Н якога град Ракка е бил столица на халифат. Не измисленият на групировката „Ислямска държава”, а на една от най-успешните държави за своето време – Абасидският халифат. Останалият в историята през приказките на Шехеразада халиф Харун ал Рашид премества столицата си от Багдад в Ракка и градът е център на държавата от 796 до 809 година.
Жителите му стават свидетели на множество войни през многовековната историята на Ракка. Населението два пъти е била напълно изселвано, включително от персийския владетел Хосров I Ануширван. По-късно византийския император Юстиниан изгражда отново града и го заселва. Тук се е правела известната със синия си цвят керамика от Ракка, търсена в Средновековието далеч извън Сирия. Но днес, изглежда Ракка е изправен пред нови премеждия и за разлика от миналото, няма много желание той да бъде възстановен.
Четири месеца на интензивни сражения превърнаха някогашния революционен град Ракка в гробница. Телата на убитите цивилни, членове на подкрепените от САЩ Сирийски демократични сили (SDF), и тези на бойците "Ислямска държава" все още могат да се видят по улиците. Кадрите, идващи от Ракка показват триумф, макар и върху руини.
В някои от мазетата и минираните къщи, бойците от SDF вече дни наред намират останки от екзекутирани – гърлата им са прерязани, други са обезглавени, обвинени в шпиониране за международната коалиция срещу "Ислямска държава".
През изминалата седмица управлението на групировката в Ракка свърши. На 17 октомври след тежки сражения и въздушни удари, алиансът между арабски и кюрдски милиции завзе и последните сгради, държани от джихадистите, след като 300 от тях постигнаха споразумение да се изтеглят. На централния площад, където преди три години "Ислямска държава" развя победоносно черните си флагове, бяха окачени тънки жълти и зелени знамена на свързаните с ПКК милиции.
Завземането на Ракка показва крайния резултат на няколко години работа между американските специални части, кюрдските милиции и местни бунтовнически групи, през които SDF се превърна в основна военна сила не само срещу Ислямска държава, но и в Сирия като цяло. Основната група в състава на този алианс – Партия на Демократичния съюз (PYD) – днес контролира големи територии в Северна Сирия, в които беше обявена едностранно автономия през 2016 година.
Под управлението на режима на Асад, кюрдите не можеха да изучават свободно езика си, а на стотици хиляди им беше отказвано гражданство. Днешните събития са разглеждани като стъпка в посока на прекратяване на този етап от историята на сирийските кюрди.
Но някои от старите авторитарни практики намират нови прояви. През последните три-четири години, кюрдските милиции, свързани с Кюрдската работническа партия (ПКК), унищожиха или изселиха дузина арабски селища в Северна Сирия. Също така, стотици младежи бяха вкарани в редиците на милициите, често без тяхното желание.
По данни на ООН лагерите за вътрешноразселени, които са под управлението на ПКК, са лошо оборудвани. Сирийският клон на Кюрдската работническа партия не толерира и вътрешната опозиция. През май тази година, Асаиш (полицията в кюрдките райони) нахлу в офисите на опозиционни партии в град Камишли – де факто главният град на Сирийски Кюрдистан или Рожава – и арестува активисти и партийни членове. По данни на хуманитарни организации и кюрдски активисти, около половин милион кюрди са предпочели да напуснат Сирия, вместо да останат под управлението на ПКК.
Училищата в Ракка, който е с почти изцяло арабско население, все още използват старите учебници, с разликата, че са изрязани снимки на управляващото семейство Асад. Някои кюрдски официални лица предложиха нов учебен план, който да влезе в сила в териториите, контролирани от милициите. В новата версия на учебниците, сирийският клон на ПКК е вкарал идеологическа пропаганда. Заради това, през август тази година имаше няколко учителски протести в град Хасака.
Но освен няколко протести и негодувание, няма сериозна вътрешна опозиция за PYD. Асаиш се оказва особено добра и брутална полицейска сила, а населението е уморено от войната. Историята явно не се чете правилно. В дългосрочен план, управлението на кюрдските милиции в този си вид, ще доведе до отчуждаването, което преди няколко години стана причина за идването на "Ислямска държава".
Syrian Kurds could find that their autonomy, only declared in 2016, will be short lived https://t.co/LV62Eh6y8m
— The Economist (@TheEconomist) October 23, 2017
След падането на Ракка остава въпросът какво ще стане със Сирийските демократични сили. Хиляди бунтовници от арабските милиции дезертираха към други групи, най-вече в Свободната сирийска армия или новосформирани в течение на конфликта срещу ИД. Заради американската подкрепа, SDF има защита срещу жестоките бомбардировки на сирийската армия, на които са свидетел градовете в Северозападна Сирия. Но с освобождаването на Ракка, САЩ най-вероятно ще изтеглят специалните си части.
Дори с високата си степен на ефективност, силите на SDF са около 50 000 и не са достатъчни, за да защитят цялата територия под техен контрол, особено като се има предвид, че някои райони са важни и за целите на режима, тъй като в Източна Сирия се намират основните залежи на петрол на страната. Вместо да се сражават срещу сирийските проправителствени сили, някои от командирите на SDF изразяват желание за открити преговори и през последната година бяха допуснати проправителствени милиции да арестуват анти-Асад активисти намерили подслон в кюрдските райони.
Последните събития в Сирия показват, че войната е далеч от своя край
Войната в Сирия тепърва започва
Трудно ще се окаже и положението с Турция, заради същността на PYD, които съставляват основното ядро на Сирийските демократични сили. Свързани с ПКК, които водят война срещу турската държава през последните тридесет години, за сирийските кюрдски милиции ще бъде невъзможно в този момент да договорят каквото и да е с Анкара, чиито самолети често бомбардират кюрдски позиции.
В началото на октомври тази година, турската армия разположи сили в провинция Идлиб като част от офанзива срещу джихадистите от "Ал Кайда", които се сражават срещу Свободната сирийска армия. Другата цел на офанзивата, обаче, са кюрдите.
Освен бъдещето на местните конфликти, които вече изригват, остава и друг важен въпрос: кой ще възстановява Ракка?
Журналистите, пратени да отразяват събитията в Ракка станаха свидетели на разрушение, което няма аналог в близкото минало – то е много по-лошо дори от Мосул или Източно Алепо. Първоначалните данни сочат, че около 1800 цивилни са загинали по време на сраженията, а 80% от града са руини. Цялото предвоенно население на града от 300 000 души напусна домовете си.
Изглежда към момента не е ясно кой ще поеме отговорността за бъдещето на този район в Сирия. Заедно с Хомс и други части на страната, градовете са силно разрушени без изгледи скоро да видят по-добри дни. И докато в Южна, Северна и Централна Сирия сирийската и руската авиация да е главен причинител на разрушението, то в Ракка американските самолети са хвърлили над 5700 бомби и снаряди над кварталите на града – и това са статистики само за август.
Използването на такава унищожителна сила в силно населени райони има смазващ ефект и Ракка е пример за това. Електроснабдителната система е извън строя, а училищата и болниците са почти изцяло сринати. Ако жителите на града решат да се върнат утре, те няма къде да се подслонят, защото няма къде. Чиста питейна вода в Ракка няма, а посевите са отдавна изгорени.
Онези, които преживяха обсадата и боевете срещу ИД, ще имат проблеми с години наред, а последните медицински доклади описват как се отразява войната на децата – един лекар споменава, че нормално децата се страхуват от инжекции, а в Ракка с неговия екип са видели напълно лишени от емоции деца, гледащи в една точка без никакви реакции към действителността. Мнозина от тях са останали без живи роднини. Няколко десетки деца загинаха в Ракка, допълвайки общия брой на загиналите деца в сирийската гражданска война, който е близо 20 000.
Засега няма никакъв нито външен, нито вътрешен план кой и как ще възстановява Ракка. САЩ дадоха сигнали, че сами няма да участват. Русия заяви това, което и за останалите райони на Сирия – че няма да участва. Въпреки че международната коалиция похарчи 13,6 милиона долара на ден, за да бомбардира Ислямска държава, няма изразено желание да възстановява освободените селища и градове.
Не е ясно и как ще се управлява Ракка. Въпреки че има планове да се установи постоянен градски съвет, все още има въпросителни как ще бъдат представени в него различните общности. SDF смята Ракка да е част от децентрализирана федерална система, но тъй като не се знае как ще се развият вече разгарящите се конфликти, това остава отворен въпрос.
Има вероятност градът да бъде предаден на сирийският режим, но за местните жители нито ПКК, нито Асад е желана възможност – това те вече изразиха няколко пъти с протестни ноти до международната общност и ООН.
Интересна подробност е, че саудитски официални лица посетиха Ракка и обещаха да имат основна роля в реконструкцията. Други членове на международната коалиция също изпратиха сигнали, че биха участвали. Ако това, обаче, не се случи, Ракка ще се окаже поредният близкоизточен призрачен град, станал жертва на конфликта с "Ислямска държава".
'Deserted, eerie and dead': drone footage shows the extent of destruction inside liberated Raqqa pic.twitter.com/jWVPxzQLqY
— Sky News (@SkyNews) October 23, 2017
В Сирия вече има няколко други селища, които също останаха незаселени дори след приключване на военните сблъсъци – Хомс, например, заради ударите на сирийската армия има цели квартали в руини, а в Алепо предградията са абсолютно разрушени след три години на обсада, наложена от Асад.
По-рано през годината, ООН съобщи, че ще са нужни над 1 милиард долара за възстановяване на електроснабдителната система на Мосул, достъпа до питейна вода и изобщо най-базовата инфраструктура. Тези разходи не включват възстановяването на кварталите и разрушените сгради, училища и болници. Дали ще се съберат средства, ще видим на идващата другата година донорска конференция в Кувейт.
Случаят с Ракка е по-сложен от този в Мосул, защото още няма споразумение за бъдещето на града. Местните хора платиха цялата цена за годините конфликти и разселвания. Днес, градът и жителите му се намират на кръстопът. Дали Ракка ще възкръсне или ще залезе за десетилетия, тепърва ще видим.
* Моля, коментирайте конкретната статия и използвайте кирилица! Не се толерират мнения с обидно или нецензурно съдържание, на верска или етническа основа, както и написани само с главни букви!