Байдън тепърва ще трябва да решава проблемите на САЩ в Афганистан

Н а фона на новинарския поток около щурма на Капитолия във Вашингтон и втория импийчмънт на Доналд Тръмп, тема като войната в Афганистан трудно привлича внимание. Вероятно осъзнавайки това, редица регионални сили – в това число Пакистан и Иран, засилват влиянието си в региона, за да имат предимство в бъдещите отношения с администрацията на Джо Байдън.

А новоизбраният президент на САЩ ще има много работа в Азия, като Афганистан ще представлява голямо предизвикателство.

Щурмът на Капитолия във Вашингтон доведе до напрежение в Близкия изток

Като цяло в САЩ има засилени разговори относно бъдещите американски ангажименти в Кабул и съществува убеждението, че военните сили ще бъдат изтеглени, както беше предвидено още от времето на Барак Обама. Забавянето с години е най-вече заради усложнената обстановка в Афганистан и региона, като САЩ не могат да си позволят изтегляне без подсигуряване на интересите си – Афганистан има стратегическо разположение както спрямо Китай, така и относно Иран.

Последните събития отново поставят въпросителна кога и дали наистина ще има осезаемо намаляване на американските войници и международните контингенти на НАТО, в това число българският. 

Нарастващата през последните седмици несигурност по отношение на мирните преговори с талибаните, серията от убийства и очакваното изтегляне на американските войски повишиха напрежението в Афганистан до такава степен, че накара президента Ашраф Гани да изяви желание да се оттегли, а властта да се поеме от временното правителство.

Според някои наблюдатели, този ход ще предложи по-голям шанс за уреждане на политическо решение на 19-годишната война в Афганистан и прекратяване на безмилостното кръвопролитие, като се има предвид, че талибаните отказват да признаят правителството на Гани за легитимно.

От друга страна има опасения, че от ситуацията могат да се възползват  политици, желаещи да спечелят дял от властта. Гани нееднократно настояваше, че ще остане на поста си през целия си петгодишен мандат и ще приключи мирните преговори, но новият кръг от преговори, които постигнаха почти нулев напредък от началото на миналия септември, блокира тази седмица, тъй като двама от водещите преговарящи от делегацията на талибаните, не успяха да се върнат към преговорите в Катар след посещение в Пакистан.

Progress stalls in Afghan peace talks as sides ‘await Biden’ https://t.co/rGMUZbYdBa #ArianaNews #ATNNews #AfghanNews #AryanaNews #ATN #News #Afghanistan #Peace #Doha #Negotiators #US #Biden pic.twitter.com/WaC5VBgrSv

— Ariana News (@ArianaNews_) January 14, 2021

Говорителят на движението катарската столица Доха, където талибаните разполагат с единственото си представителство, написа в социалната мрежа Туитър, че преговарящите екипи все още работят по изготвянето на основен дневен ред за преговорите.

Делегатите на преговорите от правителството в Кабул обаче заявиха, че процесът е допълнително забавен от необяснимото отсъствие на двамата водещи преговарящи от страна на талибаните - Абдул Гани Барадар и Абдул Хаким Ишакзай. Барадар е един от основателите на движението на талибаните и прекара осем години в затвор в Пакистан, но беше освободен през 2018 г. по искане на САЩ, за да участва в мирния процес, заради влиянието, което има над организацията. 

Исторически, Пакистан има огромно влияние в политическите процеси в съседен Афганистан, което е ставало причина за редица трусове в Кабул и дипломатически и разузнавателни скандали между Исламабад и западните му партньори. Ролята на Пакистан в сегашния мирен процес обаче придоби ново значение през последните няколко седмици.

Страната отдавна заявява, че подкрепя преговорите и се стреми към установяването на стабилност в Афганистан. Но страната също така е домакин на избягали талибански лидери от години и приютява различни антиафганистански милиции, които действат по дългата и трудна за охраняване граница. Проблем за САЩ е и ролята на Иран в Афганистан, която се засили през изминалата година.

Иранците имат огромна афганистанска диаспора на своя територия още от времето на талибанския режи през 1990-те и Техеран използва това в своя полза – както с изпращане на афганистанци в подкрепа на сирийския режим, така и за да влияе върху процесите в Афганистан. През последната година се появиха разследвания, според които Иран е давал средства и предоставял обучение на фракции сред талибаните, с идеята да засилят натиска върху чуждестранните сили в Афганистан. Това стана една от причините администрацията на Тръмп да налага санкции върху Техеран.

The #MaximumPressure campaign extended far beyond Iran. We fought Tehran's malign influence all over the region, from Afghanistan to Yemen. pic.twitter.com/q0iAWzTONV

— Secretary Pompeo (@SecPompeo) January 13, 2021

Допълнително усложнява ситуацията за афганистанското правителство крайният срок за намаляване на американските войски в Афганистан от 5000 до около 2500 войници. Това беше основното искане на талибаните, които подписаха отделна сделка за това с Вашингтон през февруари 2020. Администрацията на Тръмп смята изтеглянето на войници от Афганистан за основна цел по време на изтичащия мандат на Доналд Тръмп, като очакванията са, че и идващата администрация на Байдън ще продължи този ход.

Един от основните проблеми, произлизащи от това, е че намаляването на въоръжените сили може да отнеме на афганистанското правителство един от основните му козове за натиск върху преговорите. Позицията на Гани вече беше отслабена, когато той се съгласи да освободи около 5000 талибани под натиска на САЩ за изпълнение на февруарския пакт.

Представители на Пентагона заявиха на 12 януари, че се очаква съкращаването на въоръжените сили да продължи по план, въпреки че в Конгреса се противопоставя на това. Влезлият неотдавна в сила законопроект за отбраната забранява на правителството на САЩ да използва средства, за да плаща, без „цялостна междуведомствена оценка на рисковете и въздействията“ от оставянето на минимално американско военно присъствие в страната.

Друг препъни камък в преговорите е продължаващото високо ниво на атаки на талибаните. Наскоро поредица от целенасочени убийства, включително стрелби, коли-бомби и взривове, поставени на превозни средства, доведе до смъртта на няколко десетки граждански и демократични активисти, журналисти, държавни служители и други. Никой още не е поел отговорност за тази смъртоносна серия, но афганистанските власти обвиниха талибаните за нападенията. Американските военни представители отправиха същите обвинения миналата седмица.

Залмай Халилзад, специалният пратеник на администрацията на Тръмп за афганистанските мирни преговори, имаше изключително напрегнато посещение в региона през изминалата седмица, провеждайки срещи в Пакистан и Катар, както и в Кабул в опит да осигури оцеляването на споразумението между САЩ и талибаните, и настоява за прекратяване на огъня в цялата страна, което да придружава преговорите в Доха. Халилзад се срещна с различни политически лидери и дипломати в Афганистан, но Гани отказа да проведе среща с него.

Президентът, подобно на много афганистанци, се почувства предаден от щедрите условия на сделката с талибаните, за сключването на която голяма роля има именно Халилзад. Според публикации в местни медии, ходовете на специалния пратеник на Вашингтон се считат за прекалено настойчиви за бързо уреждане на проблема между афганистанците, особено на фона на съобщенията.

Миналата седмица Халилзад призова двете страни да намалят насилието, но направи впечатление, че не обвини талибаните за скорошните целенасочени атаки. Показателно е също, че лидерът на американската дипломатическа мисия в Афганистан, Рос Уилсън, заяви на 13 януари, че САЩ не настояват за ново правителство.

Самият Уилсън стана обект на неуспешна атака от страна на афганистанския клон на „Ислямска държава“, осуетена от афганистанското разузнаване. Този случай обаче подчертава още повече колко проблеми остават за решаване преди изтегляне или съставяне на временно правителство. 

(4/4) We have not advocated, and the United States is not advocating, an interim government. The outcomes of Afghanistan Peace Negotiations are up to Afghans & we believe those outcomes should reflect the wishes & aspirations of the Afghan people.

— Chargé d’Affaires Ross Wilson (@USAmbKabul) January 13, 2021

Абдула Абдула, ръководител на правителствения съвет за мир и помирение и отявлен политически опонент на Гани, от месеци заявява, че ще бъде отворен за създаването на временно правителство, ако това ще помогне на перспективите за мир. Абдула беше и главният съперник на Гани за президентския пост през последните две изборни кампании.

Вътрешните противоборства в Кабул стават още по-явни, след като някои официални служители и експерти призоваха временното правителство да се използва само в краен случай. Едно от най-големите опасения се отнасят до това как ще се отрази едно временно правителство за крехките демократични постижения, постигнати, след като талибаните бяха свалени от власт през 2001. Според последните проучвания, афганистанците не подкрепят създаването на временно правителство в този момент, тъй като няма гаранции, че то може да сложи край на войната.

И докато споровете около щурма на Капитолия във Вашингтон на 6 януари от симпатизанти на Тръмп продължават, куршумите отново се чуват във все повече райони на Афганистан. На 14 януари Езатула Бик, член на провинциалния съвет в западната провинция Гор, беше убит при сблъсъци със силите на Националната дирекция за сигурност. Престрелките избухват, след като полицейските сили се опитаха да арестуват Бик, който е заподозрян в убийството на журналист и заместник управителя на провинциалния съвет. 

Събитията в провинция Гор са сигнал, че местните политици, някои от които имат малки лични армии от бодигардове и милиции, започват да се възползват от хаоса заради изтеглянето на САЩ и неуредените сметки с талибаните и страховете, че правителството няма да се справи.

А Афганистан остава една от най-важните теми за американския Конгрес и общество и въпреки нежеланието на Пентагона, има все повече гласове за изтегляне.

Много вероятно Байдън също ще се занимава отблизо с Кабул, където действията на Вашингтон са определяни от американските медии като най-продължителната война на Съединените щати. 

Защо Байдън ще наблюдава отблизо Египет и Персийския залив

Какви са обещанията към арабски страни за отношения с Израел

Нова война в Африка, хиляди бежанци

Русия задава нов тон в геополитическата надпревара с база в Судан