Македония: Мирните избори ще са равни на победа

Основният въпрос на президентските и местни избори в Македония тази неделя е не толкова кой ще победи, колкото дали страната може най-после да организира избори без проблеми и да напредне към членство в ЕС, коментира Борис Бабич от германската агенция ДПА.

Последният път, когато македонците гласуваха в парламентарните избори през юни, правилата бяха нарушавани, въоръжени банди щурмуваха избирателните секции и един човек бе убит в престрелки, в които бяха ранени осем други.

Около 300 наблюдатели от Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа, чуждестранни дипломати и местни агенции ще следят изборния процес. Освен да избират президент, македонците ще гласуват и за 370 кметове.

С изборите в неделя Македония трябва да докаже, че е узряла  достатъчно като демокрация, за да спечели по-близки връзки с Европейския съюз след като почти не постигна напредък откакто стана кандидатка за членство през 2005 г.

Страната с население 2,1 милиона души е спъвана от бавните реформи в полицията и съдебната система, широко разпространената корупция и свързаното с изборите насилие.

Перспективите на Македония са помрачени най-много от продължаващото етническо напрежение, което доведе страната до ръба  на гражданска война през 2001 г. и което все още заплашва да я раздели на две.

Албанското малцинство, което е около 25% от населението и е концентрирано в северозападната част, започна бунт, за да  спечели повече права.

Споразумението, постигнато с посредничеството на Брюксел, предотврати войната, но остави и двете страни да се чувстват предадени. Албанците казват, че все още са подтискани, а македонците чувстват, че страната им е готвена за разчленяване.

Имаше спорадични  избухвания на насилие в северозападната част, тъй като албанските партии се борят една с друга за надмощие и за възможното място на по-малък партньор в националното правителство.

Миналото лято македонската националистическа  партия ВМРО-ДПМНЕ  на премиера Никола Груевски  спечели голяма победа, напълно маргинализирайки  основните си съперници в славянския блок - социалдемократите.

Сред албанците Демократичният съюз за интеграция  на бившия бунтовнически лидер Али Ахмети излезе победител от бурната битка, за да замени Демократичната партия  на албанците като партньор на ВМРО- ДПМНЕ в правителството.

Последните проучвания на общественото мнение сочат, че ВМРО-ДПМНЕ ще увеличи превъзподството си с победа на своя кандидат Георги Иванов, който събира около 29% подкрепа в президентската надпревара.

Тъй като той почти сигурно няма да спечели на първия кръг, във втория кръг на 5 април  ще се изправи срещу кандидата на социалдемократите Любомир Фръчковски или албанеца  Имер Селмани, които в момента съответно имат подкрепа от 14 и 12 процента.

Местните анализатори казват, че водещите кандидати не предлагат нещо ново в надпреварата си за представителния пост на държавен глава. Вестник  "Време" отбелязва, че западните дипломати са по-многобройни на терена от водещите кампания кандидати.  Последните искат да си осигурят победа, а другите - да осигурят спокоен  изборен ден.

Но дори изборите да преминат спокойно и дори с необходимите реформи в политиката, напредъкът на Македония към членство в ЕС  далеч не е сигурен, тъй като  тя също е заплетена в дипломатически спор за името си със съседна Гърция.

Атина преди една година блокира поканата за членство в НАТО на Скопие, претендирайки за името Македония, което да остане само за за нейната северна провинция.

Гърция вероятно ще наложи вето върху членството на Македония в ЕС, ако не бъде постигнато споразумение между двете страни. Всичко това оставя Македония в опасност от порочен кръг, тъй като без реформи и напредък и сред нарастваща бедност и недоволство нейната крехка стабилност и дори оцеляване може да се  окажат застрашени.