Върховният водач на Иран аятолах Али Хаменей призова за висока избирателна активност на президентските избори и заяви, че въобще не го вълнува дали САЩ смятат вота за честен, предадоха световните агенции.
"Важното е всички да участват", каза Хаменей в излъчено на живо по държавната телевизия изявление, след като гласува в Техеран.
"Нашата скъпа нация би трябвало да излезе (да гласува) с приповдигнат дух и да знае, че съдбата на страната е в нейни ръце, че щастието на страната зависи от нея", заяви той.
Днешните президентски избори са първите в Иран след 2009 г., когато спорна победа на президента Махмуд Ахмадинеджад доведе до протести, продължили месеци наред.
По повод опасенията на Запада, че изборите може да бъдат манипулирани, Хаменей заяви: "Наскоро чух, че някой в американския Съвет за национална сигурност казал, че САЩ не приемали тези избори. Добре, вървете по дяволите."
Повече от 50 милиона гласоподаватели ще избират от шестима кандидати за държавен глава. Всички те са верни на аятолах Али Хаменей, който има последната дума по всички държавни дела, отбелязва АП.
Като фаворити се очертават двама кандидати - умереният Хасан Рохани, чиито шансове се увеличиха, след като преди няколко дни от надпреварата се оттегли един от прореформаторски настроените кандидати, и кметът на Техеран Мохамад Бакер Калибаф, който е консерватор.
Ако никой от кандидатите за президент не спечели над 50% от гласовете, на 21 юни ще има втори тур.
Освен за президент днес иранците гласуват и за 207 хил. местни и областни съветници.
Допитванията до общественото мнение са рядкост в Иран. Последното проучване на агенция МЕХР, в което участваха 10 хил. души, посочва Калибаф за фаворит (със 17,8 %) пред Рохани (14,6%),
следван от сегашния главен ирански ядрен преговарящ Саид Джалили (9,8%). Тридесет процента от иранците все още не знаят
за кого ще гласуват. Очаква се избирателната активност да е 77%.
Кампанията за изборите протече вяло, само с три телевизионни дебата. В страната не са разрешени предизборните митинги на открито.
Вотът се произвежда в момент, в който продължава кризата, породена от иранските ядрени амбиции. Заради нежеланието на Иран да прекрати ядрените си дейности, на страната бяха наложени санкции. През 2012 г. те бяха подсилени от финансово и петролно ембарго от страна на САЩ и ЕС. Според анализатори всичко това е коствало на Иран над 100 млрд. долара от изгубени чужди инвестиции и от приходи от петрола. Износът на петрол намаля с 40% през 2012 г., а Техеран не може да изнася в чужбина петродоларите си, оценявани на 5 млрд. долара на месец. Като цяло икономиката беше силно засегната от санкциите, инфлацията достигна 30%, а девалвацията на иранската парична единица риала - 80%.
Вотът се произвежда и в момент, в който се смята, че Иран може да влияе по няколко горещи регионални досиета - сирийското, ливанското, иракското и афганистанското. Иран е обвиняван, че предоставя оръжия на режима на Башар Асад и че се намесва в сирийския конфликт пряко или чрез ливанското шиитско движение "Хизбула". Подобна намеса в Сирия оказва влияние и върху ситуацията в Ливан.
В Ирак, където пък има увеличаване на нападенията на сунитски бунтовници, Техеран подкрепя шиитското правителство на Нури ал Малики.
В Афганистан Западът обвинява Иран, че предоставя тайно оръжия и бомби на талибаните. Техеран отхвърля тези обвинения.
СПРИ!" />
