Мъртъв диктатор, който привлича десетки хиляди туристи в Италия

Дрескодът е строго черно облекло. Песните - носталгични, пъстра смесица от фашистки клишета и кратки изблици на възгласи: "Дуче, Дуче, Дуче!". Те обаче секват, щом рехавото шествие навлиза в гробището на градчето Предапио, централна Италия, за да стигне до своята Мека: гроба на бившия фашистки диктатор Бенито Мусолини.

"Защо? О, защо сте дошли тук? Кой е този човек Мусолини?" - с тези думи започва възпоменателната служба отец Джулио Там, свещеник от дружеството "Св. Пий Десети" – традиционалистка католическа секта, скъсала с Ватикана преди 20 години.

"Идваме да благодарим на този мъж за най-европейските, най-средиземноморските, най-оригиналните идеи", отговаря си отец Там, известна фигура в десните кръгове, преди да започне да чете молитвата.

В Предапио този "ритуал" се повтаря три пъти в годината – на рождения ден на Мусолини 29 юли 1883 г. (в къща недалеч от гробището), в деня на смъртта му от ръцете на партизаните на 28 април (1945 г.) и при т. нар. Поход към Рим, който издига партията на Мусолини на власт в Италия през октомври 1922 г.

"Идвам тук поне веднъж-два пъти в годината от 31 август 1957 г. насам - от деня, в който пренесоха тленните останки на Дуче. Вярата ми в него е непокътната", казва Марчело, представителен 85-годишен ветеран, който поиска фамилията му да не се споменава.

"Такива като него

идват с цели автобуси,

от Торино до Палермо, на нещо като поклонение. Както християните в катедралата "Св. Петър", с тази разлика, че тук някои носят фес", казва Джани от Торино, по повод черната филцова шапка във формата на пресечен конус - част от униформата на фашистките черноризци, носена тук само от шепа ниско подстригани млади мъже.

"Но ние не сме анахронизъм - имаме кредитни карти. Не искаме да възраждаме тази епоха, но не искаме и да я отричаме", добавя той.

Други обаче са дошли, за да напомнят, че през онази епоха

Италия е играела някаква роля в света - рязък контраст с днешната ситуация.

"Италия се нуждае от коренна промяна. Ние сме в ръцете на политици, които са недостойни за гласуваното им доверие. Превърнахме се в посмешището на Европа", казва Енрико Коцани, собственик на охранителна фирма от град Лука.

Анджело Акуилани, базираният във Флоренция координатор за централна Италия на дясната организация "Нуова Дестра Сочиале" (Нова социална десница), е по-лаконичен: "Ние обичаме Дуче. Той е нашата вяра".

От такова почитане са се опасявали италианските лидери през 1945 г.

След като Мусолини е убит, е взето решение да се скрие мястото, където е погребан, също както военните управници от Преходния национален съвет на Либия предпочетоха да погребат полковник Муамар Кадафи на тайно място миналия месец и както американски командоси през май погребаха Осама бин Ладен в морето, за да избегнат създаването на светиня за техните поддръжници.

След като трупът на Мусолини е окачен на месарски куки на 29 април 1945 г. на "Пиацале Лорето" в Милано, където гражданите изливат гнева си срещу бившия си водач, той е заровен в безименен гроб в съседно гробище. Година след това верни неофашисти изравят тялото и го крият в манастир в Ломбардия до 1957 г., когато тленните останки са предадени на вдовицата му. Именно тя ги погребва в семейна гробница в Предапио.

Всъщност усилията на италианските власти да скрият гроба постигат

обратен ефект,

 защото местонахождението му незабавно става обект на огромен интерес. Споменът за Мусолини и след смъртта му оставал жив, тъй като нямало мавзолей.

Тяло, което го няма никъде, е навсякъде, обяснява Серджо Луцато, историк от университета на Торино, автор на книгата "Тялото на Дуче" за перипетиите на тленните останки. Едноименният документален филм Il Corpo del Duce, вдъхновен от книгата, беше показан на филмовия фестивал в Торино.

Италианците преживяваха липсата на тялото като присъствие, продължавайки по този начин връзка с лидера си, която в много отношения е била много земна и човешка, казва Луцато. Историята приключва, когато тялото е върнато на семейството. Появява се конкретен обект за поклонение и книга за посетители, в която хората може да се подпишат и да оставят коментар.

Тези книги сега се съхраняват в помещение на тавана в "Дома на паметта" - музея със спомени за Дуче, отворен през 2001 г. от преуспяващия бизнесмен от Ломбардия Доменико Морозини в някогашната лятна вила на Мусолини. Регистрите сега са архивирани на лавици под дървената таванска греда, където е изрязан цитат, приписван на Дуче: "Не е невъзможно да се управляват италианците, просто е безполезно".

Музеят е посещаван от 2000-3000 души и може да привлече повече, но Морозини установил, че е трудно да го рекламира.

Табелите, указващи пътя към музея, постоянно биват събаряни от леви активисти,

твърди той.

На главната улица в Предапио шепа магазини въртят оживен бизнес с фашистки сувенири. Такъв е "Предапио триколоре", който предлага всичко - от палки до календари с Мусолини. Календарите се разпространяват и чрез сергиите за вестници, където вървят по-добре и от еротичните календари, казва собственикът на магазин Пиерлуиджи Помпиньоли, докато вдига ръка във фашистки поздрав към група германски посетители, които му отвръщат със "Зиг хайл".

Между 80 хил. и 100 хил. души годишно посещават гробницата на Мусолини,

с пикове в трите дни на възпоменателни служби, които през последните години се ръководят от отец Там. Този път в края на молитвата, примесена с коментари, той предупреждава за заплахата от ислямска инвазия в Европа, ускорена от събитията в Северна Африка, улеснявана от либералната политическа класа в Европа и от "американизираната младеж", открита за ереси като хомосексуалните бракове.

"Мусолини беше прав. Той

ще заплаче в гроба, ако види, че Италия е унизена до това положение,

каза отец Там (въпреки че всъщност браковете между хомосексуалисти са забранени в Италия). Гордеем се с кръстоносните походи", завършва той под одобрителните възгласи и аплодисменти на множеството.

Тъкмо този вид туризъм Джорджо Фрасинети, левоцентристкият кмет на Предапио, би пердпочел да си спести. "Ние отказваме имиджът на Предапио да се определя от малцинство - хората, посещаващи възпоменанията, или левите екстремисти, които искат да заличат историята му", каза Фрасинети.

"Тези хора просто отпъждат останалия туризъм, оплаква се той.