Сърбия "превзе" и шопската салата

На Балканите сме свикнали да спорим за всичко и всеки от нас да твърди, че той е най-великият. В съседна Сърбия стигнаха доста далеч и обявиха не само шопите, но и шопската салата за стар сръбски специалитет.

Информацията бе поместена в един от най-авторитетните вестници в страната, смятан за официоз, а агенция БГНЕС публикува пълния текст на "това откритие".

Малки парченца домати, краставици, чушки, кромид лук и всичко това покрито с малко сирене. Обикновено тази салата се сервира със скара, но и с пържени картофи. Не са обаче малко и онези, които я хапват и с топъл хляб.

За произхода на шопската салата може да се спори дълго време, както и за самите шопи, чието име носи салатата. Лингвистите ще извадят най-различни аргументи за днешните шопи, които живеят на Изток от торлаците в България и говорят шопски език - диалект на българския, който прилича много на сръбския, - но любителите на вилицата ще предпочетат да минат към нещо по-конкретно: към чинията.

Преди обаче да накълцаме зеленчуците за шопската да припомним някои исторически факти. Тази салата е част от традиционната кухня на Балканите - по-скоро сръбска, малко българска, македонска или чешка.

През Средновековието овчарите и краварите, които са населявали Призрен и околностите на Шар планина, са били наричани "шопи", откъдето идва и наименованието на шопската салата, защото този район бе известен в цяла Европа с твърдото си сирене.

И понеже са имали сирене в изобилие, в салатата от домати, чушки, краставици и кромид лук шопите са слагали и сирене и по този начин създават нов специалитет.

И днес областта около Шар планина се нарича "Сиренената долина", защото местното сирене няма да се "изчерви" дори и пред най-качествените швейцарски сирена.

В тази област се включват още Щтръпце и околностите (в момента този район се намира в Косово - бел.ред.).

А шопите, както това става обикновено, са били асимилирани от народа, където живеят, и така са стигнали до днешна България.