При представянето на своя "дневен ред на свободата" през 2003 г. президентът Джордж Уокър Буш приветства "най-бързия напредък на свободата през 2500-те години история на демокрацията".
Сегашните политически трусове в Египет обаче показват, че свободата и демокрацията невинаги са едно и също нещо.
Понякога може да са противопоставени. Египетските либерали, които подкрепиха военния преврат срещу президента Мохамед Морси, оправдаха действията си с вярването си, че макар и избрано, правителството на "Мюсюлманските братя" е застрашавало основните свободи.
Вярно е, че опашките за бензин, растящите цени на хранителните стоки и чувството за намаляваща сигурност в Египет бяха главната причина, които изкара на улиците милиони хора на протестни демонстрации срещу Морси.
Обаче е също така вярно, че основни членове на египетското либерално движение въодушевено подкрепиха свалянето на избрано правителство.
Либералите се аргументираха, че Морси и "Мюсюлманските братя" потъпквали съдилищата, сплашвали медиите, не защитавали правата на жените и малцинствата и вкарвали все по-ислямистки оттенък в обществения живот, с обещанието, че предстои още.
Имало страхове, че именно демократичните свободи, които бяха дали шанса на "Мюсюлманските братя", няма да бъдат гарантирани при управлението на партия, която в крайна сметка вярва, че получава инструкциите и властта си от Господ, а не от избирателите.
Египетският проблем не е единственият от този род.
В Турция светските либерали демонстрират срещу правителството на Реджеп Тайип Ердоган и неговата Партия на справедливостта и развитието (ПСР).
За разлика от "Мюсюлманските братя" Ердоган може да се похвали със солидни успехи в икономиката.
Въпреки това някои от оплакванията на истанбулските демонстранти са подобни на чутите в Кайро.
Те обвиняват турското правителство, че подкопава граждански свободи, уронва престижа на съдилищата, сплашва журналисти и подкрепя пълзяща ислямизация, която застрашава свободите на светски настроените турци - било то правото им да пият бира или да се обличат "неприлично".
Подобно на "Мюсюлманските братя", ПСР в Турция отговаря на оплакванията на либералите, като изтъква спечеления си на избори мандат за управление.
За страничните наблюдатели е изкусително да допуснат, че този сблъсък между демокрация и свобода е проблем, типичен само за мюсюлманските страни с ислямистки политически партии.
Това обаче не е вярно.
В момента в Шри Ланка избрано правителство активно подкопава независимостта на съдилищата и свободата на пресата.
А през последните години станахме свидетели на обществени демонстрации срещу потъпкващи свободата действия на избрани правителства в Москва и Банкок.
В Русия, Тайланд, Турция и Египет част от проблема изглежда е пропастта между относително богатия и образован градски елит, който остава с по-малко гласове на избори от останалата част от страната - макар и с известни изборни измами в руския случай.
Дойде ли на власт, един избран популист с авторитарни инстинкти като президента Владимир Путин или Ердоган може да стъпче свободите, на които държи градската средна класа, а същевременно се обръща към "истинската нация" в малките градове и селата.
Подобни действия подкопават обичайното западно схващане, че гласуването на избори е основата на всички други свободи.
Всъщност историята на самия Запад сочи, че гласуването на избори може да е последната извоювана свобода, а не първата.
Във Великобритания уважението към съдилищата и свободата на пресата до голяма степен се установи през XVIII век.
Чак през 1928 г. обаче се гарантира правото на гласуване на всички мъже и жени на възраст над 21 години.
Във викторианската епоха е било общоприето да се смята, че е необходимо някакво минимално равнище на образование и собственост, преди да се разреши на даден гражданин да гласува.
Когато достъпът до урните бе разширен през 1867 г., един британски консерватор изтъкна, че училищната реформа трябва да стане спешен приоритет и отбеляза мрачно: "Трябва да образоваме господарите си."
Подобен начин на мислене сега се възприема като остарял и незащитим на Запад.
Той обаче може да докосне някоя струна у нововъзникващата средна класа в развиващите се страни.
Западни коментатори отдавна предричат, че все по-засилващата се китайска средна класа ще настоява за демокрация.
В действителност обаче мнозина материално осигурени китайци изглежда се опасяват, че ще настъпи хаос, ако на селячеството се дадат равни права на гласуване за управлението на страната.
Египетските либерали, които преживяват въздействието на масовата демокрация в общество, където около 40 процента от избирателите са неграмотни, може да изразят съчувствие.
Предвид влиянието на джамиите и религиозните телевизионни канали, египетските бедняци вероятно ще продължат да гласуват за ислямистки партии, ако им се даде възможност.
И все пак, макар и египетският случай да навежда на мисълта, че демокрацията понякога може да подкопае други важни свободи, събитията в Кайро също така показват, че е невъзможно да настъпи "либерален преврат".
Свалите ли избрано правителство, вече се занимавате с репресия. А това означава цензура, хвърляне на политически опоненти в затвора и, доста често, застрелване на хора на улицата. Демокрация и свобода не са едно и също.
Свалянето на една демокрация обаче има тенденция да води до един и същи тъжен резултат.
Източник: БТА
Последвайте ни
СПРИ!" />
