Европейските ръководители дадоха днес зелена светлина за присъединяване на Хърватия към Европейския съюз (ЕС), като одобриха приключването на преговорите за членство, водени със Загреб от 2005 г. насам, предаде АФП.
На срещата на върха на ЕС в Брюксел европейските лидери приеха декларация, в която се иска да бъдат взети всички необходими решения преговорите за присъединяване с Хърватия да бъдат завършени до края на месеца.
На практика това е равносилно на даване на разрешение за влизане на една страна кандидат в ЕС, отбелязва АФП.
Подписването на договора за присъединяване би трябвало да стане преди края на годината,
се уточнява в декларацията, приета от европейските ръководители.
В текста се настоява Хърватия да продължи усилията си за реформи, специално по отношение на съдебния сектор и основните права.
За да се уверят, че Загреб ще спази обещанията си до ратифицирането на договора и по искане на страни като Франция, държавите от ЕС са предвидили прилагане на
механизъм за наблюдение,
поверен на Европейската комисия (ЕК).
След подписването на договора, което се очаква да стане в средата на декември, ще бъде организиран референдум в Хърватия, а след това 27-те страни членки ще се произнесат на свой ред за присъединяване на Загреб по парламентарен път или чрез референдуми.
Ако процесът се развива нормално,
Хърватия може да стане 28-тата страна член на ЕС от 1 юли 2013 г.,
според пожеланието на Европейската комисия, посочва АФП.
На 10 юни ЕК реши да предложи на Съвета на министрите на ЕС да бъдат затворени и последните четири глави от общо 35 в преговорите с Хърватия за присъединяването й към съюза и така даде зелена светлина за приемането на страната от 1 юли 2013 г.
Хърватия ще стане втората страна, произлязла от бивша Югославия, която се присъединява към ЕС, след Словения през 2004 г.
Преговорите с Хърватия от дълго време буксуваха заради глава "Правосъдие".
ЕС изискваше от Заграб да отбележи напредък в областта на борбата срещу корупцията, преследването на военнопрестъпници и сътрудничеството с Международния трибунал за военните престъпления в бивша Югославия, както и да извърши реформа в правосъдието, която да осигури независимост на магистратите.
