З а Анкара затвърждаването на влиянието й в районите около Джараблус и река Ефрат в Сирия, завзети в рамките на операция „Щитът на Ефрат“ е честен отговор на историческа несправедливост.
На тази логика са основани действията на всички управляващи в Турция от времето на Ататюрк, който определя завещанието за връщане на границите, до днес, когато Ердоган има по-силни международни позиции от предшественика си.
По тези въпроси Ердоган и Ататюрк не си противоречат, а говорят на един и същи език. Още тогава турските амбиции срещат критики от други регионални играчи като Иран (Персия).
„Нашите национални граници минават през Антиохия и обхващат източното деление, включващо Мосул, Сюлеймания, Киркук. Ние казваме: това е нашата национална граница.“ През 2018 г. мнозина биха приели, че подобни думи са излезли от устата на Ердоган, забравяйки, че Кемал Ататюрк, бащата на турската нация, е в същината си националист и по някои точки външната политика на Турция не се е променяла от десетилетия. Именно на Ататюрк са цитираните по-горе думи, които той изрича през декември 1919 г.
Ердоган посегна към Западна Тракия, Гърция реагира
Ето как България отговори на Ердоган за Кърджали
През 1920 г. при преговорите, завършили с подписването на Договора от Севър през август 1920 година, Анкара настоява, че част от Турция са и днешните иракски градове Мосул, Киркук и Сюлеймания, но също и сирийските Дейр ез Зор, Джараблус, Манбидж, Ал Баб и райони около река Ефрат в провинция Алепо.
Днес историята отново проговаря
Тримата лидери, от които зависи близкото бъдеще на Сирия – Ердоган, Владимир Путин и Хасан Рухани – са в Анкара за втората си тристранна среща, на която основна тема е Сирия и възможността за политически преход и край на гражданската война.
Първата среща беше миналия ноември в Сочи, когато бяха договорени т.нар. зони за деескалация, предназначени да спрат военните действия и да донесат макар и относително примирие.
Ердоган: С Русия ще прекратим възможно най-скоро ужаса в Сирия
Първоначално Иран, Русия и Турция трябваше да проведат срещата си в Астана. Впоследствие, докато турската операция „Маслинова клонка“ се разви, мястото за следващите разговори беше преместено в Анкара.
Турция, Русия и Иран са гаранти за изпълнението на зоните за деескалация и опитаха да наложат спиране на огъня през декември 2016,
довело до мирният процес в Астана като паралел на преговорите за Сирия, които се водят в Женева. Примирието от 2016 беше нарушено едностранно от сирийските правителствени сили, които стартираха офанзива за завземането на още бунтовнически позиции и по този начин тогавашните усилия завършиха с провал.
Въпреки че трите държави работят заедно, те подкрепят различни страни и това съревнование се усеща при всяка една дискусия между тях.
Докато Русия и Иран са зад сирийският режим, то Турция иска свалянето му
Неслучайно, преди да замине за сегашната среща в Анкара, иранският президент заяви, че всички сили, които се намират на сирийска територия без разрешението на Дамаск, трябва да напуснат незабавно – с тази забележка Рухани има предвид разбира се Турция и САЩ.
Междувременно, Турция провежда офанзива в Северозападна Сирия срещу кюрдските сили и даде сигнали, че ще разшири обхвата на кампанията към Североизточна Сирия. Дамаск описва офанзивата като „нелегална“, а САЩ, които подкрепят кюрдите на изток от река Ефрат, заплашиха, че няма да отстъпят.
Град Манбидж се явява точка на кипене, където се срещат турските и американските сили. За да се покаже липсата на обща визия, Вашингтон изтегли над 39 тона оръжия от турската база „Инджирлик“, които са предназначени предимно за американските операции в Афганистан и Близкия изток.
И докато Русия продава противовъздушни системи С-400 на Турция, Иран също не одобрява навлизането на турската армия в Сирия и го показа по всякакъв начин. Най-малко два пъти про-ирански милиции влязоха в спречквания с турските сили, в резултат на което над 40 бойци от тези милиции бяха убити при въздушни удари на Анкара. Тези събития се случаиха съвсем скоро и едва ли ще бъдат подминати от турската администрация.
За Русия „Маслинова клонка“ е моментна ситуация, с която руската дипломация би могла да се справи. Но какво ще се случи, ако Анкара реши да отиде на юг към провинция Хама, както намекват сигналите, идващи от опозиционни източници, че турски екипи обикалят в търсене на установяване на наблюдателни позиции. Вероятно това ще е една от точките, които ще се обсъждат тепърва между Путин и Ердоган.
Историческата обремененост си казва думата по време на разговорите между Москва, Анкара и Техеран
Трите държави са силите с най-голямо влияние в Сирия и от тях в момента зависи близкото бъдеще на конфликта. Влиянието им ще се засили още повече, ако САЩ решат да се изтеглят от Източна Сирия, както намекна преди дни Доналд Тръмп.
Тръмп шокира съветниците си: Напускаме Сирия
Кой печели, ако САЩ се изтегли от Сирия
В същото време, всяка от страните има различия по отношение на това бъдеще.
Докато Русия и САЩ са за бъдеща сирийска федерация, Турция и Иран застават зад неделимостта на сирийската територия
Русия търси повече политически престиж с участието си на страната на Башар Асад, докато Иран вижда конфликта не само като възможност за влияние в Близкия изток, но и като идеологически и религиозен сблъсък. За Турция има и исторически мотив, който не бива да се подценява, когато се анализират действията на Анкара във външен план.
Официално настроението е добро – неофициално Иран, Русия и Турция търсят всякакви начини, за да се възпират едни други. Това е ситуацията и в която ще се проведе срещата в Анкара. Какво следва ще разберем щом Путин, Рухани и Ердоган се върнат в кабинетите си и се разпоредят за следващи действия.
Следете ни навсякъде и по всяко време с мобилното приложение на Vesti.bg. Можете да го изтеглите от Google Play и AppStore.
За още актуални новини от Vesti.bg последвайте страницата ни в Instagram
СПРИ!" />
