Mюсюлманите в Сърбия поискаха нова автономия

И збори за създаване на териториална автономия в сръбската област Санджак.

Това поиска от Белград и ЕС председателят на Националния съвет на бошняците в Сърбия Сулейман Углянин.

Русия и Турция си поделят Балканите, ЕС мълчи

Референдумът на Додик може да отвори кутията на Пандора на Балканите

Санджак е историческото име на сръбския югоизточен регион, който граничи с Черна гора, Босна и Херцеговина и Косово. Областта е предимно населена с мюсюлмани бошняци.

Централният град Нови Пазар е наричан „сръбският Истанбул” и е смятан за един от най-ислямизираните градове на Балканите извън Турция.

Искането на Углянин и някои аспекти на скорошната история на Санджак напомнят на ситуацията в Каталуния. Това би могло да събуди обясним страх у Сърбия, че етническото самоопределение може да създаде нова ситуация на отцепване на територии от страната по-малко от 10 години след обявяването на независимостта на Косово.

В бошняшката област през 1991г. е проведен референдум за добиване на статут на автономна територия, който обаче не е признат от Белград. По времето на бивша Югославия, в рамките на Сърбия има две такива територии – Косово и Войводина.

Ottoman volunteers from Novi Pazar preparing to help their brothers in Canakkale. 1915. pic.twitter.com/3lNX4aIEjP

— damir gruda (@dagi4406) October 29, 2017

В края на 90-те първата от двете области, предимно населена с албанци, воюва и постигна независимостта си от сърбите.

Санджака обаче е подминат от тези и по-ранните историческите процеси през 90-те години, при които останалите бошняци също извоюваха своя държава, макар и в рамките на сложната федерация Босна и Херцеговина.

Сега Углянин изтъква резултатите от референдума през 1991 и иска да се определи дата за „изтегляне на сръбската полиция, армия и разузнавателни служби, включително и на съдебните власти от Санджак”.

"Бошняците са чуждо тяло в тази страна, а институциите се наричат сръбска войска и полиция. Държавните органи имат враждебно и дискриминационно отношение към бошняшкото малцинство", смята мюсюлманският лидер.

Moral hinterland. Not just words. Real feelings. Yesterday at Sanjak,Serbia. #DayoftheGirlِ pic.twitter.com/Q7s1FUYh1i

— Gulnur Aybet (@Gulnuray) October 12, 2017

Сръбският министър на отбраната Александър Вулин определи изявленията като провокация, която може да предизвика безредици.

"Сръбската войска не е окупационна, тя е част от всекидневния живот и защитник на нашата страна и начин на живот. И няма как да се изтегли. Ако на някого тя му пречи, това означава, че на него му пречи и самата Сърбия", добави министърът.

"Армията, полицията и съдебните власти ще продължават да се грижат за мира и законността на територията на Сърбия. Те ще гарантират сигурността на всеки един гражданин, без значение от неговата национална или религиозна принадлежност...Сърбия принадлежи на всички граждани. Това нещо никой няма да може да промени чрез омраза", подчерта Вулин.

Изявленията на Углянин идват по-малко от месец след визитата на турския президент Реджеп Ердоган в Нови Пазар. Посещението му се възприе от много анализатори като знак за подкрепа към всички мюсюлмани на Балканите.

#Kosovo creates scnd front for #Serbia in #Sanjak in response to #Belgrade's pressure to build a new #RepublikaSprska inside Kosovo #tit4tat https://t.co/bMavwbBQa9

— Shqiptar Oseku (@oseku) February 23, 2017

Преди седмица пък регионалният парламент в испанската автономна област Каталуния обяви независимост от Мадрид. Испанското правителство обаче побърза да поеме властта в региона и на този етап Република Каталуния не изглежда нещо повече от нереализиран проект.

В Санджак евенутална подобна ситуация би била по-различна. В регионът никога не спирало напълно етническото и религиозно напрежение между бошняците и сърбите.

Отделно от това международни наблюдатели са отчитали, че в много от джамиите се проповядва т.нар. уахабизъм – фундаментална форма на исляма, която едновременно е управляваща идеология на страни като Саудитска Арабия и основа на разбиранията на радикални терористични организации като „Ал Кайда” и „Ислямска държава”.