О т дълги години темата за климатичните промени е обект на много научни изследвания и разпалени дебати.
Редица учени предупреждават, че ако не бъдат взети спешни мерки за ограничаването на вредните емисии, отделяни в атмосферата, последствията за планетата ни ще са катастрофални.
По темата разговаряме с Апостол Дянков, който е старши експерт от WWF България.
Наскоро беше публикуван доклад на ООН, в който се подчертава, че човешката дейност променя климата по безпрецедентен начин. Генералният секретар на ООН Антонио Гутериш определи документа като „червен код за човечеството“. Колко тежка е ситуацията, в която се намираме?
Когато описват климатичната криза, медии и експерти често прибягват до сравнения с пандемията от COVID-19. Действително има паралели, макар че механизмите и времевият хоризонт са различни. В случая с климатичната криза, на базата на хиляди детайлни научни изследвания знаем, че реално всеки тон въглероден диоксид и метан, който човечеството емитира в атмосферата, ще доведе до повече топли вълни, суши, наводнения и други екстремни явления, които ще струват много човешки животи – жертвите от опустошителните наводнения в Германия и Белгия това лято бяха 220.
Учените вече изчислиха, че такова бедствие е крайно невероятно в отсъствие на антропогенните климатични промени.
The study estimates that locations in western Europe can expect similar rainfall only once every 400 years. That is less reassuring than it sounds https://t.co/Er5cOIJrRr
— The Economist (@TheEconomist) August 26, 2021
Има научни данни, че също като при COVID-19, жертвите от климатичната криза вече са милиони – само в Европа около 100 000 преждевременни смъртни случаи на година се дължат на екстремни горещи вълни, повечето от които не биха се случили без човешките парникови емисии. Това е много сериозен риск, имайки предвид градоустройството и застаряващото население – след рекордните жеги и пожари в Атина вече има общински отговорник по горещите вълни!
На глобално ниво през следващите десетилетия вероятно ще говорим за стотици хиляди или дори милиони жертви и огромен брой климатични бежанци, особено от бедни крайбрежни държави, където океанските нива ще продължат да се покачват – като например Шри Ланка и Бангладеш.
Уязвими са и много градове в богати държави в Европа и Америка, но проблемите не спират тук.
Климатичната криза ще доведе и до вторични и потенциално по-сериозни рискове – в особена степен това важи за военни конфликти, причинени от вътрешна и външна миграция, суши, унищожени реколти и недостиг на вода.
“We’re seeing record droughts & floods across the world. And worse is on the way. But we can build resilience faster if govts & businesses urgently pursue water policies, practices & investments that recognize the full value of healthy freshwater systems” - @Stuart_Orr #WWWeek pic.twitter.com/cmqMMyTOEs
— WWF (@WWF) August 23, 2021
Вече има много такива случаи, например в Северна Африка и Близкия изток, части от които ще бъдат буквално необитаеми до края на този век, ако човечеството не стабилизира климата.
Основателни ли са притесненията, че времето ще става все по-екстремно и мащабът на природни бедствия като горещи вълни, наводнения, бури и горски пожари ще продължи да расте?
Накратко - да. Зависимостта между температурите и екстремните метеорологични прояви е доказана, но тя невинаги е линейна и изгледите са доста по-лоши при по-високо затопляне. Според учените, изготвили доклада за Междуправителствения панел по климатичните промени (IPCC), при сегашното затопляне от 1 градус вероятността за екстремни горещи вълни, които през XIX век са се случвали веднъж на 50 години, днес е 4.8 пъти по-висока – тоест, те се случват веднъж на 10 години.
Само половин градус по-голямо затопляне (което може да се случи до 10-15 години) ще увеличи риска от подобни вълни още два пъти, така че такива бедствия ще има веднъж на 5-6 години. Освен това, те ще бъдат още по-екстремни – например, вместо 40 градуса, може да очакваме 42 или 43.
В каква степен климатичните промени застрашават България? Усеща ли се влиянието им у нас?
Макар че нямаме много конкретни данни на локално ниво – нещо, за което ще бъде чудесно да се ангажират повече млади български учени и да се финансират изследвания, моделите сочат, че през следващите десетилетия е вероятно намаляване с над 20% на валежите през лятото в България, което вече създава сериозен риск от топли вълни, горски пожари и загуба на реколти.
Същевременно, заради по-топлия въздух, задържащ повече влага, се очакват и по-екстремни валежи и наводнения, когато дъждът дойде, което ще постави в опасност много наши сънародници.
Since 1971, climate change resulting from human activity has slowed growth in agricultural productivity by about a fifth, according to researchers at Cornell University https://t.co/r7IYc3hUNa
— The Economist (@TheEconomist) August 28, 2021
В същото време екосистемите, особено горските, трудно се адаптират към по-високите температури и, както и в останалите държави на Балканския полуостров, в България има тенденция горите да бъдат унищожавани от пожари и вредители.
Най-общо казано, вече се налага да приемем, че месеците май и септември у нас ще бъдат летни месеци, а през лятото ще има дни и седмици, в които температурите навън са опасни за живота.
Уви, зимните студове ще продължат да са с нас, макар и по-редки, затова земеделието трудно би се възползвало от по-горещите температури за нови реколти и сортове.
Намаляването на вредните емисии парникови газове е ключов елемент в борбата с климатичните промени. Колко стриктни ограничения трябва да бъдат наложени?
Целите, които ЕС си поставя в момента – намаляване на емисиите с над 55% до 2030 г. и пълното им елиминиране до 2050 г., са минималните, които са необходими в световен мащаб, за да имаме разумен шанс да ограничим дългосрочното затопляне под 1.5 градуса по Целзий – което е и целта на международното Парижко споразумение за климата. Това затопляне е прагът, прекрачването на който ще доведе до катастрофални последствия. Но, както и новият доклад на IPCC показва, всеки градус и всеки намален тон парникови емисии е от изключително значение.
Ние от WWF смятаме, че ЕС би могъл да си постави и по-високи цели, които могат да бъдат икономически обосновани с добро планиране на енергийния и икономическия преход – например 65% до 2030 г. и пълна декарбонизация до 2040 г. Смятам, че е погрешно да гледаме на тези високи и амбициозни цели само като на „ограничения“ и „икономическо бреме“, наложено от Брюксел или от обективно лошата ситуация с климата.
Climate change fueling warm ocean 'blob' causing Chile megadrought - study https://t.co/gYpqqFbth5 pic.twitter.com/ys3uW2Dp8n
— Reuters (@Reuters) August 26, 2021
Това е предизвикателство, което може да доведе до реализиране на редица иновации и подобряване на качеството ни на живот.
През ноември ще се проведе международна среща в Глазгоу, посветена на борбата с климатичните промени. Форумът се очаква с огромен интерес, но дали участниците в него ще успеят да постигнат някакъв консенсус?
Това, което очакваме, е ЕС, САЩ и Китай да обединят останалите държави в консенсус за сътрудничество и амбициозно намаление на емисиите, което трябва да бъде отразено и в техния заложен национален принос. Към момента, амбицията не е достатъчна, за да постигнем 1.5 или дори 2 градуса, въпреки краткосрочното намаление на емисиите от пандемията. Справянето ни с COVID-19 обаче може да насърчи много нови подходи към проблема и да доведе до прилагане на търсените решения.
Тук е изключително важно да отбележим, че по отношение на международните климатични преговори, ЕС работи като обединен блок. Затова е важно България да оказва политическа подкрепа на ЕС, тъй като по този начин ще може да убедим останалите държави да повишат своите амбиции по отношение на борбата с климатичните промени.
Въпреки всички предупреждения на учените, някои хора смятат, че човешката дейност всъщност не оказва съществено влияние върху климата. Как бихте отговорил на тези твърдения?
Това не е учудващо, тъй като живеем в период на огромна криза и дефицит на доверие към публичните институции, науката, както и икономическите елити – настроенията срещу ваксините и ограничителните мерки срещу пандемията свидетелстват за това.
Разбира се, винаги може да заливаме хората с още повече научни данни и изследвания, но според мен има и друг подход.
Тук е важно да запитаме онези наши сънародници, които изразяват скептицизъм, че затоплянето и екстремните последствия от него са реални (или имат еквивалентно мнение за настоящата пандемия), следните въпроси: Кое би променило мнението ви? Кое е важно за вас и кого си струва да защитите, като предприемете някакви действия?
Аз например смятам, че е важно както за мен самия, така и за детето ми, да се съхрани природата в България и в частност в градската среда, в която живеем.
Children from countries least responsible for climate change like Yemen, are already paying the highest cost.
— UNICEF (@UNICEF) August 28, 2021
Being exposed to climate shocks in areas where water, healthcare and education are inadequate can be deadly. Inaction is not an option, we need climate action now. pic.twitter.com/ZwK47q02Cu
Визирам конкретно парка, в който тичаме сутрин, дърветата и горите на село, които познаваме, възрастните ни роднини, а и домашните животни, които страдат от жегите.
Би било чудесно, ако мога просто да сложа предпазен колан, да натисна копче или да платя данък, за да може да предпазя тези важни неща. Но с климата не е толкова просто.
Нужно е да мислим и подкрепяме науката, която ни дава отговори за това как да ограничим и да се адаптираме към въздействията. Необходимо е да проявим солидарност – дори и към онези хора, които се намират на другия край на света. И най-вече – не бива да губим надежда. Независимо колко страшни (или не) ни се струват климатичните промени, всеки от нас по свой начин се бори светът да е по-добро място за живот. Можем да постигнем много в това отношение. И трябва.
Вижте още:
Изненадващи факти за човешката еволюция
Сблъсъкът, който ще промени завинаги нашата галактика
2020 – година на природни бедствия
