В исоко на хълма над Тбилиси се издига замък. Отвъд периметъра на стените патрулират стражи. От вътрешността на замъка от наблюдателните кули се открива страхотна гледка към града - разнебитени улички и централни площади. В далечината на запад се вижда Черно море, а отвъд него - Европа. На север, отвъд планините, е Русия. Замъкът - неомодернистична конструкция от стъкло и стомана, снабдена с хеликоптерна площадка, художествена галерия и резервоар за акули - принадлежи на един от най-богатите олигарси в света.
Politico ни разказва повече за живота на Бидзина Иванишвили.
От 20-те най-богати хора по света 14 са американци, според индекса на милиардерите на “Блумбърг”. Общото им богатство е малко над 2,1 трилиона долара - или около 7,5 % от годишната икономическа продукция на САЩ. Бидзина Иванишвили, собственикът на замъка и най-влиятелният човек в Грузия, се оценява на около 7,6 млрд. долара, или една четвърт от БВП на страната.
68-годишният магнат доминира в политиката на южнокавказката държава повече от десетилетие. През 2012 г., когато се надигна вълна от народно недоволство, той бе избран за министър-председател, но изкара само една година, преди да се оттегли в сянка.
Популистката партия, която Иванишвили финансира - „Грузинска мечта“ - има почти неоспорима власт в правителството. Според критиците му депутатите и министрите на партията са верни единствено на самия Иванишвили. И тъй като Грузия се насочва към избори на 26 октомври, които мнозина смятат за суров избор между Русия и Запада, Иванишвили все повече се възприема като сила, която изтегля Грузия от орбитата на ЕС, за да успокои Москва.
След като миналата седмица референдумът за присъединяване към блока в Молдова беше близо до отхвърляне, Западът наблюдава Грузия с тревога за признаци на руско влияние в друга бивша съветска република, превърната в страна кандидатка за членство в ЕС.
По улиците под замъка на Иванишвили се разрастват гневни тълпи. Тези избори ще бъдат най-тежкото предизвикателство за управлението на „Грузинска мечта“, тъй като недоволството се увеличава заради завоя на страната към Русия в исторически момент на напрежение със Запада заради войната в Украйна. И мнозина се питат: Как Иванишвили - бивш металургичен и банков магнат с дългогодишни връзки с Москва - получи толкова много власт в страна, известна с революционния си дух?
Иванишвили и грузинското правителство отхвърлиха исканията за интервюта. Но изучавайки пътя им към властта, Politico е съставил наръчника на Иванишвили за това как да завладееш страната си и да я насочиш срещу Запада.
Грузински милиардер, отглеждащ акули: Не рискувайте война с Русия
Изграждане на империя
За да се издигнеш на властова позиция, обикновено са необходими пари - а в дните на капитализъм и хаос, последвали разпадането на Съветския съюз, имаше много пари.
Иванишвили е роден като син на миньор в бедно село в тогавашната периферия на Съветския съюз.
„Отгледан съм почти бос, нямах обувки, които да нося. Но бях абсолютно щастлив, много по-щастлив, отколкото са децата ми“, казва Иванишвили през 2014 г.
Най-малкият от пет деца работи като мияч на подове в завод, докато учи, първо инженерна специалност в грузинската столица Тбилиси, а по-късно икономика в Москва. Но по времето, когато се дипломира, академичните дипломи не струват повече от хартията, на която са отпечатани, а съветската империя е към своя край.
От това скромно начало младият грузинец си проправя път към невъобразим просперитет, продавайки електроника и в крайна сметка основава собствена банка, „Российский кредит“, със седалище в Москва.
Това е свързано с предизвикателства - съперниците му и организираната престъпност забелязват това. По-късно Иванишвили разказва пред руски вестник, че брат му е бил отвлечен в заговор за изнудване. В отговор на това младият магнат се обръща за защита към руското правителство, като си създава влиятелни приятели в новата работна група за борба с организираната престъпност в страната, макар че методите им малко се различават от тези, с които трябва да се борят.
„Нейните хора работеха срещу подкупи и не се притесняваха от мъчения, побоища и убийства“, казва Ирина Бороган, водещ експерт по руските служби за сигурност.
Изглежда, че те са свършили работа за Иванишвили, който е запазил огромните си и непрозрачни бизнес интереси в Русия.
Онези, които са имали опит в Русия през 90-те години, казват, че като правило подобно сътрудничество със службите за сигурност е означавало ангажимент за цял живот.
„Щом веднъж си сътрудничиш с правителството или службите за сигурност, те никога няма да те изпуснат от поглед“, казва Бороган.
Богатият стъклен замък на Иванишвили сега е пълен със скъпо изкуство; картината на Пикасо, която той купува от „Сотбис“ за 95 млн. долара, по време на покупката си е втората най-скъпа картина, продавана някога на търг.
The man who bought a country.https://t.co/57ncpFblff
— POLITICOEurope (@POLITICOEurope) October 24, 2024
Изберете своя момент
Милиардите долари могат да предложат влияние, но за да се постигне истински контрол, лостовете на властта трябва да бъдат изтръгнати от съперниците.
През 2003 г. десетки хиляди грузинци излязоха по улиците, за да свалят дългогодишния лидер Едуард Шеварднадзе, бивш съветски бюрократ, който управляваше страната след разпадането на СССР. На негово място дойде революционерът Михаил Саакашвили, който обеща да установи по-тесни връзки със Запада, да се присъедини към ЕС и да стане част от НАТО.
Надеждата, която обикновените хора възлагаха на правителството на Саакашвили, обаче скоро изчезна, тъй като партията му ставаше все по-авторитарна, а корупционните ѝ наклонности - все по-очевидни. През 2008 г. напрежението в отношенията с Русия прерасна в кървава петдневна война, в която Москва постави една пета от територията на Грузия под контрола на Кремъл и неговите местни пълномощници в отцепническите региони Абхазия и Южна Осетия.
Грузия се нуждаеше от спасител и Иванишвили с удоволствие се намеси, представяйки се за по-строга и самоконтролираща се личност от Саакашвили, когото някога открито подкрепяше.
„Аз ще създам такава демокрация в Грузия, че може би наистина ще учудя Европа“, обеща той през октомври 2011 г.
Не само грузинците бяха щастливи да се отърват от все по-непредсказуемия Саакашвили. През 2012 г. „вървящата шега сред грузинските специалисти беше, че посланикът на САЩ Джон Бас имал собствени чехли в дома на Иванишвили, защото често ходел там. Иванишвили дойде на власт с пълната подкрепа на Съединените щати и Европа. “Грузинска мечта” спечели изборите през 2012 г., като взе 85 места срещу 65 на Саакашвили“, казва Гела Васадзе, независим политически анализатор.
Гиорги Гахария, бивш член на „Грузинска мечта“, който беше министър-председател между 2019 и 2021 г., заяви, че е уверен, че Иванишвили първоначално е вярвал в обещанието си за демокрация.
„Той е организиран, целеустремен, с ясна работна етика. Но няма никаква представа как работи една държава, за разлика от бизнеса. Той не успя да издържи теста за власт и продължава по същия път, опитвайки се да запази властта на всяка цена“, каза Гахария, който заяви, че е подал оставка, след като магнатът започнал да дърпа конците зад гърба му.
Russian state capture of Georgia by the Kremlin's man, oligarch Bidzina Ivanishvili https://t.co/Y8tqLDvQJg
— Taras Kuzio🇬🇧🇪🇺🇺🇦🇮🇹 (@TarasKuzio) October 24, 2024
Купуване на подкрепа
Всеки добър управник знае, че е важно да се споделя богатството, особено когато стойността на бизнес империята ти съперничи на тази на цялата страна, в която годишният БВП на глава от населението е едва 6 674 долара.
В началото на възхода си Иванишвили се помъчи да покаже филантропията си, твърдейки, че е дарил „близо един милиард“ долара, като лично е финансирал публична инфраструктура като пътища, паркове, църкви и обекти на културното наследство, включително забележителната катедрала „Света Троица“ в Тбилиси.
Чорвила, забутаното градче, в което е роден, послужи като предизборно обещание в реално време, миниатюрна версия на социалистическа утопия. Иванишвили ремонтира домовете на хората, предлага им безплатен газ и ремонтира пътищата. Съобщава се, че жителите на селото са получили достъп до частния зоопарк на Иванишвили, където са могли да се любуват на неговите зебри и екзотични птици.
„Лемурите се разхождаха свободно в двора ми като котки“, казва той в интервю през 2014 г.
„Бидзина ни даде всичко“, казва един от жителите на Чорвила, говорейки при условие за анонимност, и добавя, че Иванишвили е платил за къщата му в долината, както и за нова печка и газта, с която работи.
С течение на времето „Грузинска мечта“ започна да се възприема не толкова като политическа партия, колкото като продължение на дълбоките джобове на Иванишвили и, по-мрачно, на способността му да отнеме всичко. Имайки достъп както до държавната хазна, така и до контрола върху ключови отрасли, много избиратели дължат препитанието си на Иванишвили и неговия кръг.
Въпреки че грузинците продължават да изразяват широка подкрепа за присъединяване към ЕС и дълбоко недоволство от Русия, според проучване от септември една трета от страната подкрепя „Грузинска мечта“ въпреки нейното обръщане към Москва, което я прави далеч най-популярната партия в страната.
Грузинският кошмар: Дълго време той дърпаше конците задкулисно
Създаване на армия
Подобно на съседна Русия, Грузия има повърхностните белези на демокрация, включително парламент, президент и министър-председател, както и избори. Но при управлението на Иванишвили предполагаемо представителните институции на страната все повече се централизират в едни ръце.
„Министрите, включително министър-председателят, се затрудняват да вземат решения по време на преговори с партньори, защото решенията трябва да бъдат одобрени от Иванишвили“, казва Гахария, бивш министър-председател.
Най-влиятелният човек в Грузия предлага извинение за войната с Русия през 2008 г.
Стремежът на Иванишвили
Според доклад на Европейския съвет за външна политика „вътрешният контрол на Иванишвили е значителен, включително върху управляващата партия, ключови държавни институции (особено съдебната система и службите за сигурност) и икономическата сфера. Вероятно всички ключови членове на правителството и партийни служители са зависими от него“.
Когато по-рано тази година Politico посети ботаническата градина в Тбилиси, която граничи с голямата резиденция на Иванишвили, в храстите по периметъра се спотайваха мъже. Облечени в джинси и черни кожени якета, държащи уоки-токита, стражите проследяваха всеки, който се приближаваше твърде близо или изглеждаше подозрителен.
Ека Беселия, понастоящем опозиционен политик, която основава „Грузинска мечта“ заедно с Иванишвили и по-късно заема високи постове в парламента, беше една от неговите верни поддръжници до 2018 г., когато заяви, че Иванишвили е преминал червената линия, като я е притиснал да се откаже от планираните реформи в съдебната система.
„Декларирах безусловната си подкрепа за него, убедена, че той е идеалист. Но както стана ясно, най-важното нещо за него е властта“, казва Беселия. „Той видя, че ако искаш да запазиш властта, без да прегръщаш демокрацията, трябва да контролираш съдилищата. Той реши да предаде контрола върху съдилищата в ръцете на управляващата партия“, добавя тя.
Контролът на Иванишвили върху „Грузинска мечта“ стана очевиден, когато през февруари партията назначи за министър-председател Иракли Кобахидзе, критик на Запада. Преди да излезе на подиума, Кобахидзе спря пред Иванишвили, който седеше на първия ред, и сякаш го помоли за разрешение да излезе на сцената.
„Той може да уволни министър-председател в рамките на един час и да го върне обратно с едно телефонно обаждане“, казва анализаторът Корнели Какачия, директор на Грузинския институт за политика.
Bidzina Ivanishvili addresses the crowd from behind bulletproof glass, with the Georgian Dream emblem prominently displayed, during the party's rally in Tbilisi, Georgia, on Wednesday, Oct 23, 2024.
— Vudi Xhymshiti (@VudiXhymshiti) October 24, 2024
(VX Photo/ Vudi Xhymshiti)https://t.co/1vnKLghoml
Разделяне на страната
С властта, както се казва, идва и отговорността, особено когато обществото търси виновник за корупцията и стагниращите условия на живот. И затова е полезно да можеш да припишеш проблемите си на враговете в страната и чужбина.
Саакашвили беше сред първите, които усетиха гнева на Иванишвили. След като прекара известно време в самоналожено изгнание в Украйна и беше осъден задочно на шест години затвор за злоупотреба с президентските си правомощия, той се завърна в Грузия през 2021 г. само за да бъде арестуван. Той и съюзниците му твърдят, че е бил отровен в затвора.
В навечерието на тазгодишните избори репресиите се засилват. „Грузинска мечта“ обеща да забрани цялата парламентарна опозиция, ако спечели, и да лиши от права всички членове, избрани с тези платформи.
При рядката си публична поява на митинг в Тбилиси по-рано тази година Иванишвили заяви, че Саакашвили и неговата партия са били „командвани и направлявани отвън от своите господари“.
Като папагал на руската държавна пропаганда, той обвини Запада, че се опитва да използва страната, за да открие „втори фронт“ срещу Москва във войната с Украйна, обвинявайки за конфликта това, което той определи като „Партия на глобалната война“.
Той също така води кампания срещу това, което описва като „пропаганда“ на ЛГБТ+, прокарвана от Запада. Според Иванишвили и неговите лейтенанти ЕС активно подкрепя инициативи на гражданското общество, насочени към утвърждаване на ценности, противоречащи на „уникалната история, традиции и идентичност на Грузия“. Грузинската мечта прие законопроект, с който на практика се забраняват всички публични препратки към еднополовите връзки и се забраняват прайд събитията.
„Обещавам, че с убедителна победа на изборите насилствените опити от страна на чужди държави да наложат псевдолиберални ценности на нашия народ ще приключат окончателно в Грузия“, заяви Иванишвили миналия месец по време на предизборна реч в град Ахалцихе, в регион, обхванат от бедност и емиграция.
Междувременно правителството зае твърда позиция по отношение на десетките хиляди обикновени грузинци, които излязоха на улицата, за да се противопоставят на закон от руски тип, определящ подкрепяните от Запада неправителствени организации и медии като „чуждестранни агенти“.
Нощ след нощ през лятото силите за сигурност използваха сълзотворен газ и палки срещу мирни тълпи, като арестуваха и биеха организаторите на протеста. Междувременно лидерите на гражданското общество твърдят, че новите правила на практика ще маргинализират организациите им или ще доведат до пълното им закриване, какъвто е случаят в Русия.
Кой е олигархът, който управлява Грузия от сенките в помощ на Путин?
Сключване на сделка
Иванишвили винаги е твърдял, че „Грузинска мечта“ работи за присъединяването на страната към ЕС, и наистина някои от ранните му реформи проправиха пътя към кандидатурата на страната за присъединяване към блока миналата година.
При положение, че около 80% от грузинците подкрепят членството в ЕС, „Грузинска мечта“ заявява, че все още иска да се присъедини към блока - само че при свои собствени условия.
„Грузия ще има светло европейско бъдеще. Постигането на това е възможно само чрез поддържане на мира и защита на нашето достойнство“, заяви през септември министър-председателят Иракли Кобахидзе.
Властите на Запад остават неубедени. В отговор на закона за чуждестранните агенти и последвалите репресии Вашингтон наложи санкции на водещи длъжностни лица. От своя страна ЕС на практика замрази влизането на Грузия в блока, като ръководителят на външната политика на ЕС Жозеп Борел определи изборите през октомври като „решаващ тест за демокрацията в Грузия и пътя ѝ към Европейския съюз“.
Гахария, бившият министър-председател, заяви, че ключът към разбирането на Иванишвили - а оттам, в зависимост от изхода на изборите, и на бъдещето на страната - е прост. „Иванишвили не е проамерикански, не е проевропейски, не е проруски, нито прокитайски. За съжаление, той не е и прогрузински настроен. Той е за себе си“, каза той.
За най-богатия човек в Грузия отказът за влизане в ЕС или НАТО не би бил пречка. Всъщност, както може да потвърди беларуският Александър Лукашенко, обръщането от Запада към Москва предлага на бъдещия автократ възможност да затвърди пълния си контрол.
За обикновените гласоподаватели обаче, мечтаещи за просперитет и лична свобода, изчисленията са различни. Наистина, докато много хора в страната дължат доходите си на системата на покровителство на Иванишвили, много други разчитат на помощта за развитие и инвестициите, идващи от Съединените щати и Европа.
Иванишвили може и да има парите, но в крайна сметка обикновените грузинци може да се окажат тези, които ще платят за неговите решения.
Припомняме и тази галерия от нашия архив:
* Във видеото: Грузия прие спорния закон за чуждестранното влияние
Не пропускайте най-важните новини - последвайте ни в Google News Showcase
* Моля, коментирайте конкретната статия и използвайте кирилица! Не се толерират мнения с обидно или нецензурно съдържание, на верска или етническа основа, както и написани само с главни букви!