С лед края на Втората световна война много нацистки офицери, високопоставени партийни членове и техни сътрудници били заловени и изправени пред правосъдието. Други обаче успели да избягат от Европа и намерили убежище в Южна Америка.
Аржентина например била дом на стотици хиляди немски имигранти и поддържала тесни връзки с Германия по време на войната.
Освен това в стремежа си да помогнат на католическите бежанци, някои представители на Ватикана също помагали на военнопрестъпници да напуснат Европа – понякога съзнателно, понякога не.
#Israel has released a letter from Nazi war criminal Adolf Eichmann asking for clemencyhttps://t.co/uyIlswfeQH pic.twitter.com/ea1frZrSUO
— DW News (@dwnews) January 27, 2016
Ето кои са едни от най-известните нацисти, успели да избягат в Южна Америка:
Адолф Айхман
В продължение на години Айхман е със статута на „най-издирвания нацист в света“. Той е считан за архитекта на т. нар. „окончателно решение“ – евфемистичен израз, използван от нацистката власт за плана за избиването на евреите в Европа.
Айхман е офицер от Гестапо, натоварен със задачата да организира и провежда масовата депортация на евреи към гета и лагери на смъртта като Аушвиц и Треблинка.
След края на Втората световна война Айхман избягал в Австрия. С помощта на монах от Францисканския орден в Генуа той се сдобил с аржентинска виза и фалшив паспорт на Червения кръст. През 1950 г. пристигнал Буенос Айрес, където заживял под името Рикардо Клемент заедно с жена си и четирите им деца. Там започнал работа в завод на компанията „Мерцедес-Бенц“.
Айхман бил заловен от агенти на израелската разузнавателна агенция МОСАД на 11 май 1960 г. Те успели да го изведат нелегално от Аржентина, след като го упоили и облекли като стюард. Целта на агентите била да го представят за член на екипажа на самолета, с който щели да пътуват.
В Йерусалим срещу Айхман били повдигнати 15 обвинения, включително за престъпления срещу човечеството и членство в престъпна организация.
Professor wins right to use Nazi 'Angel of Death' Josef Mengele's bones for research https://t.co/vLY4ehogbp pic.twitter.com/nwvNP0PbXH
— The Independent (@Independent) March 23, 2016
Процесът продължил четири месеца. Айхман бил признат за виновен и получил смъртна присъда, изпълнена на 31 май 1962 г.
Йозеф Менгеле
Известен с прякора „Ангела на смъртта“, Менгеле е германски офицер от SS и лекар в лагера Аушвиц. Той провежда зловещи експерименти със затворниците, които често завършвали със смъртта им.
Особен интерес проявявал към близнаците, бременните жени и хората с увреждания.
Преди да се захване с ужасяващата си дейност в Аушвиц, той бил изпратен на Източния фронт, където бил ранен по време на сражение.
В продължение на повече от три години след края на Втората световна война Менгеле се криел в Германия. През 1949 г. избягал през Италия в Аржентина, за което му помогнал католически свещеник.
В южноамериканската страна той отворил магазин за медицинско оборудване, а след като разбрал за залавянето на Айхман се укрил първо в Парагвай, а после в Бразилия.
Когато Федерална Република Германия (ФРГ) се обърнала към Аржентина с призив Айхман да бъде екстрадиран, властите в южноамериканската страна отказали да сътрудничат, заявявайки, че обвиненията срещу него трябва да бъдат преразгледани, а престъпленията му са „политически“.
Опитите да бъде заловен продължили десетилетия, а през 1979 г. той починал в Бразилия, след като получил инсулт, докато плувал. Смъртта му била официално потвърдена шест години по-късно.
Валтер Рауф
Рауф е полковник от SS, изиграл ключова роля за създаването на мобилните газови камери. Предполага се, че е отговорен за смъртта на около 100 000 души. По данни на британското разузнаване, Рауф отговарял за модифицирането на камиони със специални камери, в които можели да се съберат по около 60 души.
Докато превозните средства се движели, изгорелите газове се отклонявали към камерата, а хората вътре умирали от задушаване. Освен това, Рауф бил известен със своята жестокост и се смята за отговорен за извършването на голям брой екзекуции.
Рауф бил заловен от Съюзниците в края на Втората световна война, но успял да избяга и да се укрие в Италия. След като прекарал известно време като военен съветник на сирийския президент Хусни ал-Заим, той се завърнал в Италия и през 1949 отпътувал за Еквадор, след което се отправил към Чили. Там започнал работа като ръководител на консервна фабрика, а през 1963 г. бил арестуван, но освободен малко по-късно по нареждане на върховния съд на страната.
Рауф така и не бил изправен пред правосъдието. Чилийският диктатор Аугусто Пиночет на няколко пъти отхвърлял призивите на ФРГ той да бъде екстрадиран, отбелязвайки, че давността на извършените от него престъпления е изтекла.
July 29th in year 1913, Erich Priebke, German war criminal, leader of the 1944 Ardeatine massacre was born #ErichPriebke #history #datefacts pic.twitter.com/GypGw3mGc2
— Today in History 🏛⛩🗼🗽📅 (@date_facts_MR) July 30, 2021
Рауф умира от инфаркт на 14 май 1984 г. в Чили като заможен собственик на няколко консервни фабрики.
Ерих Прибке
Член на SS и Гестапо, Прибке участвал в избиването на 335 души в Рим през 1944 г. Това било отмъщение за смъртта на 33 представители на SS, убити от италиански партизани.
Години по-късно Прибке признал, че е отнел живота на двама души и добавил, че не го е направил по собствена воля, а е изпълнявал заповеди. Той също така организирал транспортирането на около 2000 евреи от Рим към Аушвиц.
След края на Втората световна война Прибке бил заловен от британски войници, но успял да избяга през 1946 г. Две години по-късно, с помощта на епископ Алоис Худал, той се сдобил с фалшив паспорт на Червения кръст и заминал за Аржентина. Там се установил в малко градче в района на Патагония.
Самоличността на Прибке била разкрита едва през 1994 г. от журналиста Сам Доналдсън. На следващата година аржентинските власти го предали на Италия, където той бил осъден на доживотен затвор. Прибке починал през 2013 г. на 100-годишна възраст.
Funeral for Nazi war criminal Erich Priebke halted in Italy after hundreds of protesters surround hearse http://t.co/Ka9kdfHD4n
— BBC Breaking News (@BBCBreaking) October 15, 2013
След смъртта му избухнали сблъсъци между неонацисти и антифашисти, а погребението на Прибке се състояло на тайно място, след като Аржентина отказала това да се случи на нейна територия.
Франц Щангл
Известен и с прякора „Бялата смърт“, тъй като често носел бяла униформа, Щангл участвал в програмата „Акция Т-4“ за насилствената евтаназия на хиляди хора с увреждания.
По-късно той станал началник на концлагерите в Собибор и Треблинка. Смята се, че Щангл е пряко замесен в смъртта на около 1 млн. евреи, избити в двата лагера.
He was the commandant of the #Sobibor and #Treblinka #GermanDeathCamps.
— Institute of National Remembrance (@ipngovpl_eng) December 22, 2020
Franz Stangl was tracked down in Brazil during the late 1960s by the Nazi hunter #SimonWiesenthal.
He was tried for the mass murder and found guilty. He was sentenced to life imprisonment #OTD in 1970. pic.twitter.com/V7OieTEpXx
След края на Втората световна война нацистът бил пленен от американски войници и изпратен в австрийски затвор. Той обаче успял да избяга и благодарение на същия епископ Алоис Худал, помогнал и на Ерих Прибке, Щангл отпътувал за Сирия с фалшив паспорт на Червения кръст, а през 1951 г. пристигнал в Бразилия.
Там той започнал работа в завод на „Фолксваген“, а през 1967 г. бил заловен от известния ловец на нацисти Симон Вайзентал. След като бил екстрадиран във ФРГ, Щангл бил признат за виновен за смъртта на 900 000 души и осъден на доживотен затвор. Той починал от сърдечен удар през 1971 г.
Вижте още:
Защо преди смъртта си Хитлер е искал да разруши Германия
Тайната на германското икономическо чудо след ада на войната
Момичетата, които съблазняват и убиват нацисти
„Господи, моля те, искам да живея!“
Вижте тайните помощници на затворниците в Аушвиц
Детството на Хитлер: какво разкриват писмата на баща му
