Червеният изкормвач от Ростов: Убиецът, тероризирал СССР

Ч ервеният изкормвач, тероризирал Съветския съюз. Той е убивал произволно, измъчвал, обезобразявал и канибализирал десетките си жертви повече от десетилетие.

През 80-те години на миналия век съветските власти преследват сериен убиец. Броят на откритите тела,всички убити и осакатени по един и същи начин, накара полицията да повярва, че това е дело на един човек — човек, който вероятно би убил отново.

Този човек е бил Андрей Чикатило, наричан още „Червеният изкормвач от Ростов.“

На пръв поглед Чикатило е изглеждал като примерен гражданин на Съветския съюз – женен, с две деца, бивш военен и член на комунистическата партия. Истината е смразяваща – Чикатило води втори таен живот на брутален убиец.

След арестуването му, той бързо признава за 56 убийства, които извършва между 1978г. И 1990г.

Чикатило е признат за виновен за 52 от тези убийства поради липса на улики и е после е екзекутиран.

Andrei Chikatilo, the "Butcher of Rostov," was a Soviet serial killer responsible for at least 52 brutal murders, primarily targeting women and children between 1978 and 1990.

Raised in poverty with wartime trauma, he became a teacher. His sadistic acts escalated over time,… pic.twitter.com/AOoUG9Vulq

— Fascinating (@fasc1nate) March 9, 2024

Ранен живот

Андрей Чикатило е роден на 16 октомври 1936г., в бедно семейство от украинската част на Съветския съюз по време на режима на Сталин. В същия момент в територията цари глад, известен още и като Голодомор, довел до милиони жертви.

Когато Чикатило става на 5 години, майка му Анна, го предупреждава да не излиза от двора на къщата, за да не срещне същата съдба като големия си брат Степан, който изчезва мистериозно. Според Анна, той е убит и изяден от съседите им. Историята не е потвърдена, но оставя голямо впечатление върху Чикатило.

„Мнозина са полудявали и са нападали и изяждали други хора. Точно такива хора са хванали моя брат, когато е бил на 10, и са го изяли. Децата са били най-търсената стока, защото се готвят бързо и не хранят съвестта ти. Ти го спасяваш от гладомора, а и стига за 1-2 хранения на семейството. Не се чудиш къде да прибереш останалата част от трупа,“ казва Чикатило в едно свое интервю към BBC от затвора.

Чикатило е бил болнаво дете с проблеми с подмокрянето на леглото до 10-годишна възраст, заради което майка му го е малтретирала.

По-късно се открива, че убиецът е роден с мозъчно увреждане, което е довело до здравословните му проблеми, включително и импотентност.

Бащата на Андрей Чикатило,Роман, е призован в Червената армия и останалата част от семейството е оставена под кръстосания огън на немския армия. През 1943 г. Анна Чикатило ражда момиченце. Като се има предвид графикът на заминаването на съпруга й, детето очевидно е заченато извън брака.

Докато израства, училищният живот на Чикатило се оказва толкова труден, колкото и домашният живот. Дребен на ръст и сравнително слаб, Чикатило е лесна мишена, която постоянно е подложена на тормоз. Повечето от мъченията, които преживява, идват след като баща му е пленен по време на Втората световна война. Хулиганите често му се подигравали за „страхливостта“ на баща му по време на войната.

Чикатило е допълнително унижен от връстниците си след тревожен сексуален контакт. На 15-годишна възраст убиецът се опитал да нападне по-младо момиче, но не е успял да вземе надмощие, което е предизвикало презрението на връстниците му.

Тормозът, който Чикатило получава в началото на живота си го превръща в комплексиран и депресиран мъж. Поради своята импотентност, той години наред не успява да завърже романтични взаимоотношения.

„Бях толкова засрамен. Опитах се да се обеся. Майка ми и едни млади съседи ме измъкнаха от примката. Е, мислех, че никой няма да иска такъв засрамен човек,“ казва Чикатило.

Тормозеното дете се превръща в убиец

Devastated parents of victims listen as Soviet serial killer Andrei Chikatilo describes his crimes at his trial. Chikatilo tortured, murdered and cannibalized dozens of children and women. He was sentenced to death, and executed with a bullet to the back of the head in 1994. pic.twitter.com/4UpLrh0EHs

— Creepy.org (@creepydotorg) March 10, 2024

Въпреки травмата от детството си, Андрей Чикатило има сравнително нормален живот - в началото. Изпълнява задължителната си военна служба между 1957 и 1960 г. и се присъединява към комунистическата партия.

Въпреки че Чикатило се бори с импотентност, сестра му успя да уреди среща между него и жена на име Файна, за която той се жени през 1963 г. По-късно те имат две деца.

Чикатило дори започва да посещава курсове по руска литература и завършва петгодишен курс в Ростовския университет. Не след дълго той преподава предмета в местно училище-интернат.

Независимо от облика му на нормален мъж, тъмната страна на Чикатило започва да изплува. Той бива редовно обвиняван в сексуално насилие над учениците си, заради което се мести от училище в училище, докато не е уволнен през 1978г.

Този септември властите откриват тялото на 9-годишната Елена Закотнова, открита в река Грушевка. Първата жертва на Чикатило е била намушкана многократно и удушена – метод, който се превръща в отличителен знак на убиеца.

По-късно той признава за убийството, но друг мъж е екзекутиран за престъплението– 25-годишният Александър Кравченко.

Възходът и падението на „Червеният изкормвач от Ростов“

От 1978 до 1990 г. Андрей Чикатило продължава да убива. Жертвите му често са млади, като 13-годишната Любов Бирюк, която Чикатило брутално убива през 1982 г., и 10-годишната Олга Сталмаченок, която е намушкана и изкормена от Чикатило същата година.

Чикатило редовно е намирал жертвите си на автобусни спирки или автогари. Подобно на изключително известния убиец Джефри Дамър, той е залъгвал невинните хора до изолирани райони, най-често гори и паркове, където ги е намушквал и обезобразявал.

На множество от първите му жертви им липсват очите. По-късно Чикатило признава, че ги е избождал, защото е бил уплашен от суеверието, гласящо, че очите на мъртвеца показват какво, и кого, последно са видели.

Допълнително, изкормвачът е премахвал гениталиите и други части от телата на жертвите си, като според собствени признания се смята, че ги е канибализирал.

Чикатило не е заравял труповете, а само ги е покривал с тънък слой листа и кал, но независимо от това минават години преди да е заподозрян от полицията.

Това е частично защото съобщенията за престъпления на серийни убийства и изнасилвачи са били силно потиснати от съветските власти в контролираните от държавата медии. Историите са се предавали от уста на уста и са придобили собствен живот-сред слуховете, които се разпространяват е, че жертвите са били убити и осакатени от върколак.

Убийствата не са разгласени до август 1984 г., дотогава Чикатило е убил най-малко 30 души.

Андрей Чикатило е бил задържан от полицията многократно, но е пускан на свобода заради липсва на доказателства. Освен остарялата техника, друг проблем идва от липсата на мотив.

Чикатило е убивал и млади, и възрастни хора, редовно в тежко социално положение, залъгани с обещанието за храна или наркотици.

През септември 1984 г. той е арестуван, след като е говорил с проститутка и е бил видян да се приближава до няколко жени на автогарата в Ростов. Куфарчето му е претърсено и в него са намерени кухненски нож, кърпа, въже и буркан с вазелин.

За съжаление кръвната му група не съвпада с течностите, открити по телата, което принуждава разследващите да го освободят. Това никога не е било напълно обяснено и понякога се смята, че е резултат от техническа грешка.

Няколко седмици след ареста му той е изключен от Комунистическата партия, след като е съден за кражба от работното си място и осъден на три месеца затвор.

През ноември 1990 г. Чикатило е спрян и разпитан заради подозрително поведение, когато излиза от района, в който е открита последната му жертва -Светлана Коростик.

Почти 20 години след като е започнал своята ера на терор, Червеният изкормвач от Ростов е хванат.

Soviet serial killer Andrei Chikatilo during his trial. He was locked in a cage to protect him from the enraged relatives of his victims. Between 1978 and 1990 he killed at least 52 women and children. pic.twitter.com/QxGnRWd7xF

— Morbid Knowledge (@Morbidful) October 5, 2023

Затвор и екзекуция

Александър Букановски, психиатър работещ съвместно с полицията, разпитва Чикатило под претекста, че иска да разбере повече за ума на сериен убиец.Чикатило признава за над 50 убийства, което шокира властите, заподозрели го само за 36.

След разпита си Букановски заявява, че Чикатило е годен да бъде съден. В съда той е държан в желязна клетка, за да го отделят от съдебните заседатели и роднините на жертвите му. По време на делото той многократно избухва в песен, бръщолеви безсмислици и дори сваля панталоните си.

Въпреки маниакалното му поведение, съдията обяви Андрей Чикатило за виновен и го осъди на смърт. На Свети Валентин през 1994 г. той беше екзекутиран с един изстрел в главата, което съдията посочва като „единствената присъда, която заслужава“.

„Аз съм грешка на природата- луд звяр,“ каза Андрей Чикатило.

Не пропускайте най-важните новини - последвайте ни в Google News Showcase