К огато чуем за големи инвестиции в Африка, обикновено това се свързва със САЩ, Китай, Великобритания и Франция. От повече от 10 години, Турция бавно, но с много добре премерени действия, разширява присъствието си в Африка, включително и в някои от най-проблемните държави на континента.
В края на март, високопоставена делегация, водена от президента Реджеп Ердоган, в която бяха включени и бизнесмени, се завърна от Африка, след като беше посетила Алжир, Мавритания, Сенегал и Мали. Това пътуване е продължение на серия от инициативи и визити, подети от Турция като част от политиката й „Отваряне към Африка“, която започна в далечната 2005 г.
Последното пътуване към Африка, което Ердоган предприе през март, е част от няколко подобни. След 2015 година, турският президент посети Етиопия, Джибути, Сомалия, Кения, Уганда, Танзания, Мозамбик, Мадагаскар, Судан, Чад и Тунис, а откакто стана за първи път премиер през 2003 година, той посети 23 държави в Африка общо 39 пъти. Тези визити имат своя прагматичен и икономически смисъл, разбира се.
Реджеп Ердоган: Израснал съм сред роми
На фона на затормозяващите се все повече срещи с представители на ЕС, Ердоган търси нови перспективи и разнообразяване на външните търговски партньори. Тъй като Турция продължава да изнася най-много за ЕС, това от гледна точка на Анкара може да доведе до нежелана зависимост особено, когато икономическият растеж започва да се забавя. Ето защо Африка се явява много добра възможност.
Изборът на Анкара да заздрави отношенията си с африканските държави, доведе до печалби от над 18 милиарда долара през 2017 година – три пъти повече от 2005 насам. Само със Субсахарска Африка обменът е за 6 милиарда, а още 6 милиарда Турция инвестира в Африка досега. В момента Анкара има дипломатически представителства в 41 държави на континента, като 12 от тях са отворени след 2009 година. Престижните турски авиолинии пък изпълняват полети до 51 дестинации в 33 африкански държави.
Накратко: Турция увеличава присъствието си в Африка осезаемо
Използването на инструментите на т.нар. „мека сила“, не е новост нито за Турция, нито за която и да е държава, имаща сериозни геополитически стремежи. В случая с Анкара, меката сила се показва особено добре в Африка. Така например, през 2015 година, Турция спонсорира хуманитарни програми в Субсахарска Африка с 395 милиона долара, а през 2017 Турският Червен полумесец стартира кампания за дарения за Източна Африка, където Анкара има особено засилен интерес.
За Турция, Африка е възможност за битка и срещу Гюлен
Разбира се, че интересът на Анкара в Африка не засяга само икономиката. Политически, африканските държави са важни от гледна точка на водената вече два години усилена борба на Ердоган срещу бившият му съратник Гюлен. Организацията на духовника контролира множество училища и пансиони в Африка, заради това усилията на турската администрация са насочени и към сферата на образованието, където Гюлен има стабилно присъствие.
Ето защо, до този момент Турция е предоставила стипендии за докторантури и магистратури на 8000 африкански студенти, които по-късно се завръщат в страните си и стартират на добри публични позиции. Това означава, че една немалка част от сегашния и бъдещ елит на Африка ще бъде поне веднъж преминал през обучение в Турция, което ще се отрази добре на влиянието на Анкара.
Миналата година Турция отвори и първата си база в Африка – в Сомалия
И когато говорим за влияние, не можем да не споменем засилването на военното присъствие на Анкара в Африка. Миналата година турската армия отвори база в Сомалия, която се явява първата база на Турция в Африка в сегашната й история.
Първите офицери, завършили военния курс, предоставян от Анкара, вече са налице и сомалийската армия видимо показва интерес от дългосрочно партньорство с Турция. Тъй като Сомалия изпитва сериозни проблеми със сигурността, подпомагането от страна на турската армия е добре дошло. За момента има планове базата да бъде разширена, а представители на сомалийските власти имат чести срещи с турските си колеги.
Сомалия не е единствената проблемна африканска страна, където Турция пуска нови корени. По същия начин се развиват отношения и със Судан. Съвсем наскоро, Ердоган имаше изявление в суданския парламент, където описа топлите си отношения с президента Омар ал Башир. За Ердоган няма проблем, че ал Башир е обвинен в извършването на военни престъпления и че срещу него имаше серия от антиправителствени протести.
Судан позволи на Турция да използва и възстанови старите османски сгради на остров Суакин в Червено море. Този остров някога е бил отправна точка за мюсюлманските пилигрими, устремили се към Мека и поради това Османската империя установява свой пункт за наблюдение в района. Днес, Ердоган прави същото, макар и не с цел да се контролират пилигримите, а за да се установи военни присъствие в Червено море, което беше под въпрос, след като отношенията между Египет и Турция се развалиха заради свалянето на Мохамад Мурси от Абдел Фатах ал Сиси през 2013 година. Турция също така засилва присъствието си в Либия, а към момента в мавритански води най-много плавателни съдове на чужда държава са именно турските.
И все пак, въпреки установяването на базата в Сомалия и строежа на пункт в Судан, главните интереси на Турция в Африка са икономически. Континентът предлага ресурс, от които Анкара има нужда за своите фабрики и производство, включително петрол и газ. Африка пък се нуждае от работни места и ръст на икономиката. Ето защо засега двустранните отношения с Турция се очаква да се задълбочат още повече.
Наскоро американски журналист описа до каква степен е стъпила Турция в Африка. Ако се разболеете в Сомалия, вероятно ще бъдете лекувани в болница „Реджеп Ердоган“. Посетителите, които пристигат на летището в Могадишу, преминават през терминал, опериран от турска компания и ще вървят по пътища, които в момента се поддържат от турски фирми. В събирането на боклука пък участва турският Червен полумесец.
Велика събота е! Най-благословеният ден" />
