Аферата “мистър Стоун”

М акар, както знаем, разследването на Робърт Мюлър относно намесата на Русия в американските избори да е безспорен успех за демокрацията и върховенството на правото, то продължава да отваря някои смущаващи пукнатини в политическата система на инак най-демократичната и правова държава в света. Все пак, прокуратурата и контраразузнаването са чувствителни сфери на държавния организъм, които не е добре да се влияят от бурните страсти на демократичното ежедневие. Те следва да се ръководят от факти, а не от ненавист. Прокурорите и разузнавачите следва да бъдат блюстители на закона, а не оръдия на тълпата.

Вземете за пример онзи ден, когато прокурор Мюлър арестува още един бивш съветник на Тръмп, лобистът Роджър Стоун.

Стоун се нарежда на дъното на вече дългия списък от обвинени лица във връзка с разследването. Периодичното привличане на нови обвиняеми създава впечатлението, че някаква прокурорска “примкa” се “затяга” около президента Тръмп и така подхранва вярата ни, че “независимите институции работят” и “дори силните на деня не са извън обсега на правото”.

Уви, този триумф на справедливостта се празнува единствено в медиите и социалните мрежи.

Там виртуалната тълпа линчува президента национален предател и скандира одобрително в полза на независимите институции. В реалния свят обаче, нещата стоят много по много различен начин. Нека си припомним контекста. В какво се състои разследването за “руската намеса”, какъв е разказът на медиите? Предположението е, че руските шпиони са хакнали компютъра Джон Подеста (директор на Клинтъновата кампания), после са предоставили тази информация на УикиЛийкс за публикуване, а Роджър Стоун е послужил за връзка между Тръмп и Уикилийкс.

През 2017, в началото на мандата на Тръмп, шефът на ФБР Джеймс Коми заяви под клетва пред Конгреса, че Бюрото разследва (1) потенциалната намеса на Русия в изборите, (2) потенциалната връзка на членове на щаба на Тръмп с руското правителство и (3) дали в тази връзка са извършени някакви престъпления. Тук, преди да продължим напред, следва да изясним за жреците на върховенството на правото и за тълпите от свидетели на професионализма на независимите институции, че:

Стандартна практика на правителството е никога да не потвърждава или отрича наличието на едно разследване, особено когато разследването е контраразузнавателно.

Правилата на службите изискват да не се споменават никакви лица във връзка с дадено разследване, освен ако не са вече обвинени в престъпление.

Думите на Коми, произнесени под клетва, не бяха опровергани впоследствие нито от зам-главния прокурор Розенстийн, нито от Мюлър, въпреки че са в явно нарушение на правилата на службите и въпреки, че никакви доказателства не са намерени досега в подкрепа на тези спекулации. Единственият такъв материал беше “досието Стийл” - поръчано от щаба на Клинтън разследване, което изобщо е било взето под внимание единствено защото двама агенти са изпитвали лична ненавист към кандидата Тръмп.

Какво беше намерено тогава?

Разследването на ФБР докладва, че руското правителство се е опитало да се намеси в изборите - твърдение, което никой не оспорва. Естествено, това е само експертна оценка, а не съдебно решение и ние най-вероятно никога няма да имаме съдебен резултат, освен ако Владимир Путин не екстрадира собствените си агенти, за да бъдат съдени в САЩ, което някак си не се вписва в стила на руския президент. Според самия обвинителен акт, руснаците са действали сами, няма информация да са търсили помощта на Доналд Тръмп (нито са се нуждаели от нея), действали са независимо от неговата кампания, а в някои случаи и против нея. В целия списък от арестувани и обвинени съветници на Тръмп няма нито един, който да го свързва с руската операция, макар всичките поотделно да са се забъркали в разни каши по други поводи. Например адвокатът Майкъл Коен, който плащал на порноактрисата Сторми Даниелс, което само по себе си не е престъпление, но може в най-лошия случай да се окаже неправомерно изразходване на кампанийни средства.

Арестуването на Роджър Стоун онзи ден не само не затяга никаква примка около президента, но дори още повече го отдалечава от руската намеса в изборите. Всичко което се казва в обвинението е, че Стоун е имал приятел, който се е срещнал основателя на УикиЛийкс, Джулиан Асандж и го е интервюирал. Стоун се е опитал с помощта на своя приятел да измъкне от Асандж някаква информация за Хилари Клинтън (каквато УикиЛийкс бяха обявили, че имат) или поне ориентир кога смятат да я публикуват. После, правейки се че знае повече, отколкото знае всъщност, Стоун се е виждал с хора от щаба на Тръмп и се е опитвал да им се продаде. А от щаба на Тръмп са се допитали до Стоун именно защото са се лутали в тъмното и не са имали надежден контакт с УикиЛийкс (макар да са търсили). Няма данни Стоун да е научил нещо от Асандж по същество. И така, в сложната конструкция руски шпиони - УикиЛийкс - Тръмп, става ясно не само, че липсват доказателства за връзка между Тръмп и руснаците, но и няма данни за връзка между Тръмп и УикиЛийкс. Всъщност цялото разследване е съшито с бели конци. Стоун не е обвинен в шпионаж, а в лъжесвидетелстване и в изнудване на своя сътрудник да лъжесвидетелства заедно с него.

Лошата преценка и нескопосаните показания на Роджър Стоун са голям проблем за него, но не са никакъв проблем за президента. Поне от правна гледна точка.

От пиар гледна точка обаче, Мюлър бележи попадение. Колкото е импотентно неговото разследване в съдебната зала, толкова е обаче успешно в медиите. Злоупотребата със специалния прокурор беше заложена от самото начало, когато му бе даден мандат да разследва не само връзката на президента с Русия, ами на практика всичко. Каквото и да намери. Всичко, което може да лъсне в медиите. Съветник на Тръмп не си е платил данъците? ‘‘Mюлър обвини съветник на Тръмп’’. Тръмп е казал на адвоката си да плати на любовница? ‘‘Нов успех за Робърт Мюлър’’. Арогантен лобист е лъгал, че има информация, за да изкара пари? ‘‘Разследването на руската връзка напредва’’. Нищо от това няма значение за въпроса “национален предател ли е президента?”, но отговорните лица не бързат да отхвърлят възможността. Докато думите на Джеймс Коми си стоят официално произнесени и неопровергани, спекулацията се тиражира в медиите и всеки несвързан акт на Мюлър магически добива връзка с цялото. Това няма нищо общо с върховенство на правото, това е най-обикновена политическа прокуратура, която си е избрала медийното пространство за съдебна зала. И няма да прекрати съшитото с бели конци разследване до началото на следващите избори - можете да бъдете сигурни в това.

Следете ни навсякъде и по всяко време с мобилното приложение на Vesti.bg. Можете да го изтеглите от Google Play и AppStore.

За още актуални новини от Vesti.bg последвайте страницата ни в Instagram