Почина Доста Димовска

Д�т �та Димовска, бивш вицепремиер и министър на вътрешните работи на Република Македония, е починала днес в болница "Токуда" в София след тежко онкологично заболяване.

Доста Димовска е известна поетеса и политик от Република Македония. Родена е на 17 февруари 1954 в Скопие, но потеклото и е от село Лазарополе.

Завършила е философия в Скопския университет „Св. св. Кирил и Методий". Преподава в скопската гимназия „Георги Димитров" преди да навлезе активно в политиката. През тези години се отдава на поезията и активно участва в литературния живот.

Доста Димовска е избрана за зам.- председател на ВМРО-ДПМНЕ на Конгреса на партията през 1991 г. в Прилеп. Близък сътрудник е на лидера Любчо Георгиевски. До 1994 г. е депутат, председател на парламентарната комисия по въпросите на междунационалните отношения.

През 1998 г. бe избрана за вицепремиер в правителството на Любчо Георгиевски, а от 27 декември 1999 г. до 13 май 2001 г. бе министър на вътрешните работи. Като вицепремиер отговаряше за кадровите промени и бе наречена "желязната лейди".

През 2002 г. подаде оставка от партийните постове по политически причини и разногласия с Георгиевски.

На 25 февруари 2002 г. e назначена за директор на Агенцията за разузнаване на Република Македония, но подава оставка на 5 май 2003 г. заради избухналия още през 2000 и 2001 г. скандал за подслушване.

Доказателства не са намерени, но сянката на вината е хвърлена върху вътрешното министерство, ръководено по това време от Доста Димовска.

Оставката й води до разцепление във ВМРО-ДПМНЕ в началото на 2004 г. Тя основава партията ДРУМ, която през 2006 г. се слива с ВМРО-ДПМНЕ. Димовска е и председател на "Движение за евроатлантическа Македония".

От началото на 2007 г. до смъртта си Доста Димовска беше директор на Културно-информационния център на Република Македония в София.

Тя има двойно гражданство - македонско и българско.

Доста Димовска е автор на поетичните книти "Раждане в белота", "Длани" и "Бели дъждове", а нейни политически есета, интервюта и парламентарни изказвания са събрани в документалната книга "Македония - най-високата красота".