В тората световна война е един от най-мрачните периоди в човешката история. Сред всичките жестокости, извършени по време на този конфликт, една се откроява със своята неописуема бруталност – концентрационните лагери, създадени от нацисткия режим. По различни оценки, в тях смъртта си намират близо 3 млн. души.
„Бялата смърт“, „Ангелът на смъртта“... Нацистите, които избягаха в Южна Америка
Факт, за който рядко се споменава, е, че подобни лагери, в които хора са затваряни против волята им, е имало и в САЩ.
Every year, a Japanese-American man visits the internment camp in California where he and his family were held when he was a child. His purpose is to remember — and to educate. https://t.co/lwmynOb3Ai
— The New York Times (@nytimes) July 8, 2018
В тях били интернирани около 120 000 души от японски произход, сред които имало и много американски граждани.
Заплаха за националната сигурност
Всичко започва след изненадващото нападение над Пърл Харбър, извършено от Япония на 7 декември 1941 г. Още на следващия ден САЩ обявяват война на азиатската страна. В резултат всички живеещи на американска територия японци или имигранти с японски корени са заклеймени като „риск за националната сигурност“.
След започването на военните действия в Тихия океан, тогавашният американски президент Франклин Делано Рузвелт е подложен на значителен натиск да вземе мерки за справянето с тази „потенциална опасност“.
Едни от най-активните привърженици на идеята за затварянето на хората с японски произход в лагери са генерал Джон Де Уит и губернаторът на Калифорния от Демократическата партия Кълбърт Олсън. Де Уит дори изготвя доклад, в който са посочени няколко примера за саботажи и подривна дейност, извършени на територията на САЩ.
Генералът също така предлага в лагери да бъдат затворени и всички хора с италиански и германски произход. По-късно става ясно, че докладът му е пълен с неточни и фалшифицирани данни.
Сред противниците на идеята за създаването на концентрационни лагери са главният прокурор Франсис Бидъл и директорът на ФБР Джон Едгар Хувър. Те подчертават многократно, че няма никакви данни за хора с японски произход, които да са шпиони или да са участвали в саботажи на територията на САЩ.
Opinion: “I survived a Japanese American internment camp. We cannot forget that history.” https://t.co/j3Bb33EgGP
— The Washington Post (@washingtonpost) October 5, 2021
На 7 февруари 1942 г. Бидъл дори се среща с Рузвелт, за да изложи своите възражения. Няколко дни по-късно обаче се появят доказателства за шпионаж, извършен по нареждане на Япония преди и след нападението над Пърл Харбър, които накланят везните в подкрепа на плана за създаването на лагери.
Изпълнителна заповед 9066
На 19 февруари 1942 г. Рузвелт подписва „Изпълнителна заповед 9066“, по силата на която над 120 000 души са затворени в лагери против волята им. Това се случва без да им бъдат повдигнати никакви обвинения. Едва една пета от тях са родени в Япония, а останалите са второ или трето поколение имигранти.
Специални „военни зони“ са създадени в щатите Калифорния, Вашингтон и Орегон. Скоро след това, примерът на САЩ е последван от Канада. Властите изселват около 21 000 души с японски произход от западното крайбрежие на страната.
Администрацията на Рузвелт също така предлага 140 000 души да бъдат депортирани от Хаваите на континента, но местните власти възразяват с аргумента, че това ще нанесе огромни щети на икономиката и планът е изоставен.
В същото време американци с японски произход продължават да служат в армията, макар че не са допускани да участват в боевете в Тихия океан. Самият процес по интернирането на хора във въпросните лагери започва на 24 март 1942 г.
The auction of a series of sketches purportedly drawn by an artist at the Japanese internment camp at Manzanar was canceled after groups protested it was offensive and immoral to profit off the misery of incarcerated people. - @NBCAsianAmerica https://t.co/a2GeA1yAjp
— NBC News (@NBCNews) April 8, 2021
Според решението на американските власти, това трябва да се случи с всеки, който е поне 1/16 японец – включително около 17 000 деца на възраст под 10 години, както и стотици хора с увреждания.
Животът в лагерите
На територията на САЩ били създадени общо десет лагера, наречени „Центрове за релокация“. Те били оградени с бодлива тел и наблюдателни кули. Лагерите приличали на малки градчета. В тях били построени десетки бараки, във всяка от които живеели по няколко семейства. Освен това там имало и училища, пощенски офиси, работни помещения, както и земеделски площи за отглеждането на различни култури и животни.
Условията в лагерите били тежки, а инциденти се случвали сравнително често. В Лордсбърг, Ню Мексико, например затворниците били принуждавани да ходят пеша по повече от три километра всяка вечер.
На 27 юли 1942 г. по време на такъв преход двама американци с японски произход – Тошио Кобата и Хирота Исомура, били застреляни от пазач, който твърдял, че се опитали да избягат. Оказало се обаче че те били възрастни мъже с увреждания, които изостанали от групата, тъй като се движели бавно. Впоследствие пазачът, който ги застрелял, бил признат за невинен от военен съд.
В лагера Манзанар в Калифорния Фред Таяма, който бил ръководител организация, защитаваща правата на хората с японски произход, пък бил нападнат и пребит от шестима души. В резултат избухнали размирици, при които силите на реда използвали сълзотворен газ. Двама души загинали, а няколко други били ранени.
Затварянето на лагерите
На 18 декември 1944 г. Върховният съд на САЩ взема две важни решения, свързани с бъдещето на лагерите. Според едното, изселването на американски граждани с японски произход не противоречи на конституцията.
В същото време обаче второто решение на съда гласи, че нито един американски гражданин, който е лоялен на страната си, не може да бъде задържан против волята му без срещу него да има повдигнати обвинения. Това на практика поставя началото на процеса по затварянето на концентрационните лагери на американска територия.
Завръщането на хората с японски произход по домовете им в градовете по западното крайбрежие на САЩ започнало на 2 януари 1945 г. Въпреки призивите това да се случи по-рано, Рузвелт не искал да навреди на своята кампания за изборите, провели се през ноември 1944 г. и да застраши шансовете си да спечели Калифорния.
Критици на действията му го обвиняват, че те са продиктувани от расизъм и припомнят какво написал той в поредица от статии, публикувани в периода 1923 - 1925 г.: „Японските имигранти не могат да бъдат асимилирани в американското общество… Всеки, който е пътувал в Далечния изток, знае, че смесването на азиатска кръв с американска или европейска, в девет от десет случая води до нещастни резултати“.
Последният „Център за релокация“ бил затворен през март 1946 г. „Изпълнителна заповед 9066“ пък била официално отменена едва през 1976 г. от президента Джералд Форд, а през 1988 г.
Конгресът поднесе своите извинения за отношението към американците с японски произход по време на Втората световна война. Освен това през същата година бил приет закон за изплащането на обезщетения в размер на 20 000 долара на около 80 000 души.
Вижте още:
4 от най-шокиращите медицински практики в историята
Ку Клукс Клан - една от най-мрачните страници в историята на САЩ
Осем истински истории, които ще смразят кръвта ви
