и други проблеми с пикочния мехур, причинени от хроничната употреба на кетамин. Наркотикът въздейства върху лигавицата на органа и с течение на времето може да доведе до нейното свиване. След това употребяващите стават зависими от кетамин за облекчаване на болката, което създава порочен кръг, от който е трудно да се излезе.

„Имаме хора, които вероятно са на 20 или 21 години и се нуждаят от сериозна операция“, казва Мохамед Белал от Британската асоциация на урологичните хирурзи.

Това отразява увеличаването на употребата на кетамин, за което се съобщава непосредствено преди и по време на пандемията от Ковида, но неотдавнашният скок в Обединеното кралство е поразителен и заради географското си разпространение, добавя Белал. Ако преди кетаминът се е употребявал само в големите градове, сега той е често срещан и в други райони, включително Барнзли и Източна Англия. Това оказва допълнителен натиск върху службите за лечение.

"Кетаминът никога не е бил част от ежедневната ми работа, а сега е“, казва Скот Ардли, старши съветник по лечението в Rehabs UK, който е базиран в Съфолк. Той получава все повече обаждания от родители, загрижени за употребата на кетамин от техните деца тийнейджъри и двадесетгодишни: „Това не е пиене в кръчмата или с приятели - това е самостоятелно пристрастяване към него“.

От лицата под 18 години, които са потърсили помощ от службите на NHS за борба с алкохола и наркотиците през годината до март 2023 г., 6 % са имали проблеми, свързани с кетамин - в сравнение с по-малко от 1% през 2015 г. Това лято съветът на Шропшир съобщи за увеличаване на броя на хоспитализациите, свързани с кетамин, което съвпада с „периода на горещо време и края на изпитния сезон“.

‘I wish I’d never taken it’: More young people seeking #rehab as #ketamine #addiction spirals in the UK: https://t.co/t84b77mOJs

— DDN Magazine (@DDNMagazine) November 4, 2024

Агнес Утън от благотворителната организация за подкрепа при употребата на наркотици и алкохол With You казва, че младите хора се обръщат към кетамина по същите причини, поради които могат да опитат всяко вещество, променящо съзнанието: за да избягат от реалността. Тя казва, че той се използва най-често като наркотик за партита и сега е „доста социално приемлив“ в клубове или на музикални фестивали. Чувала е също така за млади хора, които приемат кетамин, за да повишат творческите си способности, благодарение на халюциногенния ефект на наркотика. „Огромното мнозинство“ от употребяващите се придържат към това развлекателно ниво, казва Утън. Но толерантността може да се изгради бързо, което може да доведе до зависимост и пристрастяване.

„Това е просто коварен наркотик, който заблуждава мозъка ти“, казва Ник. След това блажено първо преживяване той започва да използва кетамин по-често в социална среда. Смесването на кетамин с бира „те кара да се чувстваш така, сякаш си изпил два пъти повече питиета“. Започва да използва кетамин, когато е сам вкъщи - за да гледа филм или за да си помогне да заспи.

„С напредването на възрастта осъзнах, че съм го правил, за да прикрия проблемите, които съм имал вътре в себе си“, казва той.

Започва да пуши марихуана на 12 години и така и не се научава да се справя с трудните емоции, а бяга в наркотиците, казва той. Когато бабата на Ник е прикована на легло след падане, кетаминът му помага да се справи с грижите за нея. Той сравнява релаксиращия ефект с канабиса и дори с чаша вино след работа: „Можеш да изпиеш малко кетамин и в рамките на един час той отшумява.“

Всъщност едно от обясненията за рязкото увеличаване на броя на младите хора, употребяващи кетамин, е, че те се стремят да облекчат симптомите на депресия и тревожност и да управляват психичното си здраве.

„Огромното мнозинство от тях го използват, за да се самолекуват при емоционални смущения“, заяви през септември Оуен Боудън-Джоунс, консултант психиатър и основател на клиниката Club Drug .

Клиничните изпитвания показват, че кетаминът е обещаващо средство за лечение на резистентна на лечение депресия, но пропуските в познанията за оптималната доза и начина на приложение означават, че той остава експериментален. Уличните доставки на кетамин могат да бъдат смесени и с други токсини, което увеличава рисковете. Тази година трима мъже от Ливърпул бяха хоспитализирани с припадъци, свързани със заразена партида. Но неблагоприятните последици от продължителната и интензивна употреба на кетамин за развлечение не са широко известни.

⚠️Be Vigilant: Suspected Adulterated Ketamine on the Wirral⚠️

People who use ketamine are noticing that it looks “dirtier” and have reported experiencing symptoms like nausea, grogginess, and even blood in their vomit.

Read more here: https://t.co/Fz6NiDGsgF pic.twitter.com/Lkh9mOttVq

— Wirral Ways (@WirralWays_CGL) November 1, 2024

„Всъщност той не се свързва с негативната конотация, която имат другите наркотици“, казва Утън, “и това може би отчасти се дължи на липсата на образование.“

След една година Ник започва да употребява „постоянно“, което се засилва от нарастващия стрес в работата и семейния му живот. Пристрастяването му е могло да прогресира благодарение на сравнително лекия характер на кетамина.

„Ако вземате стимулант, обикновено сте извън него за доста дълго време, а освен това карате със 100 мили в час - хората наистина могат да го видят“, казва Ник.

„При кетамина, стига да не приемате големи дози, можете да го запазите в тайна.“ Тялото му обаче отчита натоварването. Първо, той забелязва, че му се налага да ползва тоалетна по-често, включително и през нощта. След това започнал да получава стрелкащи болки в стомаха и бъбреците. Въпреки това не потърсил помощ:

„Не мислех, че имам проблем“, казва той. Друга пречка е смущението от симптомите му. „Когато става дума за интимните ти части, това е доста обезсърчително. Не искаш да говориш с никого за това - чувстваш се слаб.“

Когато Ник спира да работи заради пандемията, употребата на кетамин се увеличава още повече. Един ден „изведнъж“ тези стрелкащи болки стават постоянни.

„Чувствах се така, сякаш пикочният ми мехур просто ме изостави“, казва той.

Урологът Белал казва, че симптомите обикновено се появяват през първата година от интензивната употреба. „Ако спрете, пикочният мехур е склонен да се възстанови.“ Но много хора не правят връзка между нуждата от по-често ходене до тоалетна и употребата на кетамин. С течение на времето „промените в пикочния мехур са склонни да станат постоянни“ и болката се засилва - което кара хората да използват наркотика по-често и в по-големи дози като анестетик.

В третия си етап увреждането се разпространява през уретерите до бъбреците, като може да доведе до бъбречна недостатъчност. Засегната е и функцията на черния дроб. Пациентите обикновено се нуждаят от реконструктивна операция, казва Белал, но до този момент те са зависими от кетамин за облекчаване на състоянието. „Те просто не могат да спрат и това прави живота им изключително труден от гледна точка на това как да ги управляваме... Не можем да предоставим тази услуга, докато те не се откажат.“

Ник е заклещен в този мъчителен цикъл в продължение на години.

„Прекарвах дни наред, лежах в леглото и крещях, чувствах се така, сякаш някой забива нагорещени игли в топките ми“, казва той.

Не можел дори да отиде до супермаркета, „защото минавах по една пътека и после трябваше да отида до тоалетната... Това просто те унищожава напълно“. През май Ник прави опит за самоубийство.

„Мислех, че вече не мога да си помогна. Отказах се. Помислих си: Изморен съм. Свърших“, казва той. 

Два месеца по-късно той се премества в Reflections House, център за възстановяване в Касълфорд, където започва да се занимава с пристрастяването си.

„Те ме накараха да осъзная, че проблемът не е бил в кетамина, а в мен“, казва той.

Кетаминът представлява „уникално предизвикателство“ за доставчиците на лечение, казва Ардли. След като потребителите попаднат в капана на цикъла на самолечението, е необходимо да се обърне внимание не само на психическия аспект на пристрастяването: „Съществува и физически елемент, който трябва да бъде взет на сериозно.“ Но услугите в общността са свръхнатоварени, което отразява съкращаването на финансирането от страна на правителството, което означава, че докато хората получат помощ, „те са в още по-лошо положение“, казва Ардли.

Частните клиники също все още разработват най-добрите практики за лечение на кетаминова зависимост. „В Обединеното кралство трябва да се съберат повече хора, за да разберат кое лечение е ефективно“, казва Ардли.

Джеймс Пиърс от Barnsley Recovery Steps повтаря призива за всеобхватен и целенасочен отговор на нарастващата криза с кетамин в Обединеното кралство. Употребяващите са му разказвали, че са търсили помощ от службите за подкрепа на употребяващите наркотици, но са ги намирали слабо подготвени да помогнат.

„Те са чувствали, че работникът не е имал голям поглед върху употребата на кетамин или не е разбирал болката, която са изпитвали“, казва Пиърс.

28-годишният Джак Къран от Бекслихийт, Югоизточен Лондон, казва, че кетаминът „напълно опустошава“ Обединеното кралство. Той работи като рехабилитатор в рехабилитационната клиника „Лайтхаус“ в Саутенд на море и сам се възстановява. Кърън започва да приема наркотика, след като на 18 години е сериозно ранен в битка.

„То не само ми помогна да се справя с болката, но и успокои малко ума ми“, казва той. В рамките на две години той употребява до два-три грама кетамин дневно. Приема лекарства за ревматоиден артрит, които забавят появата на физическите симптоми. Но когато те накрая се появили, били „ужасяващи“, казва той. „Не можех да ходя на работа - не можех да правя нищо. Живеех в стаята си с бутилка с гореща вода, влизах във ваната на всеки половин или всеки час през нощта, в абсолютна, изключителна агония.“

Кърън не само изпитва постоянна нужда от тоалетна, но и „имах чувството, че пикая стъкло“, казва той. Пикочният му мехур е осеян с язви и може да се разтегне само до 30 мл; нормалната вместимост е между 300 и 600 мл. На 25-годишна възраст Кърън периодично носи памперси.

„Просто продължих да преживявам тази абсолютна касапница, губейки духовното, емоционалното и физическото си здраве“, казва той.

До 27-годишна възраст Кърран е влизал и излизал от рехабилитационни клиники, без да се справи успешно със зависимостта си; той познава „множество“ хора, които са се самоубили. Кърран вярва, че и той е щял да умре, ако не е бил достатъчно отчаян, за да даде още един шанс на възстановяването. Когато за трети път постъпва в център за лечение, той казва: „Бях седем камъка; черният ми дроб се беше напълнил, а бъбреците ми... мислех си: „Всъщност ще умра“.

Вече почти две години Кърън е чист, капацитетът на пикочния му мехур се е увеличил до около 100 ml и той вече не изпитва постоянна болка. Но все още му се налага да ходи до тоалетната на всеки час, включително и през нощта, и може да се наложи операция.

„Това е, което едно лекарство, един малък бял прах, направи с мен - това е психично“, казва той.

Сега Кърран намира смисъл в повишаването на осведомеността за опустошителните последици, които може да причини кетаминът, и в това да помага на другите да се преборят с пристрастяването си. След като говори публично за своя опит, той получава стотици съобщения в Instagram от млади хора, търсещи помощ, от цял свят. Някои от тях са на 15 или 16 години. Кърън им казва да се откажат, преди да са попаднали в капана на 22-ра ситуация, в която приемат кетамин, за да облекчат болката, която той причинява. „Веднага щом попаднете в тази примка ... става 100 пъти по-трудно да спрете“.

Ник също призовава към предпазливост. Преследват го думите на един лекар, който му казал, че е „избрал единствения наркотик, който напълно разрушава тялото ти“.

„Никога не съм знаел това за кетамина“, заключи той.

Текстът е с информативна цел, потърсете помощ, ако Вие или Ваш близък има медицински проблем. 

Не пропускайте най-важните новини - последвайте ни в Google News Showcase