Дъщерята на Караджич – кандидат за депутат в Босна

С оня Караджич-Йовичевич –дъщерята на обвиняемия в Хага за военни престъпления бивш лидер на босненските сърби и президент на Република Сръбска – Радован Караджич, е сред кандидатите за депутат в парламента на Република Сръбска.

Тя издигнат от Сръбската демократическа партия (СДП) – бившата партия на баща ѝ, и оценките са, че тя със сигурност ще влезе в парламента на РС.

Днес в Босна и Херцеговина се провеждат общи избори. Над 3,2 млн. избиратели ще гласуват за членове на тричленното председателство на страната, за централен парламент и парламенти в двете съставни части на страната – Мюсюлманско-хърватската федерация и Република Сръбска.

Трябва да бъдат избрани още президент и двама вицепрезиденти на Република Сръбска, а в Мюсюлманско-хърватската федерация гласоподавателите ще гласуват и за регионални парламенти в 10 босненски кантона.

За участие в изборите са се регистрирали 65 политически партии, 24 коалиции и 24 независими кандидати. Така в кандидатските листи фигурират цели 7748 имена, от които гласоподавателите трябва да изберат над 500 служители, съобщиха информационните агенции.

Всички партии в Босна и Херцеговина са съгласни, че е необходимо да се извършат промени в конституцията, но имат различни виждания в каква посока да са те. Босненските сърби искат независима държава. Босненските мюсюлмани искат по-централизирана държава. Босненските хървати биха искали също да имат своя мини държава в рамките на Херцеговина.

Основни съперници в Република Сръбска са президентът Милорад Додик и опонентите му от новосъздадената коалиция Съюз за промени, обединени около СДП, която управляваше по време на войната, а днес продължава да възхвалява Радован Караджич. Додик изгради кампанията си върху обещания за независимост и руска подкрепа, а СДП обвинява администрацията му в корупция.

В босненската Хърватско-мюсюлманска федерация съперници са управляващата Социалдемократическа партия, новата партия Демократиечн фронт и Партията на демократичното действие.

Страната е в постоянна политическа криза, в основата на която са междуетническите спорове и която практически блокира от 2006 г. функционирането на централните институции на страната, отговарящи най-вече да подготвят страната за присъединяване към ЕС. Слабата местна икономика допълнително бе разклатена от безпрецедентните наводнения, засегнали страната през май, предизвикали щети на стойност два милиарда евро или 15% от БВП. Безработицата засяга около 44% от населението на Босна и Херцеговина и 18% от нейните 3,8 млн. жители живеят под прага на бедността. Страната бе разтърсена през февруари от бурни демонстрации срещу властта. Демонстрантите подпалиха правителствени сгради в пет града, както и сградата на президентството на страната в Сараево. В двете съставни части опозицията разчита на това социално недоволство, за да вземе властта.

Върховният представител на международната общност и други представители на международната общност в Босна и Херцеговина призоваха гражданите да излязат на изборите и да „гласуват за бъдещето“.