П рез юни 2022 г., четири месеца след като Русия започна блицкриг с танкове и бомби в Украйна, Европейският съюз отвърна с най-мощното оръжие в арсенала си. Това пише Politico в свой анализ.
Представители на ЕС обявиха, че на Украйна и Молдова ще бъде разрешено да започнат преговори за присъединяване към блока. През декември следващата година третият бивш съветски съюз, Грузия, получи същия „статут на кандидат“.
Преди пълномащабното нахлуване на Русия дори такава далечна покана за присъединяване към клуба щеше да е силен стимул за украинците, молдовците и грузинците, които желаят да получат част от европейската мечта.
В наши дни обаче обещанието за място на масата се сблъсква със заплахата от руско насилие.
В Украйна, където протестиращите някога рискуваха живота си, за да се противопоставят на промосковското правителство под флага на ЕС, споменаването на вдигнатия палец на блока отстрани най-вероятно ще бъде посрещнато с отчаяна въздишка. Нещата, от които Киев се нуждае в момента - боеприпаси, системи за противовъздушна отбрана, реален натиск върху Кремъл - са в недостиг.
Путин се срещна с Гутериш на форума БРИКС в Русия
В Молдова и Грузия двата избора тази седмица демонстрират избледняващата сила на европейската мечта.
В неделя молдовците гласуваха на референдум за това дали интеграцията в ЕС да бъде заложена в конституцията на страната. В събота грузинците ще гласуват на парламентарни избори с участието на управляваща партия, за която се смята, че се стикова с Кремъл.
И в двата случая гласовете се подават като избор между бъдеще, обвързано с Москва или Брюксел, Изток или Запад - решение, което не толкова отдавна щеше да бъде в полза на ЕС.
Първите резултати за Брюксел обаче не са толкова окуражаващи.
Въпреки че проучванията сочат значително проевропейско мнозинство в двете страни, тези настроения не се проявяват в избирателните секции.
EK: Русия не успява да получи търсената подкрепа от БРИКС
В Молдова гласовете в подкрепа на ЕС спечелиха само с най-малката разлика, нанасяйки неочакван удар на прозападния президент Мая Санду.
В Грузия се очаква управляващата партия „Грузинска мечта“, отговорна за приемането на редица репресивни мерки, които заплашват да насочат страната към Москва, да спечели най-много гласове.
И в двата случая се смята, че руската дезинформация и хибридната война са изиграли важна роля за промяна на общественото мнение.
Осъждайки разочароващия резултат в Молдова, президентът Санду се оплака от „нечестна борба“ срещу „чужди сили“.
Според оценки на молдовски официални лица Русия е похарчила около 100 милиона евро за кампания за оказване на влияние, включително за купуването на около 130 000 гласа чрез сенчеста мрежа от пълномощници, подкрепяни от Москва.
Според специалистите роля са изиграли и вътрешните фактори, тъй като много молдовци са използвали референдума, за да изразят недоволството си от правителството.
Unquiet on the Eastern front: Why Brussels is losing to Moscow.https://t.co/ROtv4fSUMf
— POLITICOEurope (@POLITICOEurope) October 25, 2024
Война и мир
И в Молдова, и в Грузия заплахата от руския военен юмрук не е хипотетична. Руски войски са разположени в Приднестровието на Молдова, откакто регионът се отцепи с подкрепата на Москва през 90-те години на миналия век. Те се намират и в грузинските региони Абхазия и Южна Осетия след нахлуването на войските на Москва през 2008 г.
Но войната в Украйна постави заплахата в още по-остър план. Нито грузинците, нито молдовците ще пропуснат посланието на Кремъл: “Противопоставяйте ни се на свой риск.”
Преди изборите страхът от следваща война в техните домове беше използван от пълномощниците на Москва, за да накарат избирателите да се съмняват в желанието си да се присъединят към ЕС. В края на краищата обещанието на блока за сигурност и просперитет е косвено и далечно. Възможността за руско насилие е пряка и реална.
Нито посланието, нито начинът, по който то е предадено, са много фини. В столицата Тбилиси билбордове за „Грузинска мечта“ съпоставят изображения на грузински улици с тези на бомбардирани украински градове.
ЕС е на път да се скара с Азербайджан, заменил Русия за газа
„Грузинска мечта„ разпространява този „разказ за войната и мира“, който оформя информационното пространство“, казва Ето Бузиашвили, научен сътрудник по въпросите на операциите за влияние в Атлантическия съвет.
В Молдова насърчителите на гласуването с „не“ на референдума за ЕС прилагат подобна тактика, според Дионис Ченуша, асоцииран експерт в Центъра за изследване на Източна
Въпреки че заплахата от война е един от общите въпроси, разпространявани от свързаната с Русия дезинформация и в двете страни, той не е единственият, казват експертите.
Преди изборите в Молдова редица фалшиви новини в TikTok и Telegram предупреждаваха, че гласуването за ЕС ще отприщи всякакви демони.
Един от разпространените митове беше, че по-богатите европейци ще нахлуят и ще изкупят земята им. Друг, че молдовските деца ще бъдат подложени на т.нар. нетрадиционни ценности - препратка към ЛГБТ+ хората.
Пред лицето на този рязък удар представители на гражданското общество призоваха ЕС да адаптира собствения си стил на комуникация.
ЕК с инструкции за политиката към Русия на искащите членство в ЕС
В Грузия например управляващата партия „се маскира като продемократична и проевропейска сила“, каза Бузиашвили. На предизборните плакати на партията е изобразено европейското знаме, а политиците й твърдят, че подготвят Грузия за членство в ЕС в стила на Унгария на Виктор Орбан.
Тя добави, че подобна „кампания за измама“ изисква ясен език и осезаеми мерки като санкции от страна на Брюксел.
„Протестиращите ми казват: Ние знаем, че трябва да си напишем домашното по отношение на протестите и защитата на демокрацията“, казва Бузиашвили. „Но също така искаме да видим, че западните държави са сериозни по отношение на това с кого си сътрудничат и назовават нещата с имената им.“
Артур Гурау, 38-годишен молдовски доброволец, който помагаше в кампанията за лагера на ЕС, заяви, че схемите за купуване на гласове са били успешни, тъй като руските пълномощници са знаели как да се насочат към уязвими групи от населението.
За някои от хората, живеещи в страна, която е сред най-бедните в Европа, дори еднократното плащане на няколко десетки евро може да означава непосредствена разлика между студен или топъл дом, за разлика от несигурните резултати от обещанието за присъединяване към ЕС един ден.
„Хората вече не вярват на обещания; те не искат бъдеще след пет или седем години“, казва Гурау. „Искат го сега“, категоричен е той.
* Във видеото: Владимир Путин се срещна със Си Дзинпин на форума БРИКС
Не пропускайте най-важните новини - последвайте ни в Google News Showcase
* Моля, коментирайте конкретната статия и използвайте кирилица! Не се толерират мнения с обидно или нецензурно съдържание, на верска или етническа основа, както и написани само с главни букви!