Президентът осъди насилието на религиозна основа пред ООН

България осъжда скорошните актове на насилие, извършени в името на религиозни убеждения, заяви днес президентът Росен Плевнелиев в изказването си пред Общото събрание на ООН в Ню Йорк.

Това е неприемливо, призоваваме всички заинтересовани страни да проявят толерантност и да избягват провокиращи действия, които могат да бъдат пагубни за мира и стабилността, заяви държавният глава.

Росен Плевнелиев отново осъди терористичния акт в Бургас и заяви, че България няма да пести усилия извършителите и организаторите да бъдат предадени на правосъдието.

Никаква кауза не може да оправдае безразборното убиване на невинни граждани.

За съжаление, нито една държава или човешко същество не могат да се чувстват в безопасност или застраховани от това зло, посочи Плевнелиев.

Той отбеляза, че атентатът ни е направил по-силни и по-амбицирани да участваме в усилията за изпълнение на Глобалната стратегия на ООН срещу тероризма.

В изказването си Росен Плевнелиев засегна обстановката в Сирия и заяви, че

режимът в Дамаск е загубил своята легитимност,

а насилието и кръвопролитието трябва да бъдат спрени незабавно. Призоваваме да бъде поставено началото на преход към отворено и представително демократично управление в Сирия, което да гарантира правата на всички граждани, независимо от тяхната етническа принадлежност или религия, каза Плевнелиев.

Той отбеляза, че страната ни е оказала "подкрепа на сирийски опозиционни групи в усилията им да се обединят и да предложат алтернатива на сегашния режим въз основа на визията за нова демократична държава, която ще бъде приветлив дом за всички сирийци".

Разоръжаването и неразпространението на оръжия за масово унищожение са области, които продължават да изискват силна политическа воля и действия от страна на международната общност, каза още президентът Плевнелиев.

"Като много други и ние вярваме, че пълноценното сътрудничество на Иран с Международната агенция за атомна енергия е от огромно значение.

Правителството в Техеран трябва да демонстрира по-голяма прозрачност

на своите действия в ядрената област и да се съобрази напълно с резолюциите на Съвета за сигурност", каза българският държавен глава.

Той изрази надежда да бъдат подновени преговорите на високо равнище за бъдещето на ядрената програма на Иран и да бъде показана ясна политическа воля от иранските власти за предприемане на конкретни стъпки за изграждане на доверие и разсейване на опасенията на международната общност.

Росен Плевнелиев отбеляза, че необходимостта от възраждане на Близкоизточния мирен процес изглежда по-неотложна от всякога.

България се надява преките преговори да бъдат подновени и очаква и двете страни да поемат траен ангажимент за постигане на мир при отчитане на законните интереси на израелци и палестинци, каза президентът.

Трябва да бъдат положени всички усилия за създаване на среда, която да доведе до всеобхватно мирно разрешаване на проблемите.

В тази връзка призоваваме и палестници, и израелци да се въздържат от едностранни действия, които могат да бъдат пагубни за мирния процес, заяви президентът Плевнелиев.

Държавният глава посочи още, че България приветства предприетите от държави в Близкия Изток и Северна Африка стъпки за извършване на конституционни и политически реформи и изрази увереност, че те ще бъдат необратими.

Президентът Плевнелиев изтъкна също, че България е постоянно ангажирана с процеса на разширяване на ЕС чрез присъединяване на всички държави от Югоизточна Европа и Балканите.

Той отново изрази позицията на страната ни, че всички държави от региона трябва в даден момент да станат част от ЕС въз основа на техните заслуги и изпълнени критерии в процеса на преговори.

Президентът посочи, че изпълнението на националните планове за реформи, разрешаването на проблеми и изграждането на регионално сътрудничество и добросъседски отношения в съответствие с европейските стандарти е от пряка полза за всички държави от региона и тяхната европейска перспектива.

В изказването си президентът Плевнелиев заяви позицията на България за преизбирането на Ирина Бокова за втори мандат за генерален директор на ЮНЕСКО за периода 2013-2017 г.