Армения отбелязва един век от геноцида

А рменците отбелязват днес 100-годишнината от клането, отнело живота на 1,5 млн. техни предци в Османската империя, независимо от критиките на Турция, която продължава да отхвърля думата „геноцид“, предаде Франс прес. За възпоменателната церемония край паметника на жертвите на арменския геноцид в Ереван се очакват

няколкостотин хиляди души. 

Сред поканените са руският президент Владимир Путин и френският му колега Франсоа Оланд. 

Внушителният паметник, състоящ се от 12 базалтови плочи, подредени в кръг около вечен огън, и 44-метров обелиск, символизиращ възраждането на арменския народ, е открит през 1967 г., две години след големи демонстрации в Ереван, на които за първи път се настоява за признаване на геноцида. 

Преди тези небивали по мащаб прояви в Армения – тогава една от 15-те републики в СССР – кланетата са наричани

„Голямата катастрофа“. 

„Геноцидът на арменците е не само трагедия на народа ни, но и престъпление със световни измерения срещу цивилизацията и човечността“, подчерта арменският президент Серж Саркисян дни преди възпоменанията. 

Около милион и половина души са избити системно между 1915 и 1917 г., последните години на Османската империя.

Трагедията е призната за геноцид от десетина страни. 

Турция – наследничка на Османската империя – обаче изобщо не е съгласна с данните на Ереван и твърди, че при гражданска война, съчетана с глад, са намерили смъртта си между 300 и 500 хил. арменци и още толкова турци. 

Анкара предизвика полемика, насрочвайки тази година

честването на стогодишнината от битката при Галиполи – годишнина, отбелязвана по традиция на 25 април, за 24 април –

деня, когато арменците ще почетат жертвите на геноцида. 

През февруари 1915 г. френско-британска флотилия опитва да атакува Дарданелите, за да превземе Истанбул – столицата на Османската империя, която по онова време е съюзник на Германия. След като щурмът им е отблъснат през март, съюзниците дебаркират на 25 април в Галиполи. След девет месеца убийствена окопна война, довела до над 400 хил. убити или ранени в двата лагера, те обаче са принудени унизително да отстъпват. 

Въпреки тази победа Османската империя, която вече е в сериозен упадък, завършва войната в лагера на губещите.

Битката при Галиполи обаче е станала символ на съпротивата, довела до създаването на съвременната турска република през 1923 г.

Нейният основател Мустафа Кемал, който командва полк по време на битката, си е спечелил тогава славата на национален герой. 

На 24 април 1915 г. хиляди арменци, заподозрени във вражески действия срещу централното правителство на Османската империя, са арестувани в Истанбул. Повечето от тях впоследствие са екзекутирани или депортирани. 

Възпоменателни церемонии са организирани от арменската диаспора на много места по света – от Лос Анджелис до Стокхолм и от Париж до Бейрут. 

Скромна проява за отбелязване на стогодишнината е планирана за днес и в Истанбул. 

Арменската православна църква канонизира избитите милион и половина жертви.