Недоверие към извинението на БСП към турците

И звинението на лидера на Българската социалистическа партия (БСП) Сергей Станишев за асимилацията на българските турци през 80-те години доведе до дискусия, пише в кореспонденция от София Анадолската агенция. 

Председателят на българските социалисти се извини за пръв път за асимилационната политика спрямо турците в страната в периода 1984-1989 г., посочва агенцията в публикация, цитирана от няколко турски медии. 

В материала се посочва, че някои турски граждански организации

не смятат за искрено извинението на Станишев,

което коалиционният партньор на БСП - Движението за права и свободи (ДПС) разглежда като историческо действие. 

Гьонюл Мехмедова, председател на Дружеството за културни връзки с Турция "Гюнеш", заяви, че извинението е закъсняло и че турците не вярват на това извинение. 

Цитиран е и лидерът на "Справедливост-България" Сезгин Мюмюн, който посочва, че БСП не е подписала през януари 2012 г. декларацията, приета в Народното събрание, с която се осъжда опитът за принудителна асимилация на българските мюсюлмани. 

Според него БСП е в противоречие и няма "открит подход". 

"Миналата година не подкрепиха подписването на осъдителната декларация в Народното събрание, а сега изказват извинение. Ние изцяло свързваме това извинение с политически интереси", казва Мюмюн. 

Четин Казак, депутат от ДПС и председател на парламентарната комисия по правни въпроси, заяви, че

разглеждат извинението на БСП към турците като историческо действие. 

"С извинението се затваря една горчива страница от близкото минало. Това е много важно за нас. Ще засили сътрудничеството помежду ни", коментира Казак, цитиран от агенцията. 

В материала е дадена думата и на Димитър Бечев, директор на софийското звено на Европейския съвет по външна политика, според когото извинението е недостатъчно. 

"През 1998 г. Петър Стоянов се извини като държавен глава и БСП можеше да се присъедини още тогава към този жест. Какво иска да каже Станишев, като поднася извинение, това не е ясно. Ако се засяга само промяната на имената на турците в периода 1984-1989 г., тогава се затварят очи пред асимилацията, прилагана спрямо помаците през 60-те и 70-те години, и със сегашното извинение се покриват стари престъпления", е коментирал Бечев.

Лидер на БСП за първи път се извинява за т.нар. Възродителен процес през 80-те години.

През 1990 г. тогавашният лидер на БСП Александър Лилов излезе с доклад "За преодоляване на допуснати извращения сред тюркоезичното и мюсюлманско население в страната”, който обявява "възродителния процес” за грешка и признава, че смяната на имената е била насилствена.

През 1998 г. тогавашният премиер Иван Костов, пръв сред българските държавници, се извини за т.нар. Възродителен процес. Това стана в Бурса на среща с български изселници по време на негово посещение в Турция.

Същата година извинение за насилственото преименуване на българските турци поднесе и президентът Петър Стоянов на среща с турския си колега Сюлейман Демирел.

През януари 2012 г. Народното събрание осъди насилствената асимилация на българските мюсюлмани. Според документа прогонването на над 360 хил. български граждани от турски произход през 1989 г. е форма на етническо прочистване, извършено от тоталитарния режим.