Бусигина: Русия попадна в капан

П остсъветска Русия е конституционна федерация, но на практика отношенията между центъра и регионите не са федерални. Системата на централно-регионалните отношения е силно централизирана в политическо отношение. Въпреки това условията, създадени от безпрецедентните икономически санкции срещу Русия, наложени след нахлуването в Украйна, изискват децентрализирани подходи. И тук не става въпрос за имитация на децентрализация, а за създаване на стимули за областните управители да формират собствени стратегии за оцеляване в условията на санкции и необходимост от междурегионална координация. Тук Москва се оказва в капан: политическите рискове от децентрализацията са твърде високи, докато нейната липса е изпълнена с тежки социално-икономически последици.

Това посочва Ирина Бусигина, професор в катедрата по политически науки и международни отношения във Висшето училище по икономика в Санкт Петербург. Анализът е публикуван в Центъра за източноевропейски и международни изследвания, предава БГНЕС.

Медведев: Кой казва, че след 2 години Украйна ще съществува?

Централните и регионалните ръководители се възползват от сегашното институционално статукво и по този начин го подкрепят. Настоящите структури на федерализъм и децентрализация са се превърнали във важни елементи на институционалната система, които подкрепят авторитарния режим и неговата политическа и икономическа стабилност. Руският авторитарен режим успява да използва федерализма и някои форми на децентрализация като полезни инструменти за запазване на господстващото положение на центъра, за избягване на политическата нестабилност и за прехвърляне на вината върху регионалните власти по време на кризи и провали в политиката.

Властите в Русия съобщиха къде са преместили Навални 

В същото време руските регионални лидери демонстрират пълната си лоялност към Кремъл. Действащите губернатори не само изпълняват заповедите и изискванията на Москва, но и са лично ангажирани с поддържането на стабилността на недемократичната система. Важно е да се отбележи, че те вече не се интересуват от разширяване на автономията на своите региони или от възстановяване на конкурентни регионални избори. Регионалните управляващи групи нямат собствена легитимност и политическа независимост. Москва изцяло определя съдбата на регионалните политици - техния мандат, преместване на друга длъжност, оставка или дори арест и присъда за престъпления - корупция, финансови измами или наемане на наемен убиец. Във всеки един момент президентът Путин може да принуди всеки действащ губернатор да подаде оставка и по този начин да замени всеки действащ губернатор с "назначен от президента изпълняващ длъжността". На свой ред новоназначеният губернатор винаги печели избори, след като е бил на поста си няколко месеца.

Песков разкри основната цел на руската инвазия

Както се очакваше, нахлуването на Русия в Украйна изискваше от губернаторите да демонстрират още по-голяма, пълна лоялност към Кремъл. И губернаторите го направиха, заявявайки, че "трудностите само сплотяват руския народ". Прекомерната лоялност обаче вече не е универсално средство за осигуряване на политическото оцеляване на губернаторите.

Санкциите срещу Русия ще окажат допълнителен натиск върху руските региони, въпреки че загубите от тези безпрецедентни санкции, наложени от западните държави, ще бъдат много неравномерно разпределени по цялата руска територия. Всички региони ще претърпят сериозни икономически загуби, но най-големи ще бъдат те за най-развитите и глобализирани региони. Така например кметът на Москва Собянин заяви, че градът ще загуби 200 000 работни места заради закриването на дейността на чуждестранни компании.

Чеченските войни и конфликтът в Украйна: Уроците на историята

Москва се опитва да облекчи положението на регионите. На 1 май 2022 г. президентът Путин подписа федерален закон, с който "се въвеждат специални правила за изпълнение на бюджетите в бюджетната система на Русия през 2022 г., насочени към поддържане на финансовата стабилност на бюджетите на руските региони в условията на външен санкционен натиск". Законът също така упълномощава Министерството на финансите да отпусне заеми на обща стойност 390,7 млрд. рубли от федералния бюджет през 2022 г., "за да могат руските региони да изплатят дълговете си към кредитни институции, чуждестранни банки и международни финансови институции. Федералният закон също така освобождава руските региони от задължението да погасяват през 2022 г. дълговете по бюджетните заеми, предоставени им по-рано". Същевременно обаче отговорностите на губернаторите се увеличават (тази стратегия вече беше използвана в началото на пандемията от COVID-19). На 16 март 2022 г. Владимир Путин обяви, че ръководителите на руските региони ще получат допълнителни правомощия. Той подчерта, че губернаторите "ще могат да вземат гъвкави и бързи решения в подкрепа на нашите граждани, икономиката и социалната сфера, въз основа на реалната ситуация на място". Важно е да се отбележи, че не става дума за истинска децентрализация, а просто за прехвърляне на отговорността и вината.

Украйна: Това е ахилесовата пета на руската армия

Но това, което проработи - в по-голяма или по-малка степен - по време на Ковид-19, когато задачата беше да се оцелее след пандемията, едва ли ще проработи, когато регионите трябва да преструктурират икономиките си и да намерят нови двигатели за развитие и когато от управителите се изисква да поемат инициативата и да демонстрират способност за координация. От политическа гледна точка обаче отношенията между центъра и регионите в Русия са устроени по такъв начин, че по-скоро пречат, отколкото да насърчават инициативата и координацията.

Основният проблем, който засяга отношенията между центъра и регионите в Русия, е, че Москва трябва да запази доминиращата си позиция в териториалната структура на страната, което означава, че тя може да допусне само ограничени форми на икономическо, политическо и социално развитие в регионите. Регионите трябва да останат в покорна зависимост от Москва. Най-важното е, че Москва не може да допусне никакво развитие на хоризонтално сътрудничество и координация между регионите, тъй като това би подкопало тяхната зависимост от Москва. Всъщност центърът не може да си позволи никакво развитие или реформи, които биха направили регионите икономически независими. Изправен пред безпрецедентни санкции, Кремъл е хванат в капан: икономическата ситуация изисква децентрализация, но тази политическа система не я позволява.