Дипломация срещу оръжия - идва ли краят на сирийския конфликт

В Истанбул лидерите на четири държави – Турция, Франция, Германия и Русия търсят отговор на въпроса дали дипломацията може да сложи край на седемгодишната гражданска война в Сирия.

Очакванията на международните наблюдатели са близки до нулата –

мнозина смятат, че ще се продължи и за напред с политическите изказвания. Ситуацията около конфликта в никакъв случай не се е успокоила, а регионалните интереси довеждат всички страни с влияние в Сирия, до границата на директния сблъсък.

Сякаш, за да потвърди ширещия се сред дипломатите песимизъм, в деня преди срещата в Истанбул в Сирия избухнаха сблъсъци между силите на Асад и бунтовниците в западните части на провинция Алепо - там, където вече трябва да действа установената от Турция и Русия демилитаризирана зона около провинция Идлиб. Двадесет и четири часа по-късно, правителствена артилерия обстреля град Тамана в провинция Идлиб. Срещата в Истанбул определено не започва с оптимистична атмосфера и за това допринасят няколко събития, случили се през последни дни.

Как химическите оръжия помогнаха на Асад

Пратеникът на ООН за Сирия, Стафан де Мистура, за който се смята, че ще напусне поста си в края на ноември, ще извести Меркел, Макрон, Путин и Ердоган за ситуацията в Сирия с посланието, че лидерите трябва да се възползват от крехкото спиране на огъня, за да може да се даде глас на дипломацията. Де Мистура, който претърпя редица провали в посредничеството между режима на Асад и международните институции, има надеждата, че ще си тръгне с успех, поставяйки основите за един мирен процес, който да доведе до край на войната. Регионалните съперничества, както и все по-голямата пропаст между САЩ, Русия, Иран и Израел, едва ли ще му дадат възможност за това.

На 15 октомври влезе в сила демилитаризирана зона около провинция Идлиб, договорена от Русия и Турция. Бунтовническите сили изтеглиха оръжията си от 15-километровата зона, но до последно оставаха проблем крайните фракции, включително частите на местния клон на Ал Кайда. В крайна сметка и те се съгласиха да се изтеглят, като по този начин споразумението между Анкара и Москва успя да влезе в сила успешно.

През последната седмица обаче мирът започна да изглежда отново просто пожелание.

Бунтовнически части и сили на Асад влязоха няколко пъти в сражения едни с други както в Идлиб, така и в Алепо. В планините на Латакия, част от които също влизат в демилитаризираната зона, положението е несигурно и там дори в момента са особено активни кавказки и балкански групи, сражаващи се на страната на Ал Кайда. Заради самостоятелните им структури, никой не може да каже всички тези бойци какво ще предприемат и ще се съобразят ли с Москва и Анкара.

Преди срещата в Истанбул, говорителят на турския президент, Ибрахим Калън заяви, че решението за Сирия е дипломатическо, а не военно. Но в същото време, турските сили увеличават присъствието си в Северна Сирия. От една страна, Анкара изпрати подкрепления на турските сили в дванадесетте си бази, построени в провинция Идлиб, а от друга – турските военни се насочиха към град Манбидж. Там, благодарение на дълги дни на преговори, турската армия постигна споразумение с американските части за осъществяване на общи патрули.

Манбидж е оспорван между подкрепените от Турция сирийски бунтовници и подкрепените от САЩ кюрдски сили в състава на Сирийските демократични сили (СДС). Градът беше превзет от СДС по време на сраженията с Ислямска държава и остава в кюрдски ръце, въпреки протестите на бунтовниците и местното население. В крайна сметка, днес Турция успя да постигне сделка с американското командване и да поеме контрол върху района.

В Манбидж и Североизточна Сирия бази имат не само американците, но и Франция.

За разлика от САЩ, които не са поканени на четиристранната среща в Истанбул, французите ще имат възможност да изкажат мнението си по отношение на сегашната ситуация в Сирия. Трябва да припомним, че Париж е откровен противник на режима на Асад, като още през 2011 година даде подслон на редица сирийски дисиденти и помогна в изграждането на опозиционни структури в Истанбул и Женева. Франция също така разполага с малък контингент в Сирия, останал от битките на коалицията срещу Ислямска държава. Засега не е повдиган въпросът дали съществуващите френски позиции в Североизточна Сирия ще бъдат засилвани или премахвани, но със сигурност Русия и Турция ще искат да знаят какви са плановете на Париж.

Германия сякаш изглежда неестествено на среща за съдбата на конфликтна в Сирия.

Меркел избягваше да заема категорични позиции относно войната, макар да прие огромен брой бежанци, бягащи от бомбардировките и сраженията. Германската армия участва най-вече в подкрепа на кюрдските сили и предоставяше логистична подкрепа в битките срещу Ислямска държава. Така че германската дипломация вероятно ще се съсредоточи във въпросите, свързани с това какво следва отсега нататък в кюрдските райони и също така, дали евентуален сблъсък в Идлиб ще предизвика бежанска вълна.

Руснаците са една от замесените в сирийския конфликт държави с най-ясни цели.

Москва е категорична, че правителството на Асад трябва да възстанови контрола си върху сирийската територия, което ще помогне на собствените ѝ интереси в енергийния и военен сектор. Руските банки вече подготвят откриването на свои клонове в Сирия, като от януари се очаква да започне предлагането на заеми срещу закупуване на жилища в блоковете, които ще бъдат строени от руски фирми върху разрушените по време на бомбардировки квартали в трите най-засегнати градове – Дамаск, Хомс и Алепо. Макар цели райони да са още необитаеми, вече се подписват договори за изграждане на нови квартали и руснаците смятат да са основна движеща сила в бъдещата реконструкция на Сирия.

И като става дума за реконструкция, Москва смята, че Асад трябва да приеме нова конституция, която да сложи началото на политически преход в страната. Тук обаче Русия се сблъсква с опозицията на своите съюзници. Режимът в Сирия няколко пъти вече изразява категоричен отказ да приеме конституция, писана отвън. Текстът на проектоконституцията е компромис между интересите на САЩ, Русия и Турция, и предлага преимущество на плурализма и създаването на политически партии – нещо, с което Асад няма да се съгласи. Въпросът за конституцията е основен както в разговори в Истанбул, така и в близко бъдеще, тъй като приемането ѝ ще бъде кулминацията на руската политика в Сирия.

Три държави ще следят какво ще кажат помежду си в следващите дни Макрон, Меркел, Путин и Ердоган.

САЩ не са поканени на срещата, но те имат особени интереси в Сирия.

През последния месец администрацията на Тръмп одобри нова стратегия за Сирия, увеличавайки броя на войниците, разположени в Източна Сирия. Вашингтон първоначално обвързваше оставането си с битката срещу Ислямска държава, но тази война е почти приключила и днес стратегията е по-скоро свързана с контриране на присъствието на Иран. Сирийските демократични сили засега са плътно свързани със САЩ и американските интереси им позволиха да обявят наскоро самоуправление в Източна Сирия. Дали тази структура ще се развие, или не тепърва ще става ясно, но със сигурност нито Иран, нито Русия, нито пък Асад са доволни от това развитие.

Иран за изненада на мнозина също не участва в срещата в Истанбул.

Страната има основна роля във войната в Сирия, а нейните десетки милиции успяха да възстановят контрола на Асад в немалко райони, държани от бунтовниците. И все пак, Иран има различни интереси от тези на Русия и Турция, което е вероятната причина Техеран да не вземе участие в срещата. Иран също така иска да участва в бъдещето на Сирия и това противопоставяне почти със сигурност ще доведе до ескалация с режима на Асад и Русия.

Макар встрани от разговорите, Израел също има важна роля във войната.

Както останалите заинтересувани страни, израелците също изграждат мрежите си и струпват военна сила по границата със Сирия, ако напрежението с Иран се засили. Руснаците и Турция имат интерес израелците да не засилват позициите си, но в същото време искат да поддържат хладнокръвни и взаимноизгодни отношения с тях. В деня на срещата в Истанбул, Израел обвини Иран за подновеното изстрелване на ракети от Ивицата Газа към израелски селища и това допълнително усложнява ситуацията, тъй като израелската армия може да използва обвиненията като оправдание за удари по ирански цели в Сирия.

Срещата в Истанбул едва ли ще доведе до нещо особено.

Докато лидерите на държавите обсъждат дипломатическите ходове, които да доведат до евентуален край на войната в Сирия, в Сирия се чува дрънчене на оръжие. Сателитни кадри и анализ на ситуацията на терен показва, че всички – от Русия и Турция до САЩ и Иран – пълнят складовете с муниции в очакване на нова ескалация. Сирийският режим няма никакво намерение да оставя Идлиб под контрола на бунтовниците и дипломатите не бива да бъдат наивни по този въпрос. Източна и Североизточна Сирия, а също и части от Южна Сирия продължават да са извън контрола на Асад, което не влиза в интересите на съюзниците му в Москва и Техеран.

В края на четвърти век, римският военен историк и теоретик - Флавий Вегеций Ренат, пише в своя мащабен труд De Re Militari (За военни въпроси) прочутата фраза "Ако искаш мир, готви се за война". Това се отнася с пълна сила за днешната ситуация в Сирия.

Четете още:

Русия с послание към противниците си: оставаме за дълго в Сирия

САЩ и Иран в игра на "котка и мишка" 

Ердоган и Путин могат да предизвикат нова ескалация в Сирия

Следете ни навсякъде и по всяко време с мобилното приложение на Vesti.bg. Можете да го изтеглите от Google Play и AppStore.

За още актуални новини от Vesti.bg последвайте страницата ни в Instagram.