Бш шият босненски сръбски лидер Радован Караджич бойкотира откриването на съдебния процес срещу него в Международния трибунал за военни престъпления в бивша Югославия и съдиите отложиха процеса.
Нито Караджич, нито негов адвокат, който да го представлява, не се явиха в съдебна зала, където днес и утре обвинението трябваше да представи доказателствата си по случая. Съдията прекрати заседанието 15 минути след началото му. Той съобщи, че делото ще бъде подновено утре, но по-късно беше обявено, че някогашният самообявил се "президент на Република Сръбска" и утре няма да се яви в съдебната зала.
Прокурор Хилдегард Юрц-Рецлаф поиска от съдиите да назначат служебна защита, която да представлява Караджич, независимо от това дали той е съгласен, или не.
Караджич, който ще се защитава сам,
протестира по-рано, че не е имал достатъчно време, за да подготви защитата си и поиска още допълнителни десет месеца. Миналата седмица подсъдимият изпрати писмо до съда, в което посочи, че няма да присъства в съдебна зала докато не се подготви.
Радован Караджич е обвинен в геноцид, престъпления срещу човечеството и военни престъпления по време на войната в Босна (1992-1995).
Адмира Фазлич, заточена в босненски сръбски лагер по време на конфликта, присъстваше днес в съдебна зала. "Шокирани сме. Радован Караджич прави за смях света и правосъдието. Той се подиграва с всички", каза тя след като съдията прекрати заседанието.
Адвокатът Горан Петрониевич, член на правния екип на сърбина, заяви, че Караджич иска само да му бъде дадена възможност за справедлив съдебен процес и още 10 месеца за подготовка на защитата.
Караджич няма да се съгласи с евентуално решение да му бъде назначен служебен адвокат, тъй като налагането на неподготвен адвокат против неговата воля също е в нарушение на закона, изтъкна Петрониевич. Той каза, че осемчленният адвокатски екип на защитата и още петнадесетина души от една година обработват материали от 1,1 млн. страници и над хиляда часа аудио и видеоматериали.
Радован Караджич показва
неизчепаема изобретателност и умение за оцеляване
през целия си живот, пишат от Хага кореспондентите на германската агенция ДПА Рашел Леви и Борис Бабич.
Някога малко известен психиатър със склонност към поезия, той се отдава на политически живот, след като излежава присъда за злоупотреби в бивша Югославия.
По времето, когато бившият лидер на босненските сърби е арестуван през 2008 г. след повече от десет години укриване от обвиненията във военни престъпления, той се представя като пътуващия алтернативен лечител и гуру "доктор Драган Дабич".
Днес 64-годишният син на четник, който се е борил и с нацистките окупатори, и с комунистите, трябва да отговаря пред Международния трибунал в Хага по обвинения за участие в най-зверските военни престъпления след Втората световна война.
Караджич, който в очите на много сърби все още е национален герой, ще отговаря по обвинения за участие в масови убийства, насилия и депортации по време на войните на Балканите през 90-те години. Той е привлечен под отговорност за дирижирането на клането в Сребреница през 1995 г., при което силите на босненските сърби избиха 8 хил. мюсюлмански мъже и момчета.
Караджич е роден и отгледан от майка си в малко планинско село в община Шавник в Черна гора, докато баща му излежва присъда като политически затворник. Премества се в Сараево през 1960 г., за да учи медицина, а скоро след това специализира и в Колумбийския университет в Ню Йорк.
Караджич публикува първата си стихосбирка на 23-годишна възраст. По-късно се жени за Лиляна Зелен, психоаналитик от заможно сръбско семейство, с която има две деца - Соня и Александар (Саша).
Първият сблъсък на Караджич с правосъдието става в годините му като психиатър. През 1984 г. той е обвинен, че е използвал пари на белградската болница, в която работи, за своя частна вила в босненския град Пале, на около 30 километра от Сараево. Осъден е на три години затвор, от които излежава 11 месеца.
През същата година той публикува детската книжка "Има чудо, няма чудо", за която получава награда.
Разпадането на Югославия в края на 80-те години се оказва повратна точка в живота на Караджич. През 1989 г. той се прехвърля от медицината към политиката, като основава националистическата Сръбска демократическа партия, целяща да обедини етническите сърби в Босна и извън нея.
Когато Босна провъзгласява независимостта си през 1992 г., избухва гражданска война и Караджич се обявява за президент на босненската Република Сръбска.
През следващите години Караджич, както се твърди, предприема кампания за завладяване на колкото може по-голяма територия, подпомаган от тогавашния командващ силите на босненските сърби Ратко Младич и сръбския президент Слободан Милошевич.
В хода на този процес
десетки хиляди цивилни мюсюлмани и хървати са избити, изтезавани и прогонени от домовете си.
Образът на човека с буйна грива става общоизвестен в целия свят, след като той отхвърля едно по едно всички мирни предложения.
Международният трибунал за военни престъпления в бивша Югославия смята Караджич и Младич за еднакво отговорни за клането в Сребреница и твърди, че той е играл централна роля в обсадата на Сараево през 1992-1995 г., по време на която бяха убити най-малко 10 хил. и ранени около 56 хил. души.
Силният натиск на САЩ кара Караджич окончателно да отстъпи политическия контрол на своите заместници през 1996 г. По това време първото обвинение против него вече е потвърдено в Хага. Но Караджич пуска в действие своя план за бягство.
Следващите 13 години под ново име и променена външност - с дълга сива плитка и гъсто окосмяване по лицето, той успява да се изплъзне от преследвачите си.
Когато властите го залавят в градски автобус в търговската част на Белград през юли 2008 г., става ясно, че всъщност неузнаваемият Караджич е бил в сръбската столица поне от пет години. Той си изкарвал прехраната като алтернативен лечител и се движел свободно навсякъде.
Източник:
ЕПА/БГНЕС
