М акедонските политически лидери не успяха да постигнат окончателно споразумение за разрешаване на политическата криза в страната на маратонски преговори в Брюксел, водени с посредничеството на ЕС, предаде Ройтерс.
На 2 юни ЕС договори споразумение за предсрочни парламентарни избори в Македония, но малко подробности станаха известни тогава. Политическата безизходица след твърдения за масови злоупотреби на правителството породи опасения за нестабилност в Македония, която бе на ръба на гражданска война през 2001 г., посочва Ройтерс.
Европейският комисар по разширяването Йоханес Хан покани лидерите на четирите най-големи партии на разговори в Брюксел, за да опитат да оформят споразумение за излизане от кризата.
Продължилите 12 часа преговори, в които се включи и американският посланик в Македония, обаче не постигнаха резултат.
„Разговорите бяха открити и изчерпателни, но все още не са довели до окончателно споразумение. Европейският съюз призовава всички партии – в интерес на страната и гражданите, да намерят без отлагане траен политически компромис и да направят конкретни предложения за тази цел, основавайки се на вече постигнатото споразумение в Скопие на 2 юни“, се казва в изявление на ЕС.
ЕС посочи, че ангажиментите за реформи, поети на 2 юни, трябва спешно да бъдат приложени. „Това е крайно необходимо за страната, за да напредне по пътя на евроатлантическа интеграция“, посочи ЕС, визирайки
кандидатурите на Македония за членство в ЕС и НАТО, които са блокирани заради дългогодишния спор с Гърция за името на Македония.
ЕС посочи, че остава на разположение за посредничество в по-нататъшни разговори.
В преговорите за преодоляване на политическата криза в Македония участват четирите най-големи партии – управляващите ВМРО-ДПМНЕ и Демократичен съюз за интеграция, и опозиционните Социалдемократически съюз на Македония и Демократична партия на албанците. Те са представени от своите лидери Никола Груевски, Али Ахмети, Зоран Заев и Мендух Тачи.
На 2 юни Хан каза, че македонските политически лидери са се договорили за „един вид преходен период“ и предсрочни избори, които да се произведат не по-късно от края на април 2016 г. След девет години на власт премиерът Никола Груевски е подложен на натиск от януари, когато лидерът на опозицията Зоран Заев започна да представя записи от подслушани разговори, които говорят за силен правителствен контрол над медии, съдилища и произвеждане на избори. Западът посочи, че записите повдигат
много въпросителни за демокрацията в бившата югославска република.
Заев твърди, че правителството е подслушвало незаконно 20 хил. политически фигури, журналисти и съдии, както противници, така и съюзници.
Правителството твърди, че записите са направени от чуждестранна разузнавателна служба, която работи със Заев, за да свали правителството. Лидерът на опозицията бе обвинен в „насилие“ срещу държавата.
много студено остава времето и в неделния ден 🥶" />
* Моля, коментирайте конкретната статия и използвайте кирилица! Не се толерират мнения с обидно или нецензурно съдържание, на верска или етническа основа, както и написани само с главни букви!