Напрежение тлее в Западните Балкани

20 години след началото на разпада на Югославия, раните от кървавия развод между нейните народи все още не са зараснали. Въпреки доминиращото спокойствие, клокочат огнища на напрежение, които, при определени условия, могат да бъдат разпалени и да предизвикат етнически конфликти, способни да доведат до опасна ретроградност.

От Сараево и Баня Лука до Тетово и от Белград до Прищина граничното статукво, формирано с помощта на оръжията, продължава да се оспорва, а албанският иредентизъм продължава да е заплаха за стабилността в района.

Може ли да има нови войни и кръвопролития в Западните Балкани?

Всички казват "не" и всички пожелават това да не се случи с надеждата, че с влизането в Европейския съюз на държавите, сформирани върху развалините на конфликта, етническата омраза и страсти ще бъдат премахнати. Но докато границите паднат по мирен път с помощта на европейската интеграция и конфронтацията бъде снижена, огнищата на напрежение ще подхранват атмосфера на мнителност.

Така нареченият "горещ триъгълник" - Тетово, Прищина, Белград, може да не достига вулканични температури, но не престава да тлее и клокочи.

В северната част на Косово

 сърбите готвят създаването на режим, напълно откъснат от останалата държава и се опитват да установят хлабави връзки с Белград.

В тази посока вече работят създадени от тях структури, подпомогнати и от патриаршията, които отказват да се подчинят на централната власт в Прищина и са превърнали "свободни" райони северно от река Ибър, в гнездо на беззаконие и контрабандна търговия. Същите тези структури си сътрудничат перфектно с албанската мафия, заедно с която безмитно вкарват храни и други стоки от Сърбия в Косово.

Въпреки че от 2008 г. Косово се появи на световната карта като независима държава, Белград отказва да се примири с идеята за загубата на люлката на сръбската нация и с помощта на Митровица и останалата северна част подкопава постигането на консенсус в страната.

В отговор на сръбското оспорване и на евентуална самостоятелност или откъсване на Северно Косово,

албанците заплашват, че ще предприемат репресии в долината на Прешево,

където етническото албанско население има мнозинство, както и в мюсюлманския анклав в Санджак.

Опитвайки се да сближи двете страни, международната общност наложи в края на миналата година преговори между тях, които обаче все още се започнали, нито пък се предвижда в скоро време да започнат и то по една единствена причина, че силният мъж на албанците, премиерът Хашим Тачи бе обвинен от Съвета на Европа в участие в търговия с човешки органи и в други афери.

Малко по на юг, в Бившата югорепублика Македония, албанци и македонци все още са

чужденци в собствената си държава.

Десет години от края на войната между тях и от подписването на Охридското споразумение, очертало рамките на мирното им съжителство, пропастта между двете етнически общности опасно расте, подклаждана от национализма на двете страни.

Раздвижването в албанската дъга

подсилва неотдавнашната политическа нестабилност и напрежение в Албания.

Иредентистката идея за "Естествена Албания", въпреки че правителството на Сали Бериша води политика на стабилност в района, показва, че печели почва, както сред обществото, така и в Косово и сред албанците в Тетово.

На север, целостта на многоетническата държава

Босна и Херцеговина се крепи на косъм.

За хармонично съжителство на различните общности от сърби, мюсюлмани и хървати никой не може да говори, а основите на съграденото в резултат на Дейтънското споразумение от 1995 г. се клатят със страшна сила.

Мюсюлманското мнозинство и международният фактор държат да се знае, че конфедерацията не върви и трябва да бъде създадена една държава със силна централна власт. Но босненските сърби усещат, че в такъв случай ще загубят предимството, които имат като автономия, и заплашват, че ще пристъпят към отцепване.