Братоубийство: Как Полша и Унгария се превърнаха от приятели във врагове

К огато през 2016 г. Виктор Орбан посети Краков, втория по големина град в Полша, унгарският министър-председател изпъстри речта си с възхвала на особения характер на полско-унгарското приятелство. Това пише в свой анализ Politico. 

„Вярвам, че никой друг народ в света няма толкова високо мнение за Полша и полския народ, колкото унгарците - и по същия начин никой друг народ в света няма толкова високо мнение за унгарците, колкото хората тук, в Полша“, каза Орбан и добави, че това „не означава, че сме слепи за грешките си; приятелството означава, че си прощаваме тези грешки“. 

По-малко от осем години по-късно, в речта си на тазгодишния летен лагер Tusványos в Трансилвания, Румъния, той възприе съвсем различен тон. 

„Поляците водят най-свещеническата и лицемерна политика в цяла Европа“, каза той и добави, че „през последните 10 години не е виждал политика на такова лицемерие в Европа“. 

Варшава отвърна на удара: „Защо Орбан не създаде съюз с Путин и с някои авторитарни държави от този тип? Ако не искаш да си член на някакъв клуб, винаги можеш да се оттеглиш“, заяви полският заместник-министър на външните работи Владислав Теофил Бартошевски, наричайки тона на Орбан не само антиевропейски и антиукраински, но и антиполски. 

Спорът се изостря 

Въпреки че партията „Фидес“ на Орбан и бившата управляваща националистическа партия „Право и справедливост“ (ПиС) на Ярослав Качински имаха специално приятелство, войната в Украйна ги отдалечи. След това, когато Доналд Туск доведе своята центристка коалиция до победа на парламентарните избори миналата година, враждата се задълбочи. 

Орбан се отклонява от Туск 

През 2010 г., когато Орбан спечели властта в Будапеща, унгарският премиер беше по-близо до Туск, отколкото до Качински.

И двете партии бяха в консервативната Европейска народна партия в Европейския парламент. 

„Тъй като са в една и съща партия на ЕС и споделят обща страст към футбола, се говори, че Орбан и Туск са имали топли отношения още тогава“, казва Едит Згут-Пржибилска, доцент в Института по философия и социология към Полската академия на науките. 

„Тези отношения обхващат много неща“, допълва Зомбор Зьолд, експерт по полско-унгарските отношения от Будапеща. „Когато Доналд Туск беше избран за председател на Европейския съвет, той все още имаше политическата подкрепа на Виктор Орбан. Но след това, някъде в средата на 2010 г., тези отношения се развалиха и мисля, че това вървеше ръка за ръка с факта, че отношенията на Фидес с Европа, отношенията ѝ с европейските институции, с така наречения Брюксел, също се развалиха.“ 

С придвижването на Туск в центъра на брюкселския балон, битката на Орбан срещу европейските институции набира сила. В същото време партията на Туск „Гражданска платформа“ загуби властта от ПиС на Качински през 2015 г. - а светогледите на “Фидес” и ПиС бяха много по-близки, въпреки че ПиС принадлежеше към дясната партия „Европейски консерватори и реформисти“.  

След като дойде на власт, Качински се стремеше да подражава на Орбан - в един момент дори заяви, че ще превърне Варшава в Будапеща. ПиС следва унгарския модел, като се опитва да постави медиите и съдилищата под строг политически контрол, въпреки че полската партия се сблъсква с по-голяма опозиция, отколкото Орбан при завземането на властта в Унгария. 

Това превърна Варшава и Будапеща в мишена на опасенията на ЕС за отстъпление от демокрацията - и засили съюза им, за да устоят на този натиск от Брюксел.

„Тя се изразява в отхвърлянето на миграцията и нежеланието им да зачитат върховенството на закона и демокрацията. Те едновременно пренебрегваха и оспорваха легитимността на ЕС, особено правото на ЕС. Лидерите с авторитарно мислене са склонни да копират инструментариума си и имаше много обратни действия по отношение на културните войни, съдебните реформи и завладяването на медиите“, каза Згут-Пржибилска.  

Но имаше и някои различия. Качински винаги е бил идеолог, което го правеше негъвкав в отношенията му с Брюксел, докато Орбан беше реалист, който разбираше кога да отстъпи, но същевременно гарантираше, че ще запази строг контрол над Унгария, пише в свой анализ Politico. 

Прагматизмът на Орбан се прояви през 2017 г., когато той подкрепи преизбирането на Туск за ръководител на Европейския съвет, въпреки че ръководеното от ПиС правителство във Варшава се противопостави на това. 

Отношенията между Будапеща и Варшава дълго време бяха неясни. Но с укрепването на връзките между “Фидес” и ПиС отношенията се превърнаха в политически.  

„След известно време стана невъзможно да се разделят двете неща: обичаш унгарците като поляк, защото обичаш ПиС, или обичаш поляците като унгарец, защото обичаш Фидес“, казва Згут-Пржибилска.   

До 2019 г. политическият аспект е станал толкова значим, че Орбан е поканил полския си колега Матеуш Моравецки да говори на честванията на националния празник на Унгария. 

Същата година Туск беше избран за ръководител на ЕНП - която преустанови членството на Фидес. По това време Туск коментира, че Фидес е напуснала християнската демокрация „преди много години“. 

Украйна разединява братята 

Беше необходимо пълномащабното нахлуване на Русия в Украйна през февруари 2022 г., за да се пропукат отношенията между Будапеща и Варшава.   

Докато огромното мнозинство от поляците застана твърдо зад Украйна - включително както ПиС, така и Гражданската платформа на Туск - “Фидес” тръгна по обратния път.   

Орбан изостави ранните си антируски корени и се превърна в най-близкия съюзник на Кремъл в ЕС, докато Полша се превърна в най-добрия приятел на Украйна в блока, приемайки милиони бежанци, изпращайки изключително важни оръжия, боеприпаси, танкове, артилерия и изтребители и действайки като основен пункт за претоварване на международните усилия за изпращане на оръжия в Киев.   

Това бързо се отрази и на политиката. 

През 2022 г. Туск агитира за обединена опозиция в Унгария, като призовава унгарците да „гласуват за най-пропутинското правителство в Европа“. Въпреки тези усилия Орбан спечели изборите с пореден съкрушителен резултат. 

На първата си пресконференция след изборите Орбан отказа да осъди Русия за клането в Буча край Киев, като заяви, че първо трябва да се проведе разследване, тъй като „живеем във време на масова манипулация“. 

Това накара Качински да отвърне на удара: „Когато Орбан казва, че не може да види какво се е случило в Буча, трябва да бъде посъветван да отиде на очен лекар“. 

Сега, вместо братя с история на борба срещу Русия, поляци и унгарци са на противоположни страни на войната в Украйна.    

„Полски познати, колеги и приятели ми казаха, че преди 2022 г. поляците не са разбирали унгарската позиция по отношение на Русия, но са я приели“, каза Згут-Пржибилска, визирайки бизнес връзките между Москва и Будапеща, както и уютните отношения между Орбан и руския лидер Владимир Путин.  

Туск се завръща като заклет враг на Орбан 

Въпреки че Варшава и Будапеща са отчуждени, ПиС и “Фидес” поддържат връзки. 

Миналата година ПиС потърси помощта на унгарски съветници, които са в близки отношения с Орбан, за предизборната си кампания.  

„ПиС наистина вярваше, че печелившата стратегия на “Фидес” ще им помогне да успеят с популисткото послание: „Туск е най-голямата възможна съществена заплаха за Полша, заедно с мигрантите от Близкия изток“, каза Згут-Пржибилска.   

ПиС вече не е на власт - което я прави по-малко важен партньор за “Фидес”, която все още е подложена на натиск от Брюксел.   

Победата на Туск влоши още повече връзките. Туск се превърна в анти-Орбан, тъй като успешно се опитва да върне Полша към основната линия на ЕС и да отмени промените в медиите и съдилищата, извършени от ПиС. 

„Туск също така се опитва да се представи като противоположност на Орбан: човек, който ще възстанови демокрацията веднъж завинаги и е способен да привлече средства от ЕС, за разлика от евроскептичните популисти“, казва Згут-Пржибилска.   

Експертът добави, че двустранните отношения са на „исторически минимум“. Това се отнася дори за дипломатическите назначения. Ученият нарече новия унгарски посланик във Варшава Ищван Игярто „прокремълски“ избор. Той беше посланик в Киев от 2018 до 2023 г., но ръководеше посолството на Унгария в Москва от 2010 до 2014 г.    

„Правителството на Орбан е решило да сложи край на полско-унгарското приятелство веднъж завинаги“, заяви Згут-Пржибилска. 

Не пропускайте най-важните новини - последвайте ни в Google News Showcase