С копие е новата руска крепост на Балканите и Кремъл вярва, че Македония може да стане нова Република Сръбска, коментира Януш Бугайски, американски експерт от „Центъра за анализи за европейска политика“.
Ако бъде блокиран македонският път към западните институции, напрежението в целия регион ще се увеличи, и Кремъл ще вложи допълнителни усилия, за да застраши крехките демократични постижения на Западните Балкани, докато ЕС и НАТО ще останат все така далечни.
Ниската избирателна активност на референдума поставя под съмнение Договора с Гърция, но оставя отворена вратата към НАТО и ЕС. Ако договорът не бъде подкрепен в парламента, страната ще бъде изложена на по-голяма етническа радикализация, регионална нестабилност и намеса от страна на Москва.
Единственият изход на Заев може да бъде призив за предсрочни избори през ноември, въпреки че само по себе си това е рисковано предложение, тъй като опозицията придоби смелост от бойкота на референдума.
Ако сръбският президент Александър Вучич и косовският президент Хашим Тачи постигнат споразумение за промяна на границите, някои албански лидери, както в Косово, така и в Македония, могат да видят в това възможност за по-нататъшна етническа хомогенизация, свързваща територии. Национализмът и сепаратизмът ще направят страната много уязвима от влиянието на Русия. Москва вижда в Македония своя крепост за борба срещу НАТО и ЕС, посочва Бугайски.
Ако Зоран Заев успее да премине Голготата на конституционните промени, а ратификацията на Договора от Преспа се провали в Гърция, българите ще се усмихнат, а турците ще спечелят, пише пък в „Neos Kosmos“, професорът по съвременна балканска история в Аристотеловия университет в Солун, Спиридон Светас.
Според него Гърция не може да си позволи да допусне стратегическа грешка, като не се интересува от процесите, които текат в Македония или да се преструва, че не вижда интересите на Русия и Турция в така създалата се ситуация.
Ниският относителен дял на участие в референдума не го прави невалиден, тъй като от самото начало беше ясно, че той е консултативен и че въпросът за ратифицирането на Договора от Преспа ще бъде гласуван в парламента, но е факт, че колкото по-голяма беше активността, толкова повече депутати от опозицията можеха да гласуват за необходимите конституционни промени, смята Светас.
Според него правителството и опозицията могат да тълкуват гласуването като победа, въпреки че „правителството е очаквало да постигне 41-42 % активност, вместо 36,8 %“, но за сметка на това е получило „одобрение от 91%, вместо 70-71%“.
Професорът счита, че ниската активност се дължи на цял комплекс от причини: „страхът на хората от подкопаването на тяхната идентичност, постоянните критики от страна на президента Иванов, обясненията на опозицията, че става дума за унизителен и заробващ договор с Гърция, за създаване на нова държава и нова нация, които елиминират цялата „македонска“ история“.
В този контекст, според Светас, намесата на европейските политици е засилила представата за голямата жертва, която македонските граждани трябва да направят.
Според професора, ако ратификацията на Договора от Преспа не премине през парламента в Скопие, страната отива на предсрочни избори в края на ноември.
Професор Светас подчертава, че досегашното име „Република Македония“, под което страната е призната от редица държави, е „неприемливо за Гърция, тъй като съдържа териториална и културна заплаха“.
Той отчита историческото българско влияние и връзките с България на населението на Македония, както и борбата между българи и сърби над стремежа да се изгради македонска национална идентичност.
Гръцкият професор обаче предупреждава за засиленото икономическо и културно влияние на Турция в Македония, постигнато след 2008 г.
Кой как разчете резултата от референдума в Македония
„Политико”: Ниската активност в Македония - удар срещу ЕС и Запада
Заев след референдума: Или подкрепа от парламента, или нови избори
Политическа криза в Македония - президентът отказа да подпише името
Ангела Меркел в Македония: Благодаря за куража на Бойко Борисов
Тръмп: САЩ ще подкрепят Македония за членството ѝ в НАТО
Следете ни навсякъде и по всяко време с мобилното приложение на Vesti.bg. Можете да го изтеглите от Google Play и AppStore.
За още актуални новини от Vesti.bg последвайте страницата ни в Instagram.
* Моля, коментирайте конкретната статия и използвайте кирилица! Не се толерират мнения с обидно или нецензурно съдържание, на верска или етническа основа, както и написани само с главни букви!