Да бъдеш или да не бъдеш

В Белград вчера приключи Конференцията на НАТО за стратегическо военно партньорство под наслов "След Лисабон: осъществяване на промяната".

След като в обществеността се заговори, че форум на НАТО ще се състои в столицата на Сърбия, върху властите в Белград се посипаха огън и жупел. Особено заради това, че форумът се провежда почти на годишнината от края на бомбардировките на НАТО срещу СР Югославия.

Най-шумни бяха, както можеше да се очаква, представителите на Демократическата партия на Сърбия (ДПС) и Сръбската радикална партия (СРП), които и преди, и по време на конференцията организираха протестни митинги в Белград.

Също така някои неправителствени организации и сдружения на граждани изразиха недоволство по повод форума, смятайки, че

Сърбия не трябва да става член на НАТО, тъй като алиансът бомбардира Република Сръбска и СР Югославия.

Впрочем, според всички проучвания на общественото мнение, мнозинството от гражданите не желаят Сърбия да влиза в НАТО.

Реално Сърбия би имала многобройни ползи от членството в Северноатлантическия съюз и не би останала "самотен остров в областта на сигурността", обкръжен от членки на НАТО.

Но това е, когато всичко се разглежда рационално. От емоционален ъгъл трябва да се каже, че те все пак бомбардираха Сърбия в продължение на 78 дни. Всички си спомнят за жертвите, мазетата, убежищата, воя на сирените, бомбите с обеднен уран, както и за треперенето на земята след детонациите. Гражданите

не искат и няма да забравят.

И не трябва да забравят.

Обясненията за предимствата на това членство биха могли да намалят негативните емоции към тази организация, но не и да ги неутрализират напълно, което се опитва да направи властта.

С протестите през изминалите няколко дни Демократическата партия на Сърбия и радикалите се опитаха да използват негативната емоция на гражданите против НАТО и да се представят за защитници на националните интереси.

Според отзива, който имаха, те не успяха. Да не се лъжем, това не означава, че гражданите приемат членството в НАТО, а по-скоро им е дошло в повече "използването" за получаване на дневни политически дивиденти.

До известна степен това напомня и на протестите заради ареста на Ратко Младич. Те не бяха толкова масови, колкото се очакваше, макар мнозинството от гражданите да бяха против предаването на Ратко Младич.

Представители на Демократическата партия на Сърбия заявиха, че провеждането на военната конференция в Белград е ясен знак, че

сръбските власти искат по "прикрит начин да вкарат" държавата във военния съюз.

Същевременно около 100 функционери и привърженици на радикалите протестираха пред сградата на президентството и се опитаха да предадат на президента Борис Тадич протестно писмо, но полицията им попречи, при което се стигна до спречкване и бутане между демонстрантите и полицията.

Ако гражданите решат да накажат властта, това вероятно ще бъде заради икономическите проблеми.