На американците вече им писна от филми за войната в Ирак, твърдяха наблюдатели, преди The Hurt Locker да триумфира на "Оскарите" с шест от най-важните награди. На Холивуд обаче не изглежда да му е омръзнало.
В месеца, когато се навършиха седем години от операция "Шок и ужас"*, темата продължава с екшън трилъра "Зелена зона", който събира отново британския режисьор Пол Грийнграс и звездата Мат Деймън.
Двамата са работили заедно и преди, по "Превъзходството на Борн" и "Ултиматумът на Борн", а Грийнграс междувременно пише, продуцира и заснема "Полет 93" - за един от самолетите, отвлечени на 11 септември 2001 г.
Във фокуса този път е издирването на оръжия за масово поразяване, разработвани от режима на Саддам Хюсеин, които бяха формален повод за започване на инвазията.
Героят на Деймън е американски офицер, чийто отряд е пратен в иракската пустиня да търси смъртоносните химически вещества - но вместо тях се натъкват на конспирация, която подрива вярата им в целта на тяхната мисия.
Възпрепятстван и заблуждаван от началниците си, Милър трябва да търси сведения на чужда територия - и те или ще оневинят предишния тираничен режим, или ще ескалират още повече войната...
В напрегнатите дни от американската окупация на Багдад той ще разкрие, че всъщност оръжието, което му се изплъзва, е истината.
"Това не е филм за войната в Ирак - подчертава обаче режисьорът. - Това е трилър, чието действие се разгръща в Ирак, а това са различни неща. От опит знам, че най-добрите трилъри се развиват в екстремна обстановка..."
Самият Грийнграс започва своята кариера като репортер
на британската Ай Ти Ви от горещи точки по света и през своя 10-месечен стаж там пътува до различни места на военни конфликти.
Първоначално със сценариста Брайън Хелгеланд ("Реката на тайните", "Поверително от Ел Ей") планират филмът да проследява провалилото се издирване на оръжия за масово унищожение в Ирак.
Помагат им преки участници в събитията, сред които над 20 ветерани от американската армия, служили в Ирак, няколко бивши офицери от ЦРУ с непосредствен опит и водач на елитен екип от US разузнаването, който е заловил няколко от най-търсените иракски военнопрестъпници от колодата карти за игра.
Вдъхновението идва и от бестселъра Imperial Life in the Emerald City: Inside Iraq’s Green Zone (Имперският живот в Изумрудения град: В Зелената зона** на Ирак) на Раджив Чандрасекаран, ръководил бюрото на в. "Уошингтън поуст" в иракската столица и писал репортажи за оръжейните инспекции.
"Трилърите говорят на разбираем за публиката език - казва Грийнграс. - Хората идват в киното, за да посетят
места, на които само филмите могат да ги отведат
Това може да са фантастични места от въображението или завладяващи действителни обстановки, които виждаме по телевизионните новини. Но киното може да те отведе там по начин, по който новините не могат."
В "Зелена зона" разгромяването на иракската армия ("отгръщането на нова страница") е оповестено на пресконференция, на която сред останалите журналисти присъстват Раджив Чандраскеран, както и копродуцентът на филма Майкъл Бронър, предавал от Ирак за новините на Си Би Ес.
И двамата са присъствали на същия брифинг през 2003 г. и са задали същите въпроси, които задават сега от екрана.
Командирован в Ирак е бил и сценаристът на The Hurt Locker Марк Боъл, който прибра за себе си два "Оскара" от церемонията тази година.
През 2004-та той бил прикрепен за няколко седмици към отряд сапьори от US армията, действащ в един от най-опасните райони на Багдад.
Негов е сюжетът и на друг филм по темата - "В долината на Давид и Голиат" на Пол Хагис. И той, както и The Hurt Locker, се базира на статиите му за списание... "Плейбой".
Спецчастите, които обезвреждат взривни устройства, имат ключова роля във войната, но за работата им не се говори много, обясняват създателите на The Hurt Locker.
По 10-20 пъти на ден те се сблъскват с една и съща ситуация - някой намира взривно устройство, вика сапьорите и докато те обезвреждат бомбите, всички останали се изтеглят, обяснява Боъл и твърди, че без тези хора
в Багдад е щяло да бъде много по-опасно:
"На всяка бомба, избухнала в града, се падаха вероятно по 10-15, които не се взривяваха благодарение на няколкото такива секретни отряди."
През 2004 г. в Ирак има само около 150 обучени сапьори, изложени на петкратно по-голям риск от останалите военнослужещи.
Опасността идва не само от шрапнелите, които летят със скорост над 800 м/сек, а и от бунтовниците, които предлагат по 25 хил. долара награда за главата на един такъв експерт.
Екипите сапьори се обозначават и със съкращението EOD - Explosive Ordnance Disposal, а семейните проблеми при тях са толкова чести, че на шега четат абревиатурата като every one divorced (всеки е разведен).
За The Hurt Locker сценаристът написал 17 чернови, докато режисьорката Катрин Бигълоу хареса окончателен вариант и впрегне връзките си в бранша, за да осигури бюджет за проекта.
"Обяснявахме: лошата новина е, че нямаме пари, студия и никаква външна подкрепа. Това обаче бе и добра новина, защото
разполагахме с творческа свобода."
Двамата продуцирали филма сами заедно с Никола Шартие, който набрал средствата чрез независимата си компания "Волтаж пикчърс".
Финансистът, на когото бе отказана покана за "Оскарите", определя текста на Боъл като най-добрия сценарий, на който е попадал от "Сблъсъци" насам.
Режисьорката потърсила и други връзки в бранша, а после отишли да снимат в Йордания, която граничи с Ирак.
Там живеят около 1 млн. иракски бежанци, напуснали родината си заради войната, и сред тях открихме доста професионални актьори, които наехме, обяснява Бигълоу - първата жена с режисьорския "Оскар".
Имало дори бивши военнопленници, наети да играят съвсем същите роли.
The Hurt Locker е сниман с четири камери "от ръка" за сравнително кратък период - 44 дни.
"Имахме камери навсякъде. Наричахме ги "Нинджа камери", защото се криеха и изскачаха от най-неочаквани места", спомня си главният актьор Джеръми Ренър.
Оператор и на двата филма е Бари Акройд, заснел с Пол Грийнграс и "Полет 93".
"Основното е да не мислиш прекалено много, а да се опиташ да останеш изненадан, както биха те изненадали снимките на документален филм. Да, нещата могат да се нагласят, да се направят много дубли, но изненадата не бива да се изключва", обяснява той за работата си по The Hurt Locker.
-----
* Изразът "Шок и ужас" бе формулиран за първи път от военния стратег Харлан Улман в публикация от 1996 г., припомня "Ню Йорк таймс" в
колонката си за езикови въпроси. Така авторите описвали тактиката, при
която врагът бива подложен на интензивен натиск, за да се предаде почти
без бой. Същата стратегия е била препоръчвана от Доналд Ръмсфелд и през
1999 г. при US бомбардировките над бивша Югославия.
** Зелената зона е силно охраняван район в центъра на Багдад, където се намират посолствата на САЩ и Великобритания, както и седалището на иракското правителство.
СПРИ!" />
