Защо се срещат Ким и Тръмп, ще има ли война

П рез май месец се очертава да има двустранна среща на най-високо ниво между КНДР и САЩ, в рамките на която да се проведат преговори за ядрената програма на Пхенян и американското военно присъствие на южната граница на режима.

Предишните няколко американски администрации (от Бил Клинтън насам) не успяха да спрат напредването на корейската ядрена програма и оставиха Пхенян с впечатлението, че американците са по-страшни на думи, отколкото на дела.

Доналд Тръмп ще се срещне с Ким Чен-ун

Тръмп за безпрецедентен мир със Северна Корея

Този път обаче е различно; Ким Чен Ун има сериозни причини да смята, че Доналд Тръмп не блъфира и останалите държави в региона също вече се държат сякаш опасността от война е съвсем реална. Има няколко причини севернокорейският диктатор да взима американския президент насериозно и да е готов на преговори:

- Американският флот и американските сухопътни сили постепенно, но значително увеличиха присъствието си около и на Корейския полуостров в последната една година.

- Тръмп неприкрито нареди изготвянето на сценарий за военна интервенция.

- Най-надеждният съюзник на КНДР в лицето на Китай, също се въвлече в налагането на санкции, приемайки хипотезата, че заплахата от избухване на пълномащабна война в непосредствена близост е реална; след като повече от десетилетие Китай беше пречка пред налагането на пълни санкции, тъй като не искаше да дестабилизира режима.

- Дори след като срещата бе обявена, Доналд Тръмп назначи нов държавен секретар, Майк Помпео, който неотдавна публично е изказвал убеждението, че режимът в Пхенян трябва да бъде свален.

Защо Тръмп смени Тилърсън с Помпео

Знаците за уволнението на Тилърсън - Иран и Северна Корея

Разбира се, Ким не е в безпомощно положение. На теория, севернокорейската артилерия все още държи като заложник 25-милионния Сеул. Има обаче няколко причини Ким да не иска да прибягва до тази опция:

- Изправността на артилерийските установки насочени срещу Сеул е съмнителна.

- Не е ясно колко точно е голям шансът американците да прихванат и неутрализират севернокорейските способности преди да са нанесли значителни щети.

- Ким не е луд и маниакален войнолюбец, който иска да изпепели Америка, както си мисли западната публика. Той е изключително рационален и премисля всеки ход, като се стреми с всички средства единствено да запази властта на семейството си и много добре знае, че ако пълномащабна военна ескалация се случи, това при всички положения ще бъде краят на режима.

Затова Ким Чен Ун е готов не само да седне на масата, но и да направи значителни отстъпки, без да иска особено много в замяна. Реалистично, не би могло да се говори за пълна денуклеаризация. Ким си е научил уроците от Ирак, Либия и Украйна – когато си изправен срещу големите държави, суверенитетът и договорите не означават нищо, ако нямаш ядрено оръжие.

Напълно възможно е обаче да приеме мораториум върху ядрените опити, временно затваряне на реактора, мораториум върху изстрелването на балистични ракети и наземните тестове на двигатели за тях; като спазването на тези обещания бъде подложено на някаква форма на теренна инспекция.

За да извлекат максимална полза от ситуацията, Тръмп и неговите съветници трябва да съблюдават следните условия:

- Да поискат от режима в Пхенян да потвърди официално срещата. В медиите в Северна Корея засега се казва само, че Южна Корея е инициирала срещата и САЩ са приели, но желанието на Ким да участва не е изрично заявено. Това е начин за него да си остави вратичка за завой и отмяна на срещата в последния момент. Преди да се уговори конкретно място и дата, американците трябва да поискат ангажиментът на Пхенян първо да се оповести публично в КНДР.

- Да бъдат готови да напуснат преговорите във всеки момент. Ако не може да се стигне до добра сделка, по-добре е сделка да няма. Тръмп не би искал да се оплете в същата примка, в която се оплете Обама с Иран – т.е. да заложи твърде много на тези преговори и независимо каква сделка му предложат, да се окаже заинтересуван да поддържа пред себе си и другите лъжата, че сделката е добра, само и само за да не излезе безславно от ситуацията.

- Да приемат реалността, че спазването на едно евентуално споразумение ще трае само толкова, колкото трае непосредствената заплаха от война. Чрез твърда дипломация и постоянна бойна готовност в региона, те трябва да поддържат у Пхенян страха от интервенция.

Каквото и споразумение да постигнат (ако изобщо постигнат) Вашингтон и Пхенян, то няма да е перфектно. Въпреки това, разговорите са важно и обнадеждаващо събитие за всички в региона, за които войната би означавала огромна човешка трагедия. И странно или не, стратегията на „максимален натиск” работи – поне засега.

Следете ни навсякъде и по всяко време с мобилното приложение на Vesti.bg. Можете да го изтеглите от Google Play и AppStore.

За още актуални новини от Vesti.bg последвайте страницата ни в Instagram