С лед нахлуването на Турция в Сирия, немислимата някога перспектива за пряк сблъсък между турски и американски войници, стана тревожно реална, пишат Ерик Еделман* и Джейк Съливан** в коментар, публикуван в „Политико“ (Politico). Настоящата битка на Турция с подкрепяните от САЩ кюрдски войски в северната сирийска територия Африн е достатъчно дестабилизираща.
Истинският риск обаче ще дойде, ако турският президент Реджеп Тайип Ердоган изпълни обещанията си да продължи към контролирания от кюрдите и патрулиран от американците град Манбидж.
Единственият начин да се предотврати конфликта е американските политици да предприемат ясен и твърд подход към Турция сега, преди нещата да се влошат.
Ердоган към САЩ: Не сте получавали османски шамар
Тръмп направи опит да озапти Ердоган
Ердоган: Който се изпречи на пътя ни, ще бъде унищожен
Заплахите на Ердоган към американските сили в Манбидж – Ердоган заяви, че ще бъде принуден да ги „погребе“ и предупреди, че въпреки, че „те ни казаха: „не идвайте в Манбидж“, Турция „ще дойде в Манбидж“ – могат безвъзвратно да увредят градения с десетилетия съюз между Турция и САЩ.
Той вече е под заплаха заради задълбочаващия се авторитаризъм на Ердоган, флиртовете с Русия и конфликтните интереси в Сирия. Необходимо е едно ясно американско заявление, че това е недопустимо, за да бъде предотвратена една евентуална американско-турска война и да се запази надеждата за една функционална връзка между двете страни.
За съжаление до този момент
какофонията от смесени американски послания, съчетана с отдавнашната тенденция на внимателно отношение към Турция, убеди Ердоган, че Вашингтон разглежда отношенията си с Анкара като твърде важни, за да се провалят.
Това само увеличава апетита му да рискува и по този начин възможността за конфликт. Анкара трябва да бъде накарана да разбере тежките последствия от нападение над Манбидж, а Вашингтон трябва да е готов да ги реализира.
Турски сухопътни войски влязоха в Сирия
Турската армия даде първа жертва в "Маслинова клонка" в Сирия
Макар и безразсъдна, една атака на Турция срещу Манбидж ще бъде в съответствие с обичайното незачитане от страна на Ердоган на съюза, който обвързва САЩ и Турция от 1950 г. насам. При управлението на Ердоган, Турция извърши едно от най-големите усилия за избягване на международни санкции, спонсорирани от САЩ, тези срещу Иран.
Турски медии публикуваха карти на тайни американски бази в Сирия. Анкара арестува американски пастор, служител на НАСА и двама турски служители на Държавния департамент на САЩ с фалшиви обвинения и ги държи като де факто заложници на Ердоган. Миналата пролет авторитарното беззаконие на Ердоган се прояви на американска земя, когато бодигардовете му нападнаха протестиращи във Вашингтон. Сега Турция купува най-съвременна въздушна и противоракетна от Русия система (която ще е несъвместима със системите на НАТО) и атакува американските партньори в Сирия, представяйки се като част от героичната съпротива на страната срещу американския империализъм.
Американският отговор на тези провокации се ръководи от надеждата, че третирането на Турция като добър партньор в крайна сметка ще убеди Ердоган да се държи наистина като такъв.
Неспособността на настоящата администрация на САЩ да комуникира ясно американските позиции, прави нещата още по-лоши.
Липсата на ясни послания от администрацията на Тръмп само засилва убеждението на Ердоган, че САЩ няма да го предизвика съзнателно.
Вашингтон трябва ясно и точно да посочи последствията, които ще настъпят, ако Турция атакува позиции, в които са вградени американски войски. Целта на Вашингтон не трябва да бъде конфронтация с Анкара заради самата конфронтация, или просто защото е „ядосан“ на Ердоган. По-скоро целта трябва да бъде да се установят условията – и основните правила – за конструктивно ангажиране. За тази цел Белият дом трябва да съчетае твърд подход с ангажираност на високо равнище, насочена към намиране на по-добър път напред.
В крайна сметка, ако Ердоган е решен да унищожи американско-турския съюз, Тръмп няма какво да направи, за да го спре. Но да бъдем ясни и последователни в позициите си може да помогне за убеждаването на нестабилния лидер на Турция да се откаже от мисълта, че САЩ няма да отвърнат. Нека не изчакваме да използваме лостовете си, когато ще е вече твърде късно.
*Ерик Еделман – бивш посланик на САЩ в Турция
**Джейк Съливан – бивш съветник по националната сигурност на вицепрезидента Джо Байдън
Следете ни навсякъде и по всяко време с мобилното приложение на Vesti.bg. Можете да го изтеглите от Google Play и AppStore.
За още актуални новини последвайте страницата ни в Instagram.
* Моля, коментирайте конкретната статия и използвайте кирилица! Не се толерират мнения с обидно или нецензурно съдържание, на верска или етническа основа, както и написани само с главни букви!