М осква отвори нов фронт на Балканите с насочени усилия към засилването на македонската политическа криза. Целта е не само да се намалят перспективите на Македония за влизане в НАТО и ЕС, но и дори още по-застрашително, Балканите да се превърнат в конфликтна зона, която изобразява слабостите на Запада, както и да се засили руското влияние в региона, пише Януш Бугайски от Центъра за анализ на европейските политики (CEPA).
Македонски медии: Албанци масово вадят български паспорти
Юнкер: Ако ЕС се разпадне, на Балканите ще има война
Хиляди на протест в Македония при посещението на ерокомисаря Хан
Когато Югославия започна своето изпълнено с насилие разпадане през 1991 г. основната опасност за регионалната стабилност беше потенциалният конфликт за Македония, който да се разшири и в няколко съседни държави. Двадесет и шест години по-късно възможността за по-широк конфликт, тръгващ от Македония, отново надвисва над Балканите.
Македонският президент Георге Иванов ускори последната вътрешна криза като блокира образуването на правителство на Социалдемократическата партия (СДСМ). След последните избори през декември СДСМ успя да сглоби жизнеспособна коалиция с албанския си партньор – Демократичният съюз за интеграция (ДСИ). Ако решението на Иванов не бъде отблокирано от парламента, то кризата ще се задълбочи и ще приеме етническо измерение, смята Бугайски.
Иванов се противопостави на албанската платформа – споразумение, подписано от трите албански партии и съдържащо специфични условия за влизане в управлението. Основните му елементи са признаването на албанския като втори официален език и равно разпределение на властта в регионите на страната между етносите, включително и в западните области на Македония, където преобладават албанците.
В същото време ВМРО-ДПМНЕ не иска да губи контрол върху правителството, тъй като нейните лидери могат да се изправят пред криминални обвинения. Но без албанския си партньор ДСИ бившите управляващи няма достатъчното мнозинство за формиране на нов кабинет.
Съществуват два основни риска от създаване на конфликт – политическо разделение между славянските македонци и етническо поляризиране между македонци и албанци. В най-опасния сценарий албанските лидери могат да изоставят планираната коалиция и да потърсят други решения като териториална федерализация, ако политическата безизходица продължи.
А ВМРО-ДПМНЕ се опита да отвлече вниманието от разследванията за злоупотреби, предупреждавайки, че албанската платформа ще разруши националното единство и държавата Македония. От партията също така твърдят, че албанският премиер Еди Рама, който беше домакин на подписването на платформата в Тирана, се намесва във вътрешните работи на Македония и преследва програма за Велика Албания. И тук Москва излиза на сцената.
За Кремъл Македония осигурява още една важна база за разширяване на националните конфликти на Балканите и увеличаване на антизападните настроения. Засилената руска пропагандна офанзива съдържа две основни послания, които могат и да са противоречиви, но целят да се харесат на различни публики.
За своите собствени граждани и партньори като Сърбия и Гърция, руските власти обявяват Македония, Босна и Херцеговина и Косово за американски „проекти“, целящи да служат на натовските интереси. И трите държави са сочени като изкуствени и временни конструкции.
Едновременно с това, за да се хареса на македонската публика, Москва твърди, че в Скопие се извършва антинационален преврат, насочван от САЩ на милиардера Джордж Сорос. Дори още по-застрашително, според руската пропагандна машина Вашингтон подкрепя разделянето на Македония и Сърбия и създаването на т. нар. Велика Албания.
По този начин Кремъл се представя като защитник на македонската нация в борбата с албанския национализъм и ислямизма
Това може да стане самореализиращо се пророчество, ако албанските партии бъдат изключени от правителството, докато двете големи македонски политически сили продължават да се дуелират, блокирайки всякакъв напредък на страната към ЕС.
Евентуален конфликт в Македония може рязко да ескалира и да обхване както Албания, така и Косово. Да доведе до промяна на сръбската политика и потенциално да въвлече членките на НАТО като България, Гърция и Турция.
Всяко искане за територия от една от страните ще ускори ревизионистките искания на другите с потенциал за открито насилие, предупреждава Бугайски.
