Гръцката мъка след 8 години криза в числа

П отреблението на гърците е паднало с 32 милиарда евро по време на тежките години на кризата, а националната статистика отчете, че икономиката на Гърция е навлязла в рецесия през 2009 г. и е останала в това състояние до 2016 г., пише в. "Вима". 

За осем години, в които гръцката икономика се намира в рецесия, доходите и потреблението на жителите на южната ни съседка са спаднали с десетки милиарди евро.

След 3 години: Гърция се връща на финансовите пазари

Гръцка телевизия: Стандартът е по-висок в България

Зад числовите изражения реално стои спадът на стандарта на живот в страната и все по-трудната ситуация, в която много гърци са се оказали и продължават да се оказват през кризата.

Общото потребление в страната е спаднало с 32 милиарда евро на година от 2009 година насам, отчита в. „Вима”.

REVEALED: How the EU bank has made £7.2BILLION profit from Greece’s financial crisis https://t.co/nMlmJlRk3u pic.twitter.com/0uQdDUhM3Z

— Daily Express (@Daily_Express) October 11, 2017

В последните години свиването в разходите започна  да засяга основни стоки като храните. Общо потреблението е спаднало от 120 милиарда годишно до 116 милиарда само между 2014 и 2016, като се има предвид умерена стабилизация на икономическото положение в този период.

Свитото потребление води  и до неспирни негативни тенденции в размера на брутния вътрешен продукт на страната.

Greece is back, leaving behind, not only the crisis, but also the economic model that led us to it.

— Alexis Tsipras (@tsipras_eu) October 16, 2017

Положението е било същото и през първата половина на 2017, като домакинствата остават „уплашени и притиснати от кризата”, пишат анализаторите.

Свитото потребление и несигурността на гърците логично се дължат на намалелите им доходи. Общият спад е с 24 млрд. евро на година за периода 2010-2016.

През 2010г. населението в страната е получило 82 милиарда евро в заплати. През 2015 и 2016 общата сума вече е 58,3 милиарда.

 Допълнителна спирачки за потреблението са били съпътстващите кризата повишаване на данъци, загубите на доходи от приватизацията, несигурността и липсата на доверие на хората в капиталовата система.